Р Е Ш Е Н И Е № 433 София, 16 април 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети октомври ……........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1562 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия И. Я.. Обжалва се решение № 100 от 07.06.13 год., постановено по ВНОХД № 146/13 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 7 от 13.03.13 год. по НОХД № 8/13 год. на Кърджалийския окръжен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се алтернативно: съдът да признае Я. за невиновен и го оправдае по повдигнатите му обвинения по чл. 278, ал. 6 НК и чл. 339, ал. 2 НК; да се измени решението, като се преквалифицира деянието по чл. 339, ал. 1 НК и се намали наказанието; да се отмени въззивният акт и делото да се върне за ново разглеждане. Двамата защитници на Я. поддържат касационната жалба по изложените в нея основания и доводи. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С присъдата И. Я. е признат за виновен в това, че на 29.02.12 год. в [населено място] държал повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/, поради което и на осн. чл. 278, ал. 6, пр. 2 и чл. 54 НК е осъден на ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000.00 лв. Признат е за виновен и в това, че на 29.02.12 год. в същия град държал боеприпаси за огнестрелно оръжие в голямо количество, без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и на осн. чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Съдът на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК е определил общо наказание – ТРИ години лишаване от свобода, към което е присъединил глобата в размер на 3 000.00 лв. Приложил е чл. 66, ал. 1 НК за срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се е по веществените доказателства, предмет на престъпленията, както и по направените по делото разноски. С цитираното решение присъдата изцяло е потвърдена. Присъдата не е постановена в нарушение на чл. 118 НК. Доводите в тази насока са развити и пред контролираните инстанции и са получили законосъобразен отговор / стр. 9-10, НОХД № 8/13 и стр. 14-15, ВНОХД № 146/13/. Свидетелите М. и Б. – служители на МВР, не са осъществили действие по разследването и не са участвали в друго процесуално качество. Те са взели участие във физическото претърсване на помещенията, като фактически са размествали, сваляли от стените вещи и вземали предмети, ровене из мебели, каса и торбички, сортиране, преброяване и т.н. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 и 2 НПК установяват забрана да се разпитват като свидетели лица, които са взели участие в същото производство в друго процесуално качество, както и такива, които са извършили действия по разследването, съответно съдебни следствени такива. В чл. 52, ал. 1, т.т. 1 - 2 НПК са посочени разследващите органи, към които са допълнени полицейските в МВР и митническите органи по чл. 194, ал. 3 и ал. 4 НПК при хипотезата по чл. 212, ал. 2 НПК – образуване на досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, както и действия по разследването, възложени от прокурор, следовател или разследващ полицай. Действията по разследването са очертани в глава ХVІІ НПК. Свидетелите М. и Б. не са взели участие в това качество в производството с характерните му елементи по установяване на престъплението, авторството, образуване на досъдебното производство, привличане на обвиняем и предявяване на постановлението, разпити на обвиняеми и свидетели и предявяване на разследването. Те само са присъствали и са оказали фактическа помощ на разследващия орган при осъществения съгласно чл. 163 НПК способ за доказване – претърсване и изземване. При това, по никакъв начин не са взели отношение по въпросите: има ли извършено престъпление, авторството и вината. Ето защо, двамата служители на МВР изцяло попадат в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК и законосъобразно са ценени свидетелските им показания, в които те са изложили възприятията си за осъществените процесуални действия и реакциите на Я.. В техните свидетелски показания не се съзират субективизъм, заинтересованост от изхода на делото или пристрастност. Изключението по чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК дава възможност в качеството на свидетели да се разпитват и специалисти - техническите помощници, изготвили фотоснимки, снели трасологични и дактилоскопски следи, открили и отделили от повърхности проектили, извадили от водоеми трупове, отваряне на заключени помещения и каси и др., тъй като същите не осъществяват при тези си действия разследване, а оказват чисто техническа или фактическа помощ чрез специалните си знания и умения в различни области на разследващите. За разлика от експертите те не дават заключение по делото и не могат да извършват никакви действия, свързани с процесуално ръководство, а осъществяват възложената им работа под непосредствения надзор и ръководство на органа, който е овластен да извършва действия на процесуално ръководство. Същите могат да бъдат разпитани за обстоятелствата по тази си дейност и фактите, станали им известни при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети. В този смисъл, чрез новата разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК се разширява възможността, предвидена в чл. 93, ал. 1, т. 3 НПК /отмемен/, освен поемните лица в качеството на свидетели да се разпитват и служители на МВР, на военна полиция или на Агенция „Митници”. Законосъобразен отговор е получил и доводът за нарушение на чл. 129, ал. 1 и чл. 193 НПК. Действително свидетелите М. и Б. не са вписани като присъстващи в протокола за претърсване и изземване, извършени в дома на жалбоподателя Я.. Това не е било необходимо. Съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 НПК в протокола, като доказателствено средство съгласно чл. 131 НПК, се посочват лицата, които са участвали в действията по разследване и съдебните следствени действия. Той се подписва от органа, извършил действието, както и от другите участници в наказателното производство в случаите, предвидени в кодекса. Дори и в по-широк смисъл, понятието участници в наказателното производство се употребява за всички органи и лица, които вземат участие в процеса в едно или друго процесуално качество. Специалистите-технически помощници и другите служители от посочените по-горе ведомства, помогнали фактически при претърсването и изземването, без да са експерти, стават участници в наказателния процес, когато се разпитват в качеството им на свидетели. Ето защо не е необходимо последните, оказали единствено техническа или фактическа помощ на разследващия, да се вписват задължително в протокола за съответното процесуалноследствено действие и да подписват същия, поради което, в случая, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Присъствието, вписването в протокола и подписването му задължително е предвидено единствено при претърсването и изземването, свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти – чл. 162, ал. 6 НПК и чл. 236 НПК. Във връзка с фактическото участие на двамата служители на МВР, в случая, не се изправени пред хипотезите, развити в чл. 118 НПК и не е нарушена императивната норма на чл. 193 НПК, очертаваща органите на досъдебното производство. Не е допуснато и нарушение на материалния закон по чл. 339 НК. Цитираната от защитата легална дефиниция по чл. 7 ЗОБВВПИ, определя инкриминираните капсули като компоненти на огнестрелните оръжия /в случая ловни/, които също са под разрешителен режим. Защитавайки заключението си по съдебно - балистичната експертиза в съдебно заседание, вещото лице Яръмбойков категорично е отговорил, че инкриминираните капсули тип „Живело” и „Уинчестър” се произвеждат единствено за ловно оръжие и са по-големи и с по-силен зарад от капсулите тип „Б.” за газови боеприпаси. Това заключение е прието без възражение от страните, като пълно, ясно и обосновано, като не е възникнало съмнение за неговата правилност, поради което законосъобразно в по-късен момент е отказана нова повторна съдебно – балистична експертиза. В случая е без значение, че инкриминираните капсули, чрез специални технически умения могат да се снарядът и на гилзи за газово оръжие, след като се произвеждат единствено за ловно огнестрелно оръжие, поради което попадат под разрешителен режим. В жалбата чисто декларативно се посочва, че по делото липсват каквито и да са доказателства за осъществено от Я. държане като изпълнително деяние по повдигнатите му обвинение по чл. 339, ал. 2 и чл. 278, ал. 6 НК. На тази база се иска оправдаването на жалбоподателя. Контролираните съдилища изчерпателно са посочили и анализирали доказателствата, във връзка с които е ангажираната наказателна отговорност на Я.. Изпълнили са задълженията си като инстанции по фактите. Законосъобразно са мотивирали съдебните си актове и по отношение на квалифициращия признак „голямо количество” за престъплението по чл. 339, ал. 2 НПК. Следва да се посочи, че в касационното производство не съществува служебно начало, като съдът проверява съдебния акт единствено в атакуваните му части и взема в решението си отношение по конкретни данни и доводи, които подкрепят дадено касационно основание. По отношение на искането за оправдаване на Я. поради недоказаност на изпълнителното деяние, такива не се сочат. При определянето на наложените наказания в достатъчна степен са отчетени и чистото съдебно минало на Я., добрите му характеристични данни, примерното му процесуално поведение. По отношение на твърдението, че жалбоподателят е оказал съдействие за разкриване на обективната истина, защитата не сочи конкретни доводи във връзка с взетата от подсъдимия позиция, че инкриминираните археологически обекти и боеприпаси и компоненти за огнестрелни оръжия са на починалия му баща и не знае нищо за тях. Посоченото по по-горе води до извод, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 07.06.13 год., постановено по ВНОХД № 146/13 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................