8 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 12 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 403 по описа за 2012 година. Постъпил е касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.София срещу присъда № 1 от 20.01.2012 г. на Апелативния съд-гр.София, постановена по внохд № 1109/11 г., с който се оспорва оправдаването на подсъдимия В. И. М., като се твърди, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждането му по предявеното от прокурора обвинение. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият М. лично и защитата му – адвокат М. Т., не намират основания за отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 5595/09 г. Софийският градски съд, за деяние, извършено на 29.03.2008 г., осъдил подс.М. на основание чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на седем години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.59 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 29.03.2008 г. до 31.03.2008 г. Със същата присъда СГС оправдал подсъдимия И. П. И. по предявеното му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.129, ал.1 и 2 НК. Съдът се произнесъл и по разноските по делото. По внохд № 1109/11 г., образувано по жалба на подс.М., САС отменил присъдата на СГС в частта, с която подсъдимият М. е осъден на основание чл.116 НК; по приложението на чл.59, ал.1 НК и чл.189, ал.3 НПК и постановил атакуваната нова присъда, с която оправдал същия подсъдим по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. В останалата част – спрямо И. П. И., присъдата на СГС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Посочената нова присъда е оспорена от прокурора само в частта, с която подс.М. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.116 НК. Оправдаването на И. И. по чл.131 НК не е оспорено и в тази част присъдата на СГС е влязла в сила. Казаното има пряко значение за пределите по чл.347, ал.1 НПК, като в настоящият случай те се стесняват съответно – обвинението по чл.116 НК спрямо подс.М.. Протестът е основателен. Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.т.1 и 2 НПК, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото, поради което оспореният съдебен акт следва да се отмени, а делото – върне. При извършената по реда на чл.313 и чл.314 НПК проверка САС е утвърдил дейността на СГС по събиране и проверка на доказателствата (каквато дейност не е извършвана от въззивния съд), но се е отнесъл критично към извършената от него оценка на същите. САС не е имал основание за първия извод, а по отношение на втория – не е предприел необходимото за да отстрани констатираното нарушение, нещо повече, сам е допуснал идентично такова. За изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК, свързано с предявеното срещу подс.М. обвинение по чл.116 НК, първоинстанционният съд е събрал доказателства чрез множество и различни доказателствени средства – гласни, веществени и писмени. Наред с това, за изясняването на някои обстоятелства от посочения кръг, поради необходимостта от специални знания из областта на науката (съдебна медицина и психиатрия, биология), разследващият орган и съдът са назначили редица експертизи, надлежно приети в хода на съдебното дирене. Приобщени са и доказателства, събрани на досъдебното производство. На основание чл.281, ал.1, т.т.1 и 2 НПК СГС прочел показанията на част от свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство, било по реда на чл.281, ал.4 НПК, било по този по чл.281, ал.5 НПК, тъй като при разпита на същите свидетели на досъдебното производство не са участвали обвиняемият М. и неговият защитник, който той е упълномощил (пълномощно на л.13). Различният ред за прочитане на коментираните показания на свидетели е предопределен от наличието на съгласие или не от страна на подсъдимия и защитата му. Протоколът за съдебното заседание сочи: І. по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.т.1 и 2 НПК са прочетени показанията на: 1) св.В.А. (л.69) - частично, относно „името и идентификацията на лицето, което го е наранило чрез удар с нож, и върху което е лежала сестра му”; 2) св.Ц. А. (л.77) – частично, относно „видяла ли е кой е намушкал брат й и какво е правила в следващия момент”; 3) св.А. Б. (л.84) – частично, относно „какво е правил брат му и св.Цв.А.”; 4) св.Б. Б. (л.154) – изцяло; 5) св.П. К. (л.161) – изцяло; ІІ. по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.т.1 и 2 НПК са прочетени показанията на: 1) св.В. А. (л.69) – частично, относно „дата и време на извършване на инкриминираното деяние”; 2) св.А. Б. (л.84) – частично, относно „държал ли е някой от присъстващите навън и кой именно голям нож с дълго острие и боен”. От изложеното дотук, добре е видно, че са събрани противоречиви доказателства от един и същи доказателствен източник, което обстоятелство поражда и съответните задължения за съда – чл.305, ал.3 НПК. Тези задължения не са изпълнени от СГС, като в мотивите на присъдата са изложени декларативни съображения, които не изпълват съдържанието на посоченото изискване на закона. Това е констатирано от въззивния съд, но последният е приел, че не са налице условията на чл.335, ал.2 НПК, и, по-важно, не е отстранил допуснатото от СГС нарушение, нито пък е изпълнил изискванията по чл.339, ал.3 НПК, относими към него, тъй като е постановил присъда по реда на чл.336 НПК. Мотивите на оспорената присъда не съдържат въобще съображения по оценката на противоречивите доказателства – виж л.55 и сл. На същото място се съдържа всичко друго (с част от което ВКС няма как да не се съгласи), но не и съображения по оценката на противоречивите доказателства. Въпреки задълженията си по чл.14, ал.1, чл.305, ал.3 НПК, САС изобщо не е анализирал вътрешните противоречия в показанията на посочените по-горе свидетели, нито пък противоречието на тези показания с останалия доказателствен материал по делото. Не е посочено кои показания на свидетелите се приемат за достоверни и кои се отхвърлят – депозираните пред съда или тези от досъдебното производство, защо се дава вяра именно на тези, а не на други свидетели или на други доказателствени източници и пр. САС е сторил същото като СГС – формално е отбелязъл в мотивите, че е обсъдил доказателствата по делото, но от тях – мотивите, не се вижда това действително да е направено. Посоченото на л.58 – „показанията на останалите разпитани по делото свидетели не допринасят за изясняване на коментираната проблематика”, е повече от недостатъчно, за да се приеме, че са налице мотиви към постановената нова присъда. На същото място САС е заявил, че „споделя доводите на защитата за наличие на процесуална пречка за разпит на св.М.”...но „дори да се приеме противното, което въззивния съд не прави, показанията на св.М. имат характер на производни доказателствени източници”, от което не става ясно доказателствата, произтичащи от показанията на св.М., изключени ли са от доказателствената съвкупност или не, и поради какви причини. „Доводите на защитата” не са разкрити в мотивите на въззивното решение, а съдържащите се такива във въззивната жалба, не могат да бъдат инкорпорирани по друг начин. Това е достатъчно за осъществяване на правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.3, т.2 НПК. Необходимо е обаче, да се обърне внимание и на следното: 1.Конкретният случай се характеризира с това, че извършването на инкриминираното деяние се предхожда, съпътства и следва от редица действия на различни лица, голяма част от които са свидетели по делото. Обобщено, за времето от 20.00 часа на 28.03.2008 г. до около 06.00 часа на 29.03.2008 г. клуб-„Сянката”-гр.Б. е бил посетен от много лица, по различно време; някои от тях напуснали заведението и по-късно се завърнали отново, придружавани от други лица; извън заведението са възникнали редица конфликти между различни лица, на различни места пред заведението; при част от тези конфликти е употребена сила от едни и намеса с цел преустановяването им, от други; при един от тези конфликти е нанесено увреждането по пострадалия В.А.; нараняването на последния е предопределило реактивно поведение от страна на св.Б.Б. и св.Ц.А. спрямо лицето, извършило това; иззетия от св.Б.Б. нож е захвърлен на указано от него място; една част от присъстващите са останали на мястото, други са напуснали пеша, а трети - с лек автомобил; новопристигналите св.О.А. и св.М.А. са предприели действия по издирване на последните и при установяването им са възприели кои и колко лица са се намирали в автомобила, както и тяхното поведение. Дори в този обобщен вид е видно, че нараняването на пострадалия е само един епизод от цялото събитие и изясняването му (съответно на изискванията на закона), няма как да се постигне като се изследва изолирано, както е направил САС. Както се посочи, въззивният съд не е имал основание да утвърди дейността на първостепенния съд по събиране и проверка на доказателствата, а е трябвало да предприеме необходимите действия за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Известно е, че съществени противоречия в показанията на свидетеля могат да бъдат констатирани било служебно от съда, било по искане на страните по делото, но отстраняването им не е по усмотрение, а задължение на съда, като неизпълнението на това задължение злепоставя постигането на обективната истина по делото. Известно е също, че показанията на свидетеля подлежат на проверка относно допустимост и достоверност, като последната е двупосочна и за положителен извод е необходимо установяване: 1) на вътрешна последователност, безпротиворечивост, яснота, съответност на правилата на формалната логика и 2) на връзка, пълна или частична подкрепа от останалите доказателства, събрани по делото. На тази основа и при очертаната фактическа усложненост на събитието, протекло на 28/29.03.2008 г., сравнителният прочит на показанията на свидетелите В. А., Ц. А., А. Б., дадени от тях устно пред СГС с тези, които са депозирали в хода на досъдебното производство, налага извод, че са били налице основанията на чл.281, ал.1, т.1 НПК за прочитане на последните изцяло, а не частично, както е сторил СГС. Същите основания се констатират и относно показанията на св.М.А., като е достатъчно само да се посочи, че той не е утвърдил пред СГС заявения от него на досъдебното производство разговор между св.О.А. и св.Ц.А. (виж л.58 от досъдебното производство), а относимостта на обстоятелството към изследваните факти е безспорна. С показанията си свидетелите Д.Д. и М.Б. са въвели различни данни за едно и също обстоятелство – имало ли е конфликт в заведението „Сянката” и в какво се е изразил той, като това противоречие не е изяснено чрез предвидените в закона способи. Тук следва да се каже, че на плоскостта на изложеното по-горе, всеки детайл от събитието има своето значение, доколкото способства за преценката за достоверност на показанията на един или друг от разпитаните свидетели и поради това няма как да се пренебрегва. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на свидетелите К. М. и Д. Д. относно това кога и при какви обстоятелства М. се е качил в лекия автомобил, управляван от подс.М., кое място е заел. Изясняването на противоречието е било възможно освен посредством друго и чрез показанията на св.О.А., но не е сторено. От показанията на св.Б.Б., дадени от него на досъдебното производство, приобщени изцяло към материалите по делото, е видно, че на 29.03.2008 г. той е посетил ИБМП „Пирогов”, където му е оказана необходимата медицинска помощ, което е записано в съответния дневник, но въпреки това не е изискана съответната справка относно – установени увреди, оказана помощ, време и място на последната. В двата протокола за оглед на местопроизшествие е отразено, че са направени необходимият брой снимки, които не са изискани, а при данните за различното местонахождение на един или друг от участниците на отделните конфликти, те са необходими за правилното решаване на делото. Друг е въпросът, че поначало няма пречка при разпита на свидетелите същите да онагледяват чрез скица сочените от тях места. 2.САС е приел (л.60), че „погрешен и в разрез с доказателствата по делото се явява фактическият извод на СГС, че деянието е извършено с ножа, намерен и иззет при втория оглед”, защото „този нож... и иззетия при първия оглед са били обект на изследване чрез коментираната експертиза (съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства/ СМЕВД – л.117 и сл. от досъдебното производство), съответно обекти №№ 5 и 6, но по него не са установени биологични следи”. В тази насока САС се позовава и на постановлението за назначаване на спомената експертиза, както и на протокол за доброволно предаване от 29.03.2008 г. Данните по делото налагат други изводи, които не са недостижими при внимателен прочит на материалите, съдържащи се в досъдебното производство. Безспорно е, че на 29.03.2008 г. са извършени последователно два огледа на местопроизшествието, първият за времето от 06.30 до 07.10 часа, а вторият – за времето от 10.40 до 11.15 часа (л.9-10 и л.11-12). При първия оглед са иззети биологични следи и сгъваем нож от сив метал, поставен в плик с етикет серия А 0099162 и ЧВП 041 на НЕКД-СДВР и с подписи на поемните лица, а при втория оглед е иззет нож с черна дръжка с дължина на острието около 20 см., поставен в плик с етикет серия А 002007 и ЧВП 908 на НЕКД-СДВР и с подписи на поемните лица. С протокол от 29.03.2008 г.(л.134) О. А. е предал на органите на досъдебното производство един сгъваем нож с метална дръжка с отвори по нея, с дължина на острието около 8 см. и ширина около 3 см. С постановление от 15.05.2008 г. (л.116) разследващият орган, назначил СМЕВД, поставил на същата редица въпроси за изясняване, като предоставил множество веществени доказателства, описани в раздел 4 т.т.1-8, в това число и три броя ножа – по т.3 – ножът, иззет при втория оглед; по т.4 – ножът, иззет при първия оглед и по т.7 – ножът, предаден от О. А.. В СМЕВД – Описание на обектите и проведени изследвания, е видно, че предоставените на експертите веществени доказателства са получили различни номера, като обекти на изследване – обекти №№ 5,6 и 7 - обект № 5 с предмет на изследване ножът, иззет при първия оглед; обект № 6 с предмет на изследване ножът, предаден от О. А. и обект № 7 с предмет на изследване ножът, иззет при втория оглед. На същото място експертите ясно са описали всеки един от изследваните от тях обекти, както и пликовете с етикетите и номерата по тях, поставените ЧВП и подписи. При изследването на обект № 5 не са установени следи, съмнителни за биологичен произход – кръв, а е установено наличие на единични бледо кафеникаво жълтеникави точковидни участъци по острието и в областта на дупките на металния корпус на дръжката на ножа, с вид на ръжда, с отрицателен резултат за наличието на кръв (л.120 и л.127). При изследването на обект № 6 не са установени следи съмнителни за биологичен произход – кръв (л.120). При изследването на обект № 7 са установени двустранно на острието на ножа единични бледо червеникави следи с характер на забърсвания, показали преципитационни пръстени със серума преципитиращ човешки белтък (л.120 и л.128). Съгласно заключението по цитираната СМЕВД – л.128/129, при обект № 5 е налице отрицателен резултат за наличието на кръв, при обект № 6 не се установяват следи съмнителни за биологичен произход – кръв, а при обект № 7 – се установява наличието на кръв от човешки произход, като, поради изчерпване на материала от човешка кръв, други изследвания с този обект не са проведени. Установените следи от кръв по обекти, в това число и този под № 7, са полиморфни по характер и включват морфологичен комплекс в различни комбинации на зацапвания, пропивания, забърсвания, стичания, капки и пръски. Морфологичната характеристика на следите от кръв, съобразена с повърхността на предметите носители, сочи на комплексен механизъм за тяхното следообразуване, като същите са в резултат на наслагващи се механизми, в частност за обект № 7 - на контакт с течна кръв и избърсване в околни следовъзприемащи повърхности (виж л.л.130-131). 3.Принципно идентификацията на едно лице посредством неговия прякор не е недопустима, но доколкото идентично допълнително име може да се свърже с неограничен брой лица, живущи на едно или различни места, а и защото прякорът поначало не се регистрира, то следва, че последно посочените обстоятелства трябва да бъдат категорично изключени за достигането до положителен идентификационен извод. Такива обстоятелства не са били на вниманието на съда и не са изследвани въобще, а при нарушенията, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, настоящият състав на ВКС няма как да вземе отношение по това, че свързването на името на подсъдимия с прякора „М.” има своето основание, но то не е на плоскостта на очертаните обстоятелства. От друга страна, САС е пропуснал да съобрази, че подс.М. е част от петчленна компания (с К.М., Д.Д., С.С. и И.И.), участвала в конфликтите в различни комбинации, и от повечето свидетели той се идентифицира тъкмо с това обстоятелство, което при горните констатации, обяснимо не е било на вниманието на САС. 4. На последно място, съдържанието на мотивите на присъдата е регламентирано от НПК – чл.305, ал.3 НПК и в тях няма място за емоции, още по-малко за оценъчни съждения относно дейността на страните по делото и разследващите органи. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 1 от 20.01.2012 г., постановена по внохд № 1109/11 г. на Апелативния съд – гр.София, както следва: - в частта, с която е отменена присъдата на Софийския градски съд по нохд №5595/09 г., с която подсъдимият В. И. М. е осъден на основание чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115, чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и в частите по приложението на чл.59, ал.1 НК и чл.189, ал.3 НПК; - в частта, с която на основание чл.304 НПК подсъдимият В. И. М. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115 и чл.18, ал.1 НК. ВРЪЩА ДЕЛОТО, В ТАЗИ ЧАСТ, ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: