Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 07.12.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора С. Атанасова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 862 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В. Н. Г. против въззивно решение № 65/26.02.2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, пети състав, постановено по ВНОХД № 56/2018 г., с което е била потвърдена присъда № 41/22.11.2017 г. на Софийския окръжен съд по НОХД № 359/2017 г. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието (поради недостатъчно отчитане на оказаното съдействие на разследването и направени признания, ниския му социален статус и семейна среда). Претендира се намаляване на наказанието, която позиция се заявява от подсъдимия и в последната му дума. Частният обвинител П. С. не се явява, като повереникът й заявява позиция за справедливост на наказанието, а поради това и неоснователност на подадената жалба. Прокурорът от ВКП също изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият В. Н. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, , вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК за това, че на 30.12.2016 г., в [населено място], С. област, отнел чужди движими вещи – 250 лв. от владението на П. И. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било определено наказание 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3 до окончателен размер от 5 години, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е било приспаднато задържаното му, считано от 30.12.2016 г. Подсъдимият е обжалвал присъдата в частта относно наказанието, като с постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, същото е било потвърдено. Касационната жалба е неоснователна. Неприемливи са твърденията за игнорирането на обстоятелства със смекчаващ характер, имащи значение за размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, чието намаляване се претендира. Идентични по съдържание възражения са били направени и пред апелативния съд и те са намерили убедителен отговор в атакуваното решение. Наказанието на Г. е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода (при предвиден минимум от 5 години и максимум от 15 години), след което е било редуцирано с 1/3, обуславяща окончателния размер от 5 години. За да потвърди, че това е точната мярка за наказателно въздействие, въззивният съд е отдал нужното значение както на индивидуалната тежест на деянието, обусловена от спецификата на извършването му, в което се съдържа информация и за личната обществена опасност на дееца, така и на обема и относителната тежест на констатираните по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В последната категория са били включени младата възраст на подсъдимия, направеното самопризнание и оказаното съдействие на ДП за откриване и връщане на отнетите парични средства на възрастната жена, а също и социалният му статус и израстването в нездрава семейна среда, макар на тях да не е било придадено особено значение. Като отегчаващи обстоятелства правилно са били отчетени предходните му многобройни осъждания, извън обуславящите правната квалификация за опасен рецидив. Тези данни явно свидетелстват за трайно изградени престъпни нагласи към извършване на престъпления без видима корекция и в период по-малко от година след ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Не са установени, а и не се изтъкват пред настоящата инстанция други обстоятелства със смекчаващ характер, които да не са били съобразени и да налагат ревизия на наложеното на подсъдимия наказание. В окончателния размер от 5 години лишаване от свобода то е справедливо, тъй като съответства на извършеното и в пълнота обслужва всички цели на чл. 36 от НК, поради което и липсва необходимост от намаляването му. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 65/26.02.2018 г. на Софийския апелативен съд, НО, пети състав, постановено по ВНОХД № 56/2018 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.