Р Е Ш Е Н И Е № 29 София,05.08.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 18.03.2014 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 543 /2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски градски съд от 16.12.2010 год., по гр.д.№ 12803/2009 год., с което след отмяна на осъдителното първоинстанционно решение на Софийски районен съд от 12.10.2010 год. са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу ТД [фирма], гр.София обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.318 ТЗ и чл.288 ТЗ за заплащане на суми по 4 броя фактури, възлизащи на : 3 714.13 лв. по фактура № 764/ 29. 11. 2005 год.; 2 282.82 лв. по фактура № 766/05.12.2005 год.; 6 060 лв. по фактура № 817/04.11.2005 год.; 8 475.26 лв., по фактура № 20000000 / 26.05.2006 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на: 1 563.28 лв. за периода 29.11.2005 год.- 03.04.2009 год.; 926.24 лв. за периода 04.04.2006 год. - 03.04. 2009 год., дължимо по договор от 05.12.2005 год.; 2 554.17 лв. за периода 04. 04. 2006 год. - 03.04.2009 год., по договор от 04.04.2005 год. и 3 572.05 лв. за периода 04.04.2006 год. – 03.04.2009 год., по договор от 26.05.2006 год.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, по съображения за материална и процесуална незаконосъобразност. Основно касаторът възразява срещу приетото от въззивния съд разпределение на доказателствената тежест в процеса за установяване факт на получаване на процесната стока, в хипотезата, когато в издадената от продавача фактура не фигурира подпис на лицето – получател. Счита, че изграденият в тази насока правен извод на СГС, според който от приложените по делото писмени доказателства – товарителници не се установява по категоричен начин предаване на доставените вещи на купувача, а са индиция за друго правоотношение между страните е необоснован, предвид отсъствието на въведено в хода на делото твърдение за съществуване на различна от конкретната визирана от ищеца облигационна връзка между страните. Същевременно, според изложеното, обстоятелството, че с доклада си по делото първоинстанционният съд е приел за безспорен факта на предаване на процесната доставена стока на купувача – ответник и поради това е оставил без уважение, като лишени от значение за изхода на делото, направените от ищцовата страна доказателствени искания за неготовото установяване, а с постановения първоинстанционен съдебен акт исковите претенции на последния са били напълно удовлетворени, изключва за същия да е бил налице правен интерес от обжалването му пред въззивния съд. Следователно, като е приел, че заявените с отговора на въззивната жалба доказателствени искания на ТД [фирма], гр.София, касаещи получаване на стоките описаните в приложените към исковата молба фактури от ответника, не попадат в обхвата на чл.266 ГПК и са недопустими при отсъствие на въведени от въззиваемия процесуални нарушения на първоинстанционния съд,решаващият състав на СГС е допуснал нарушение на съществените съдопроизводствени правила на чл.7, ал.1 ГПК и на чл.10 ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 ГПК, гарантиращи правото на защита на страната и уреждащи правомощията на въззивната инстанция на съд по съществото на спора и при създадения с действащия ГПК ограничен въззив. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище. С определение № 673 от 05.09.2012 год., по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на приетия за обуславящ въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.266, ал.1 и ал. 3 ГПК, с оглед на доказателствата, които могат да се ангажират и събират във въззивното производство, в хипотезата, когато заявени в срок доказателствени искания на страната са отклонени от първоинстанционния съд, поради изрично приетата с доклада му по делото / чл.146 ГПК/ безспорност на факта, за които същите са относими, но впоследствие счетен от въззивния съд за недоказан. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли главната искова претенция, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.318 ТЗ и чл.288 ТЗ, произтичаща от неплатена цена на доставени стоки, описани в 4 бр. приложени по делото фактури, въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, е приел за недоказана, съобразно въведената с чл. 154 ГПК доказателствена тежест, твърдяната в исковата молба облигационна връзка между страните, породена от сключен помежду им договор за търговска продажба/ доставка/, както и да е налице осъществено от ищеца, в качеството му на продавач, предаване на процесната стока на ответника, като купувач, поради което е изградил краен правен извод, че в тежест на последния не е надлежно възникнало задължение за заплащане цената на същата, поради което липсва основание за ангажиране на договорната му отговорност за реално изпълнение, а това от своя страна изключва и основателността на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на кредитора за забавена парична престация. Изложени са съображения, че при направеното от ответника с отговора на исковата молба оспорване по основание и размер претендираните вземания – главно и акцесорно, а при условията на евентуалност е заявено и защитното възражение за прихващане – ако съдът приеме за доказано сключването на договор за търговска продажба между страните, то в нарушение на процесуалния закон първата инстанция, позовавайки се на взаимоизключващите се твърдения на последния и неотстранено в указания му от съда срок противоречие в заявеното становище е възприела в доклада си по чл.146 ГПК, допълнен в с.з. от 04.09.2009 год., за безспорно съществуването на твърдяното в исковата молба договорно правоотношение и осъществено в изпълнение на породеното от него задължение за ищеца, като продавач, предаване на доставените стоки, така както са описани в съставените единствено от последния фактури, към съдържанието на които приложените по делото двустранно подписани товарителници са неотносими. По съображения,обаче, че възможността за въззиваемия да представи във въззивното производство писмени и гласни доказателства относно недоказаните факти, които нямат правната характеристика на нови по см. на чл.266 ГПК е преклудирана, а оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по тяхното събиране не въведено с отговора на въззивната жалба, Софийски градски съд е оставил без уважение заявените в тази насока, макар и под условие, доказателствен искания на въззивника, които първоинстанционният съд е отклонил, поради липса на необходимост от същите. Въззивното решение е неправилно. В хода на произнасяне по делото, на така поставения правен въпрос е даден отговор с т.2 на ТР № 1/ 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по доклада на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да го направи, както и да извърши непълен или неточен доклад всякога се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова, когато във въззивната жалба или в отговора на същата е налице позоваване на страната на допуснати от първата инстанция нарушения във вр. с доклада на делото, или с оглед на същите тези нарушения, довели до даване на неточни указания относно подлежащите на доказване факти, респ. на отклоняване на представени от страната относими доказателства, се правят от последната нови доказателствени искания въззивният съд, дейността на който и при уредбата на второинстанционното производство като непълно въззивно обжалване с произтичащото от това ограничаване на възможността за попълване на делото с нови факти и доказателства, не променя основания си характер на съд по съществото на спора следва да приложи процесуалното правило на чл.266, ал.3 ГПК при преценка допустимостта на същите тези доказателства във въззивното производство, своевременно заявени пред първоинстанционния съд. При този отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено. След като е констатирал допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на задължението му по чл.146 ГПК с изготвяне на неточен доклад по делото, довел и до отклоняване на сочените от ищеца доказателства, необходими за изясняване на спора въззивният съд, който съгласно задължителните указания в ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието по чл.146 ГПК, е бил длъжен не само да даде конкретни указания на страните относно възможността да предприемат процесуалните действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради пороци в доклада на СРС и дадените им указания относно носената от тях доказателствена тежест, но и да допусне доказателствените искания на въззиваемия, настоящ касатор, заявени своевременно в първоинстанционното производство, поради наличие на извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Обстоятелството, че СГС е постановил обжалваното решение без да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, във вр. с доклада на делото, въпреки заявените именно с оглед на същите евентуални доказателствени искания в отговора на въззивната жалба налага отмяната му като неправилно - поставено в нарушение на съществените процесуални правила на чл.266, ал.3 ГПК и на чл.7 ГПК, което последно изрично му вменява в задължение на съд, решаващ възникналия материалноправен спор по същество, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. С оглед изложените съображения обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и поради необходимостта от извършване на посочените по- горе съдопроизводствени действия, които въззивният съд е пропуснал да извърши, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото СГС следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени в производството пред ВКС. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1, пр.3 и ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд от 16.12.2010 год., по гр.д.№ 12803/2009 год.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.