Р Е Ш Е Н И Е № 356/23.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О ДА Върховният касационен съд,гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА с участието на секретаря Албена Рибарска, сложи на разглеждане гр.д.№ 3041/2013 г., докладвано от съдията Диана Хитова, и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. Н., подадена чрез пълномощника му адв.К. Й., срещу решение от 15.01.2013 г. по гр.д.№330/2012 г. на окръжен съд-гр.М.. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на въззивното решение. Ответницата по касационната жалба М. М. Д. не взема становище по нея. ВКС, състав на ІІІ г.о., след като прецени данните по делото, приема следното: С определение № 951/24.09.2013 г., постановено по настоящото дело, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с разрешенията дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК . Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба , в обстоятелствената част на която касаторът е поддържал, че е бил ползвател на 0,860 дка лозе и овощна градина в м.С., в землището на [община] от 1985г.Имотът бил възстановен на ответницата и тя била въведена във владение на 04.07.2011 г. По време на ползването засадил изброени в 18 позиции трайни насаждения, всички на стойност 2000 лв.Направил и подобрения ,изброени в 9 позиции, на обща стойност също 2000 лв.Петитумът съдържа искане за присъждане на сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва от постъпването на исковата молба. Така заявената искова молба е била нередовна ,поради непосочване цената на отделните от множеството обективно съединени искове по всяка от заявените позиции. По причина на тази нередовност на исковата молба, в последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, е била предявена претенция за вилата /и други подобрения/, относно която изрично в исковата молба е посочено,че не е предмет на спора .Прието е , че същото представлява изменение само в цената на предявения иск и е допуснато увеличението й до размер на сумата 6 368 лв.Във връзка с това процесуално нарушение са изложени мотиви от въззивния съд,който е счел,че не е допустимо изменение на размера на предявения иск ,като се въвежда нов предмет на делото, но те не са намерили отражение в диспозитива на постановеното от него решение. В резултат е отхвърлена претенция, която неправилно е приета за разглеждане по допуснато изменение на иска при увеличение на цената му. Въззивният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед на това, че по всяка една от позициите в исковата молба, представляващи множество обективно съединени искове, трябва да бъде посочена цената , като елемент от съдържанието на претендираното право, чрез който същото се индивидуализира . Цената на всеки отделен оценяем иск трябва да бъде указана в исковата молба, според разпоредбата на чл.127 ал.1 т.3 ГПК, а не само на обобщените претенции и общия петитум. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона.Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността на всеки от тях .Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил своя съдебен акт по нередовна искова молба, в противоречие с някои от разрешенията дадени с т. 4 на ТР ОСГК № 1/17.01.2001 г. на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред по действащия ГПК и на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013.- т.5.С оглед тези разрешения, постановеното от въззивния съд по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъдат обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК, със задължителни указания за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК . Проверката по допустимостта на постановения съдебен акт, предхожда тази по основателността на жалбата и след констатация за това, че постановеният съдебен акт е недопустим, съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да разгледа направените от касатора оплаквания. По искането за разноски следва да се произнесе въззивния` съд, съобразно разпоредбата на чл. 294 ал.2 ГПК . Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение от 15.01.2013 г. по гр.д.№330/2012 г. на окръжен съд-гр.М.. ВРЪЩА делото на окръжен съд-гр.М. за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ