О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 174 София, 16,02,2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 18 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:     Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 417, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „О” АД – София с вх. № 2537/2. ХІ.2009 г., подадена против въззивното определение № 297 на Софийския ОС, ГК, от 6. Х.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 881/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на търговската банка срещу първоинстанционното разпореждане на Самоковския районен съд от 28.VІІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 474/09 г. – за отхвърляне на заявлението й за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК срещу А. С. С. от гр. С. за суми, както следва: 1/ В размер на 1976.94 лв., претендирана като равностойност на неизпълнено главно парично задължение по договор от 24.І.2008 г. за издаване на кредитна карта „Visa Electron, Visa, MasterСard”; 2/ В размер на 361.57 лв., представляваща договорна лихва върху горепосочената главница – съответно за периода от 6.VІІІ.2008 г. и до 24.VІІІ.2009 г.; 3/ В размер на 27.52 лв., представляваща наказателна лихва за същия период, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и до окончателното й изплащане. Оплакванията на частния касатор „ОББ” АД-София са за постановяване на атакуваното въззивно определение на Софийския ОС при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания /необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила/, поради което се претендира неговото касиране, като ВКС се разпореди относно издаване на заповед за изпълнение и на изп. лист за горепосочените суми, а също и за присъждане в полза на „ОББ” АД-София на съдебно-деловодни разноски за трите инстанции в общ размер на 431.79 лв. Инвокирани са доводи, че с атакувания съдебен акт въззивната инстанция въвежда задължително съдържание на извлечението от счетоводни книги, като напр.: „информация относно началното състояние на сметката на длъжника, движението на парични средства по нея за съответния период, вкл. и плащанията, направени от длъжника в изпълнение на задълженията му по договора за издаване на кредитна карта и т.н.”, без обаче всичко това да почива на законоустановени изисквания било с правила в ГПК, било с разпоредби в ЗКИ, било в текстове от ЗСч. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „ОББ” АД-София обоснова допустимостта на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че по процесуалноправния въпрос за необходимото съдържание на извлечението от счетоводни книги, което понятие фигурира в текста на чл. 417, т. 2 ГПК, въззивната инстанция се е произнесла „в противоречие с практиката на съдилищата в Република България”, а също и че доколкото липсвала законова регламентация на реквизитите, които трябва да съдържа такова извлечение /от счетоводни книги/ - като нещо различно от извлечение от сметка, чиито титуляр не може да е самата банка, в която последната е разкрита, въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба А. С. С. от гр. С. не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени от процесуалния представител на „ОББ” АД-София. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Софийския ОС, частната касационна жалба на „О” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване но само в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните: Между обжалваното въззивно определение, от една страна, и – от друга: приложените към изложението на банката-частен касатор заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, които Самоковският и съответно Брезнишкият районни съдилища са издали в полза на „ОББ” АД – София срещу длъжниците й А. Й. Димитров от с. Д., община С. и срещу И. А. И. и И. Г. В. - двамата от гр. Б., се констатира противоречиво решаване на процесуалноправния въпрос досежно това какво от външна страна следва да се приеме, че представлява изискуемото по чл. 417, т. 2 ГПК редовно „извлечение от счетоводни книги, с което се установяват вземания на банки”, респ. на държавни учреждения и общини. Въз основа на едно и също по съдържание извлечение, основаващо се на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, в посочените по-горе случаи заявлението на банката е било удовлетворено, докато в настоящия случай – при равни други условия – то е получило отказ. С оглед тази констатация следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от „ОББ” АД – София въззивно определение № 297 на Софийския ОС, ГК, от з.з. на 6. Х.2009 г. по ч. гр. д. № 881/09 г. Разгледана по същество частната касационна жалба на „ОББ” АД - София е основателна. Неправилно е прието от състава на Софийския ОС, че в този му вид представеният по делото документ, означен от заявителя като „извлечение от счетоводните книги на ОББ АД на основание чл. 417, т. 2 от ГПК”, всъщност нямал такова естество понеже не съдържал информация относно началното състояние на сметката на длъжника, движението на парични средства по нея за съответния период, вкл. и плащанията, направени от длъжника в изпълнение на задълженията му по договора за издаване на кредитна карта и оттук – че не било възможно да се прави извод за наличие или липса на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, уговорени в чл. 42 от общите условия на „ОББ” АД за дебитни и кредитни карти. В процесния случай представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя съдържа данни за кой клиент на банката се отнася, посочен е сключеният с последния конкретен договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa и MasterСard, както и дължимият от А. С. С., ЕГН ********** от гр. С. общ размер на сумата по отпуснатия му кредитен лимит, съответно завишен от 1 000 лв. на 2 000 лв. /с разбивките й по главница, договорна лихва и наказателна лихва за просрочие - с надлежно фиксиран начален момент на забавата/, поради което настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение счита, че въпросното извлечение, изготвено от длъжностните лица на банката-частен касатор Ш. и Е. /надлежно подписано от тях и подпечатано с нейния печат/, ведно с приложените към заявлението договор за издаване на кредитна карта от 24.І.2008 г. и Общи условия на банката към него, налагат по необходимост извода за наличие на един редовен от външна страна документ, посочен в текста на чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на който може да се прави искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. При съобразяване изискването на чл. 418, ал. 3 ГПК, което е в смисъл, че предмет на искането за издаване на такава заповед следва да е изискуемо вземане, т.е. с настъпил вече падеж, предхождащ подаването на заявлението в канцеларията на първостепенния съд, настоящата инстанция намира, че са били налице всички законоустановени предпоставки за издаването на исканите от банката заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу нейния длъжник по договора за издаване на кредитна карта А. С. С. от гр. С. за сума в общ размер на 2 366.03 лв. Заявлението на „ОББ” АД – София по чл. 417, т. 2 ГПК е било депозирано на 26.VІІІ.2009 г., докато просрочието на главниците, видно от началния момента на начисляване на претендираната с него наказателна лихва от 27.52 лв., датира от 6 август на предходната 2008 г. Съгласно чл. 42 от известните на длъжника С. общи условия на тази банка, „целият дълг става предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски”. В интервала от момента на сключване на договора /24.І.2008 г./ и до изпадането на длъжника С. в забава, от която му се начислява наказателна лихва, той е следвало да погаси 6 поредни месечни вноски от увеличения негов кредитен лимит до размер на 2 000 лв., но е останал задължен със сумата 1 976.94 лв. В заключение, след като нито в ЗСч, нито в Закона за потребителския кредит или в ЗКИ се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводни книги, като документ по чл. 417, т. 2 ГПК, обжалваното въззивно определение на Софийския ОС ще следва да се отмени като неправилно /незаконосъобразно/. Предвид липсата на пречки по смисъла на чл. 411, ал. 2 ГПК, заповед за изпълнение е следва да бъде издадена, което действие в случая е от компетентността на Районен съд-гр. Самоков. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 297 на Софийския окръжен съд, ГК, от з.з. на 6. Х.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 881/09 г. ОТМЕНЯ въззивното определение № 297 на Софийския окръжен съд, ГК, постановено в з.з. на 6. Х.2009 г. по ч. гр. д. № 881/09 г., както и потвърденото с него разпореждане № 474/28.VІІІ.2009 г. на Самоковския районен съд по ч. гр. д. № 474/09 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А : ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане от А. С. С., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Х” № 25 на сума в размер от 1 976.94 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ в полза на „О” АД – София, произтичаща от неизпълнение на договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa, MasterCard от 24.І.2008 г., ведно с договорна лихва за периода от 6.VІІІ.2008 г. - 24.VІІІ.2009 г. върху тази главница в размер на 361.57 лв. /триста шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, ведно с наказателна лихва за същия период и върху същата главница в размер на 27.52 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху същата главница от датата на подаване на заявлението /26.VІІІV2009 г./ и до окончателното й изплащане, а също и сума в размер на 431.79 лв. /четиристотин тридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски от „ОББ” АД - София за трите инстанции. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Районен съд – гр. С. за изготвяне на заповед за изпълнение.   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1       2                                     Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 18 по описа за 2010 г.