Р Е Ш Е Н И Е № 461 София, 07 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2228/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдената В. И. за възобновяване на внохд № 141/11г. по описа на ОС-Благоевград и нохд № 915/10г. по описа на РС-Благоевград. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно. Намира, че установените данни от доказателствените средства са правилно оценени от съдилищата при спазване на процесуалните изисквания за това. Твърди, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като законосъобразно е прието, че осъдената И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на инкриминирането й престъпление. Намира за съответно и наложеното наказание. Частният обвинител и граждански ищец Т. Б., както и повереникът му, редовно призовани, не се явяват. Частният обвинител и граждански ищец А. Т., както и повереникът му, редовно призовани, не се явяват.Депозирано е писмено възражение. Адвокат Н., представляващ пред ВКС осъдената И. пледира за уважаване на искането за възобновяване, по съображения подробно изложени в него. Счита, че става въпрос за граждански отношения, тъй като липсва субективният елемент на престъплението измама. Осъдената В. И., не се явява, редовно призована. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно С присъда № 1506 от 21.02.2011г., постановена по нохд №915/10г., Районен съд-Благоевград е признал подсъдимата В. А. И. за виновна в това, че на 01.07.2009г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала до 10.08.2009т. заблуждение у Т. Б. и А. Т., като с това им причинила имотна вреда на Б. в размер на 22 000лв. и на А. в размер на 11 500лв., като измамата е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимата В. И. е осъдена да заплати на гражданските ищци Т. Б. сумата от 22 000лв., а на А. Т. сумата от 11 500лева и двете представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумите В тежест на подсъдимата са били възложени държавните такси и деловодните разноски. С въззивно решение № 206 от 04.07.2011г., постановено по внохд № 141/11г., Благоевградският окръжен съд е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.В останалата й част присъдата е била потвърдена. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем.Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като окръжният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета от първия съд. В рамките на оценъчната си дейност двете съдебни инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Въззивната инстанция е оценила, както доказателствената съвкупност, събрана от първия съд, така и събраните нови доказателства в хода на въззивното производство, излагайки аргументи, за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Неоснователно в искането се твърди, че показанията на двамата пострадали са безрезервно кредитирани. Съдилищата са им дали вяра след като са установили, че показанията на Б. и Т. се подкрепят от останалия доказателствен материал, съдържащ както гласни, така и писмени доказателства.Това се отнася и до установяване паричната равностойност на предмета на престъплението. Действително за предадените на подсъдимата от пострадалите суми, не са били съставени писмени документи, но не съществува законова пречка техният размер да бъде доказан с други доказателства, предвидени в НПК, включително с гласни такива. В случая, освен показанията на пострадалите по делото са събрани и други гласни доказателства, а именно показания на свидетели, присъствали при предаването на парите. Извън твърденията за допуснати процесуални нарушения при оценка показанията на двамата пострадали, в искането основно се развиват възражение за липсата на умисъл от страна на подсъдимата да възбуди и поддържа заблуждение в пострадалите, като се твърди, че става въпрос единствено за граждански правоотношения. Тази теза е обсъдена от въззивната инстанция, която правилно я е отхвърлила. Наказателната и гражданската измама си приличат по това, че едно физическо лице е въведено умишлено в заблуждение относно определение факти от действителността, вследствие на което неговата воля е опорочена и е засегната възможността му да взема решения при познаване на действителното състояние на нещата. Налице са и принципни разлики между наказателната и гражданската измама, които могат да бъдат във връзка с обективната и субективната страна, общественото значение на двата вида измама, различните правни последици. В настоящият случай, елементите от субективната страна на деянието са тези, които установяват наличие на престъпление, а не гражданско правни отношения. Класическата измама изисква от субективна страна, наличието на пряк умисъл и особена користна цел.Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива, или че ги използва.Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимата по отношение на пострадалите към момента на извършване на деянията. В настоящият случай подсъдимата И. е използвала знанията, които има за процедурата по покупка на имоти-гори и земи, след изключването им от горския фонд. По делото е установено, че в ДГС –Благоевград има две преписки на името на Б. и М. И./съпруга на пострадалия Т./, като от входящите номера се установява, че първоначално те са били заведени на други лица-П. и П., които не са се отказали от подадените заявления, нито са получавали от подсъдимата пари за такава дейност.Нещо повече една от преписките е била за дърводобив, а не в процедура по изключване на имоти от Д.. Макар и да е показвала документи на пострадалите, да ги е водила на оглед на имотите, подсъдимата не е имала практическа възможност да осъществи или съдейства за покупко-продажба на тези имот, при това в кратки срокове. Още в първият момент на преговорите, тя е декларирала на пострадалите, че е близка приятелка с „шефката на горското”. Свидетелката И., която към онзи момент е била директор на Държавно горско стопанство-Благоевград от една страна не е поемала ангажименти пред подсъдимата във връзка покупко-продажбата на процесните имоти, а от друга страна тя не е имала правомощия да извършва такива сделки. Не е била оправомощена дори да определи цената на имота, поради което и получените от подсъдимата суми не могат да бъдат приети за реална цена на имотите. Също така, следва да се отбележи, че двете преписки са били образувани единствено за становище за предварително съгласуване. Действащата нормативна база към момента на деянието, а именно Закон за горите установява, че Министърът на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е имал правомощия да издава заповед за изключване на гори и земи от горския фонд или да предлага на Министерски съвет, той да вземе решение за такова изключване, в случаите когато става въпрос за площ по-голяма от 100декара.Също така, министърът или оправомощено от него лице са имали правомощия да продават, заменят или учредяват вещни права по отношение на изключените имот. Всичко гореизложено, преценено в неговата взаимна връзка установява наличието на пряк умисъл от страна на подсъдимата за възбуждане и поддържане на заблуждение у двамата пострадали. Дори и след като е установено, че със заповед на председателя на ДАГ е наложена забрана за разглеждане и придвижване на преписки по чл.14б и чл.14в от Закон за горите, подсъдимата е продължавала да убеждава двамата пострадали, че сделките по продажбата на имотите ще се реализират. Действително за последната заповед подсъдимата не е знаела, но това не изключва умисъла й, както твърди защита, тъй като и без наложения мораториум, тя не би могла да осъществи действия по реалното изключване на процесните земи от горския фонд и закупуването им от пострадалите. Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производството, водено срещу осъдената И.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. А. И. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 141/11г. по описа на ОС-Благоевград и нохд № 915/10г. по описа на РС-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: