Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * маловажен случай * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е
№ 230

гр. София, 27.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на
прокурора Лаков изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 698 по описа за 2016 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура–Благоевград против присъда № 2388/27.04.2016 г. на Окръжен съд–Благоевград, НК, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 124/2016 г., с която е била отменена присъда № 682/03.02.2016 г. на Районен съд–Разлог, НО, 1-ви състав по НОХД № 472/2015 г.
В протеста и допълнението към него, представени в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК се изтъкват доводи за присъствие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно закона, приемайки че извършеното от подсъдимата К. К. не е съставомерно поради липса на обективния признак – немаловажност на случая. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд–Благоевград.
Редовно призовани за с. з., подсъдимата К. К. и защитникът й адв. Н. Т., не се явяват.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста и моли същият да бъде уважен по изложените в него и в допълнението съображения.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С първоинстанционната присъда Районен съд – Разлог е признал подсъдимата К. Г. К. за виновна в това, че в периода от неустановена дата до 16:40 часа на 22.05.2015 г. в магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], обл. Б., [улица], държала акцизни стоки /тютюневи изделия/ без бандерол, когато такъв се изисква по Закон за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2 от ЗАДС – „На облагане с акциз подлежат:…2. Тютюневи изделия“, чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС „По смисъла на този закон: т. 1 „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл. 2…“, т. 7: „Бандерол“ е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка“, чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – „Цигари“ са : 1. Годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10, чл. 64, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАДС – (1) „Производителите на тютюневи изделия…, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителката опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя“, (2) „Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини: 1. При производителя – извън територията на страната или 2. В данъчен склад, или 3. Във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство“. (3) „Лицата които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2, (4) „Бандеролът“ се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е възможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“, чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС – „Забраняват се:…2. Държането… на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен …“, както следва: – 101 бр. кутии цигари, марка „Y. I. G.”, всяка кутия съдържаща 19 бр. цигари, 10 бр. пакети цигари, марка „P. M.”, всеки пакет съдържащ 20 бр. цигари, 1 бр. пакет цигари, марка „P. M.”, съдържащ 15 бр. цигари, на обща стойност 800.25 /осемстотин лева и двадесет и пет стотинки/ лева, с общ дължим акциз 399,59 /триста деветдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 1600,50 /хиляда шестотин и петдесет/ лева.
На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
С въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка, Окръжен съд – Благоевград е отменил първоинстанционната присъда, като подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

Касационният протест е основателен.

При изяснена и непроменена фактическа обстановка, за да оправдае подсъдимата К. К., въззивният съд е приел, че от обективна страна не е налице „немаловажен случай“. При преценка за последното, съдът е отчел стойността на цигарите, която не надвишава сбора на три минимални работни заплати, чистото съдебно минало, липсата на други противообществени прояви и тежкото семейно положение на подсъдимата, както и краткия период на упражнена от нея фактическа власт върху предмета на престъплението. Тази позиция на въззивната инстанция не се споделя от ВКС.
В разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК е дадена легална дефиниция за „маловажност на случая“, а именно престъплението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. По същият начин понятието е дефинирано и в ППВС № 6 от 29.11.1984 г., по н.д. № 7 от 1984 г., ТР № 62 от 26.05.1978 г., по н.д. № 61 от 1977 г. и ППВС № 6 от 1971 г. В контекста на тази преценка паричната равностойност на предмета на престъплението е важен фактор, но не е определящ и доминиращ. Въззивният съд формално е отчел значението на този фактор, като е обвързал тежестта му с това, че общата стойност на акцизните стоки – 800. 25 лв. не надхвърля три минимални работни заплати, като невнесеният акциз се равнява на 399. 59 лв. И двете посочени стойности обаче не са пренебрежимо малки в сравнение с други случаи при престъпленията от този вид. От друга страна, разгледани в съвкупност с останалите посочени от въззивния съд смекчаващи обстоятелства, те дават основание за обсъждането им в контекста на приложението на чл. 55 от НК, но не са достатъчни да обусловят извод за маловажен случай. Освен това, при оценката е отдадено особено внимание на краткото време на държане на акцизните стоки, но е пренебрегнато това, че всъщност то е осъществявано в хранителен магазин с потенциална клиентела, за което частично индицират и извънсъдебните признания на подсъдимата пред полицейските служители и свидетелската Е. Г., че е имала намерение да ги продава. Количеството на държаните цигари (112 броя кутии) потвърждава, че предназначението им трудно би могло да се свърже с лично ползване.
В този аспект, настоящата инстанция счита, че степента на обществена опасност на престъплението с оглед начина и мястото на извършване, количеството, вида и стойността на предмета му и потенциалните вреди за фиска, не е по – ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК. Затова, като е приел, че деянието е несъставомерно по чл. 234, ал. 1 от НК поради липса на обективния признак „немаловажен случай“, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, за чието поправяне се налага цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на Окръжен съд – Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 2388/27.04.2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, НК, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 124/2016 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.