Р Е Ш Е Н И Е № 36 С о ф и я, 13 март 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 ф е в р у а р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 61/2019 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия С. М. К. от Разград адв.Д.С. от АК-Русе се обжалва решение № 203 от 14.11.2018 г, постановено по ВНОХД № 369/2018 г. от Варненския апелативен съд с доводи за неговата неправилност поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с искане за отмяната му и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираното от касатора съществено процесуално нарушение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подсъдимият С. К. и защитникът му, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 29 от 10.07.2018 г. по НОХД № 244/2017 г. на Разградския окръжен съд подсъдимият С. М. К. от Разград е признат за виновен в това в периода от м.сепември 2013 г. до 14.02.2014 г. в Разград, при условията на продължавано престъпление, като представляващ търговското дружество „К.-Е.-Разград, чрез използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на фирмата и потвърждаване на неистина в посредствено подадените от упълномощената Б. Х. справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството в големи размери – общо за периода в размер на 8 364,67 лева, поради което и на основание чл.255, ал.1, т.2 и т.6 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и на глоба в полза на държавата в размер на 840 лева. С присъдата е бил уважен предявеният от министъра на финансите граждански иск за сумата от 6 364,67 лева, обезщетение за причинени на фиска имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния му предявен размер от 8 364,67 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 523,28 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.С. като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и за постановяване на нова оправдателна за подзащитния му въззивна присъда по възведеното му обвинение, но с обжалваното решение Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Касационната жалба на защитника визира неправилността на въззивното решение като незаконосъобразно и в разрез с процесуалните правила при анализа на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните на обвинението факти с искане за отмяната му с оневиняване на подс.К. от касационната инстанция, без да е взето отношение по уважения срещу него граждански иск в полза на държавата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Касационната жалба, която е почти бланкова, за разлика от въззивната е концентрирана с доводи за допуснато съществено процесуално нарушение поради дефицит на доказателства по тезата на подсъдимия К. за оневиняване по предявеното му обвинение и липса на мотиви по отправеното към съда възражение за осъществени реални доставки на стоките в Холандия, като пропуските в документалното им обезпечаване сочело съобразно изискванията на ДОПК единствено на административни нарушения на данъчното законодателство, но не било достатъчно да обоснове наказателна му отговорност, включително и чрез ползване изводите на СИЕ. Те обаче са получили своя законосъобразен отговор още от първостепенния съд, утвърден с основание от апелативния съд. Безспорно е, че същинското данъчно престъпление по чл.255 от НК се осъществява чрез действия/бездействия, с които обективно се нарушават норми на данъчното законодателство със съзнание у дееца по този начин да се избегне или затрудни установяването на данъчните задължения на данъчно задължените субекти и тяхното плащане на фиска. Безспорно е също така, че установяването на правно релевантните факти е чрез доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, допустими според процесуалните норми, регулиращи развитието на данъчното и наказателното производства. В настоящия случай, изводите на вещото лице в събраната по реда на НПК СИЕ относно нередностите по осъществяване и документалното оформяне на ВОД между ревизираните фирми в България и данните за тези в Холандия, но всички управлявани фактически от подс.К., са подкрепени от кредитираните показания на св.К., св.Х., св.Б., св.Т., св.Д., св.К. и събраните по делото писмени доказателства. Именно на основата на разпоредбите за същността на вътреобщностните доставки (ВОД) между държави-членки на ЕС и общностното и национално законадателство за косвения данък ДДС съдилищата са коментирали изискванията за документалното им оформяне, а на база на свидетелските показания убедително са отрекли такива да са били реално осъществени от фактически управляваните от подс.К. като техен пълномощник търговски дружества в България и Холандия. Чрез обективно извършените и неизвършени дължими действия от него по тези „ВОД” съдът е извел прекия му умисъл да избегне плащането на дължимия се ДДС, възползвайки се от привилегията при тяхното реално осъществяване данъчната ставка по ЗДДС да е нулева. По този начин е ощетен фиска на РБългария чрез неправомерно ползване на данъчен кредит в подадените СД с невярно съдържание относно процесните ВОД въз основа на представените инвойс фактури за договорени, но неосъществени реално такива сделки. Поради това неоснователно се явява възражението на касатора за липса на достатъчно доказателства за „безсъмнен извод” за наличието на обективните и субективни елементи от състава на инкриминираното на подс.К. престъпление. И въззивният съд е защитил фактическите си и правни изводи въз основа на обективен, пълен и всестранен анализ на доказателствените източници, те са ценени според действителното им съдържание, няма игнорирани или превратно оценени и е даден законосъобразен отговор на всички възражения на жалбоподателите, с което са изпълнени в пълнота задълженията му по чл.339, ал.2 от НПК. ВКС не намира за налично касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и няма основание за намесата му в претендираната от касатора насока. Няма развити каквито и да е оплаквания относно уважения в полза на държавата граждански иск, ощетена от действията на подсъдимия чрез неправомерното ползване на данъчен кредит за неосъществените ВОД при разчитане с РБ за съответните данъчни периоди. Не са ангажирани и касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, поради което съобразно разпоредбата на чл.347 от НПК не се дължат от касационната инстанция доводи в тази насока, а касационната жалба на защитника, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение и обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 14.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 369/2018 г. от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :