Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр. София, 10 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети май двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 646/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Л. С., подадена в срок чрез служебно назначения му защитник адв. Б. М., против въззивно решение № 440 от 7.12.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 537/2012 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или да бъде изменено, като наказанието бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК и не бъде наложено комулативно предвиденото наказание глоба. Неправилното приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяние, което не е общественоопасно поради своята малозначителност и с неоснователния отказ наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се излагат съображения за пороци при мотивирането на съдебния акт, довели до пълна липса на мотиви. Явната несправеливост на наказанието се мотивира с неправилна преценка на степента на обществената опасност на деянието и на дееца, като обстоятелства от значение за определяне на размера му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 76 от 15.03.2012 год. постановено по НОХ дело № 5803/2011 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Н. Л. С. за виновен в това, че на 14.03.2011 год. в гр.С.държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 0.38 гр на стойност 34.20лв и в това, че на същата дата в гр.С. пред апартамент № 34 във вх.1 на бл. 350 разпространил хероин с нетно тегло 0.09 гр. на стойност 8.10лв като го продал на Н. О. В. за сумата 10.00лв и деянието е извършил при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а ал.2 изр.2 пр.2 алт.1 и алт.2 т.4 във вр. с ал.1, пр.4 и 5 алт.1 във вр. с чл. 29 б.”а” и “б”,чл. 54 и чл. 57 от НК го е осъдил на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000лв. С въззивно решение № 440 от 7.12.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 537/2012 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон са идентични с оплакванията му пред въззивната инстанция и се свеждат до това, че намереното количество наркотично вещество е пренебрежимо малко и това лишава деянието от обществена опасност, а при индивидуализацията на наказанието не са отчетени множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, превидено за престъплението наказание се явява несъразмежно тежко. По делото такова нарушение не е допуснато. За да постанови съдебният си акт възивният състав е извършил цялоста проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда с доводи за липса на безспорни и категорични доказателства за приетите за устновени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и за неоснователен отказ деянието да бъде квалифицирано като извършено при условията на чл. 9 ал.2 от НК, а наказанието да бъде индивидуализирано по реда на чл. 55 ал.1т.1 от НК. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, като е направил собствен анализ на доказателствата и частично е възприел оценката направена им от решаващия съд. Посочил е в какво се изразява нарушението при оценката на показанията на св. Т., каква оцена им прави и какви са съображенията му да не възприеме твърдяното от него за направено от подсъдимия самопризнание в смисъл, че през деня продал наротичното вещество и ако полицаите открият някакво количество то е за лична употреба. Мотивирано е възприел в останалата част оценката на показанията на свидетелите, в това число и на св. В., като е контатирал, че първоинстанционният съд им е отделил заслужено внимание и не е нарушил правилата за формиране на волята си, кредитирайки с доверие установеното от него в досъдебното производство при разпита пред съдия, а не в съдебното следствие. Посочвайки подсъдимият като лицето, от което закупил наркотичното вещество, свидетелят не е повлиял на собственото си наказателно положение. В момента когато му е извършена проверката при излизане от входа на жилищния блок наркотика се е намирал в негова фактическа власт и решаването на въпроса дали поведението му е съставомерно и за него следва да му бъде предявено обвинение, е от компетентността на органа, който го повдига. В момента на извършената му проверка без всякакво колебание е посочил лицето, което му продало забраненото вещество, като го индивидуализирал по прякор, установил е и начина по който е осъществена връзката между тях. Извън довода, че с показанията си свидетелят целял да оправдае собственото си неправомерно поведение, от жалбоподателят не се навеждат други доводи за наличието на обстоятелства, които биха го мотивирали да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Показанията му в досъдебното производство не се изчерпват само с разпита пред съдия, а с цялостното му поведение, в това число извършеното разпознаване и предшествалия го разпит, обясненията за произхода на наркотика, който доброволно е предал. Показанията му не са изолирани, защото се подкрепят от показанията на полицейските служители и писмените доказателства за комуникацията му с подсъдимия по телефона. По делото са събрани категорични доказателства, че мобилните телефони са намерени в тях при извършените им лични обиски, като не са възразили да са били ползвани от други лица. Изложените от въззивната инстанция съображения за оценката на доказателствата и направените от тях изводи не са бланкетни и произволни и от тях жалбоподателят е узнал защо е осъден правилно с присъдата, поради което неоснователно се твърди пълна липса на мотиви, която във всички случаи е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Решението е изготвено в съответствие с изискването по чл. 339 ал.2 от НПК, като са посочени основанията, поради които не са възприети доводите изложени в подкрепа на жалбата. При установените по делото факти, че на 14.03.2011 год. след предварителна уговорка подсъдимият продал на св. В. за сумата 10 лв синьо полиетиленото топче съдържащо хероин, а при извършеното след това претърсване в дома му били открити и иззети по едно синьо и розово полиетиленови топчета съдържащи прахообразно вещество хероин, материалният закон е приложен точно от съдилищата с квалификацията на деянието като престъпление по чл. 354а ал.2 изр.2 пр.2 ал.1 и 2 от НК Убедителни са съображенията, с които въззивната инстанция е отхвърлила оплакването за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, извършено в условията на чл. 9 ал.2 от НК, което се мотивира със стойността на предмета на престъплението. Тя не е единственото обстоятелство, характеризиращо дянието, а чрез него и дееца. Начинът на извършване на деянието, при осъществени две форми на изпълнителното деяние точно е преценен и въз основа на него е прието, че конкретно извършеното не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Не се подкрепя от данните по делото и довода за неоснователен отказ наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК. Определено е при спазване изискванията за законосъобразност и справедливост, в рамките предвидени в особената част на НК за престъплението и при точно отчитане относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК, в това число и тези, на които в настоящата инстанция жалбоподателят основава искането си за намаляването му. Степента на обществената опасност на деянието се определя от обществените отношения, които се засягат с него. Стойността на предмета на престъплението е само един от признаците, които го характеризират, без да има решаващо значение. Предмет на престъплението са високорискови наркотични вещества, поставени под специален разрешителен режим, с оглед сериозните негавитни последици за живота и здравето на употребяващите ги. Законодателят е въздигнал в престъпление, както придобиването, така и разпространението на наркотични вещества на други лица и им е придал еднакво значение с оглед санкцията, която е предвидена за тях. Би могло да се приеме, че държането на наркотика е по-малко укоримо деяние, защото личната употреба може да увреди само здравето на държателя. При разпространението му на други лица може да се увреди чуждото здраве и това прави деянието по-укоримо. Разпространеното количество наркотично вещество не се отклонява от обичайното, продавано на крайните потребители и само по себе си не е основание за смекчаване на наказателното положение. Приетото по делото, че подсъдимият е осъществил две форми на изпълнителното деяние и то в условията на опасен рецидив, не подкрепя наведения довод, че общата стойност на предмета на престъплението е незначителна и сама по себе си е изключително смекчаващо обстоятелство, което прави несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание. Не са превратно оценени и данните за личността му. Наркотичната зависимост сама по себе си не е обстоятелство, което смекчава наказателното положение. Подсъдимият не може да бъде толериран с налагане на по малко по размер наказание, защото е наркотично зависим при приетото по делото че е рапространил наркотик на трето лице. Проявил е упоритост при незачитане на установения в страната правов ред. Деянието е извършил в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода по предходна присъда. Това наказание, както и другите три осъждания, от които два пъти на лишаване от свобода за придобиване и държане на наркотични вещества, очевидно не са се оказали достатъчни за осъществяване превъзпитателната и възпираща цели по чл. 36 от НК. Наказание в приетия от съдилищата размер е необходимо преди всичко за постигане целите на специалната превенция. Неоснователен е довода, че в тези вид и размери наказанието би имало репресивен характер по отношение на един болен човек, който вместо да се лекува за минимално количество наркотик ще прекара младостта си в затвора. Данни за провеждано лечение и стремеж от подсъдимия да се освободи от зависимостта си няма. Лечението на наркотичната зависимост е израз на осъзната необходимост, изцяло зависи от волята на зависимия и би могло успешно да се проведе и в условията на изолираност от обществото при изразено желание. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 440 от 7.12.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 537/2012 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 76 от 15.03.2012 год. по НОХ дело № 5803/2011 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: