2 РЕШЕНИЕ № 505 София, 16.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1590/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. С. В. – процесуален представител на ищеца К. Г. С. от [населено място], против въззивно решение №1105/12.7.2010 г. по гр.д.№1253/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к. С определение №993/18.7.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение №721/28.01.2010 г. по гр.д.№2076/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІІ гр. състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Г. С. против А. Д. И. иск за обезщетение за забава върху сумата 5225 лева за периода от 01.7.2004 г. до 18.7.2008 г. в размер на 2808 лева. Касационното обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато по процесуалноправния въпрос “Следва ли съдия, който е бил страна в съдебен спор, в който повереник на противната страна е бил същият адвокат, който е повереник на страната по делото, по което е поискан неговия отвод, да бъде отстранен от състава на съда, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по материалноправния въпрос “Как следва да се изчислява периода, за който вземането на изтекла лихва за закъснение преди предявяването на иска е погасено по давност ?”, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед решение №24/17.02.2009 г. по т.д.№574/2008 г. по описа на ВКС, І т.о., както и алтернативно на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С въззивното решение е прието, претенцията за мораторна лихва от 2808 лева върху главница от 5225 лева, за периода от 01.7.2004 г. до 18.7.2008 г. е погасена по давност на 01.7.2007 г., поради изтичането на тригодишния давностен срок. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че неправилно съдът е приел, че вземането за мораторна лихва се погасява за целия процесен период на 01.7.2007 г. и в най-неизгодния за жалбоподателя случай претенцията следва да бъде уважена за сумата 2130,70 лева, за период от три години преди предявяване на иска. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на претенцията. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. В., който депозира писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по касация – А. Д. И., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По поставения процесуалноправен въпрос, а именно “Следва ли съдия, който е бил страна в съдебен спор, в който повереник на противната страна е бил същият адвокат, който е повереник на страната по делото, по което е поискан неговия отвод, да бъде отстранен от състава на съда, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК ?”, съдът намира следното: Отговор по поставения въпрос е даден с решение №120/13.4.2011 г. по гр.д.№1333/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С него е прието, че “Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК в този случай, когато не приеме отвода, съдът е длъжен да обяви обстоятелствата”. В случай, че съдебният състав не приеме направения отвод, но не изпълни изискването на закона в този случай да се произнесе по искането за отвод на съдебния състав не е налице порок на съдебното решение - основание за касационното му обжалване, поради допуснато съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановеното от съдебния състав решение”. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай следва да се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна. По поставения материалноправен въпрос - “Как следва да се изчислява периода, за който вземането на изтекла лихва за закъснение преди предявяването на иска е погасено по давност ?”, представеното от касационния жалбоподател решение не дава отговор, но такъв се съдържа в решение №20/30.6.2010 г. по т.д.№484/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,, съгласно което “Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност”. По съществото на касационната жалба. Решението на Пловдивския окръжен съд е частично неправилно относно размера на претенцията. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос доводите в касационната жалба за съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. С оглед отговора на материалноправния въпрос е налице нарушение на материалния закон. Въззивната инстанция е следвало да присъди претенцията за обезщетение за мораторна лихва за периода от 01.7.2004 г. до 18.7.2008 г., се явява основателна за част от него, а именно за времето от 18.7.2005 г. до 18.7.2008 г. Поради това въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено за сумата 2085 лева и за нея ответникът по исковата молба и ответник в настоящото производство следва да бъде осъден. В останалата част въззивното решение в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора ответникът по иска следва да заплати на ищеца деловодни разноски за всички инстанции по този иск в размер на 670 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1105/12.7.2010 г. по гр.д.№1253/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.к., в частта, с която е потвърдено решение №721/28.01.2010 г. по гр.д.№2076/2008 г. на Пловдивския районен съд, 12 гр. състав, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за забава предявен от К. Г. С. против А. Д. И. за сумата 2085 лева, за периода от 18.7.2005 г. д 18.7.2008 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ул.”Г. К./Самолет/” №19, да заплати на К. Г. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 2085/две хиляди и осемдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 5225 лева, за периода 18.7.2005 г. до 18.7.2008 г., както и деловодни разноски в размер на 670/шестстотин и седемдесет/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1105/12.7.2010 г. по гр.д.№1253/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.к., в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: