4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74 София, 03.02.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 137/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. М. К. от [населено място], обл.Русе, срещу определение №12046/18.11.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№1605/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на З. К. срещу определение №30430/30.12.2019г. по гр.д.№8252/2019г. на СГС, ГО, 27 състав. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото, е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Оспорват се изводите на въззивния съд, че искът по чл.229 КЗ (отм.) е регресен, както и че погасителната давност по него започва да тече от датата на удовлетворяване на увреденото лице. Излагат се съображения, че началният момент на погасителната давност по този иск е моментът на настъпване на застрахователното събитие и че в конкретния случай разпоредбата на §31 ПЗРКЗ е неприложима. Претендира се отмяна на въззивното определение и на потвърденото с него определение на СГС, и връщане на делото на първоинстанционния съд за по-нататъшни съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните два правни въпроса, а именно: „От кой момент започва да тече давността по претенцията на застрахования срещу застрахователя по иск по чл.229 КЗ (отм.) – от момента на застрахователното събитие или от момента на плащането от застрахования към третото увредено лице?“ и „§31 от ПЗРКЗ променя ли и въпроса за изискуемостта на задължението, респ. момента, от който започва да тече погасителната давност по искове по чл.229 КЗ (отм.) - с оглед разпоредбата на чл.378, ал.5 КЗ?“. Без да е формулиран изрично, в частната касационна жалба е поставен и въпроса за „допустимостта на иска по чл.229 КЗ (отм.) в хипотезата, при която застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, не е удовлетворил увреденото лице.“ Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното пред касационната инстанция определение въззивният състав от САС е потвърдил определение №30430/30.12.2019г. по гр.д. №8252/2019г. на СГС, с което е прекратено първоинстанционното производство поради недопустимост на предявения иск от З. К. против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на сумата от 50 000лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди на Х. Ф. К. от смъртта на сина му Ф. Х. К., настъпила при ПТП на 22.06.2014г., което застрахователно събитие е покрито от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, управляван от ищеца З. К.. Въззивният състав е приел, че правната квалификация на иска е по чл.435 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която разпоредба е идентична с тази на чл.229 КЗ (отм.). Съдът е акцентирал, че съгласно цитираната разпоредба правото на застрахования да получи от застрахователя застрахователното обезщетение е обусловено от предварително удовлетворяване на увреденото лице. Посочил е, че при изричните твърдения на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, че не е извършил плащане в полза на увреденото лице, исковата претенция се явява преждевременна, тъй като се претендира вземане, което не е изискуемо към момента на исковата молба. В тази връзка (аналогично на първата инстанция), въззивният състав е приел, че производството е недопустимо като образувано по недопустим иск, и следва да бъде прекратено. Отделно съдът е посочил, че не споделя становището на частния жалбоподател относно момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахования по застрахователното правоотношение, като е изложил доводи, че при регресното вземане давността започва да тече от плащането на деликтното обезщетение от застрахования на увредения. Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и двата въпроса на касатора, свързани с началния момент, от който започва да тече давността за вземането на застрахования спрямо застрахователя, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Решаващият аргумент на въззивния съд за недопустимост на производството и значим за конкретния правен спор по смисъла на разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е че искът по чл.435 КЗ, респ. по чл.229 КЗ (отм). е недопустим „a priori“ като преждевременно предявен, при липса на твърдение за удовлетворяване на увреденото лице. Процесуалният спор не е решен на базата на наличие или липса на правен интерес за ищеца от исковото производство като съображенията на съда относно началната дата, от която започва да тече погасителната давност, са дадени в отговор на твърденията в частната жалба, но не са обусловили решаващата воля на съда. Предмет на настоящия процесуален спор не са въпросите относно погасителната давност, когато има предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство иск по чл.45 ЗЗД от увреденото лице, като в тази връзка апелативният съд въобще не е обсъждал формулираният от касатора въпрос относно приложението в случая на §31 от ПЗРКЗ във вр. с чл.378, ал.5 КЗ, Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед поставения, макар и не изрично формулиран от касатора въпрос за „допустимостта на иска по чл.229 (отм.) в хипотезата, при която застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, не е удовлетворил увреденото лице.“. В своята практика, обективирана в решение №22/04.08.2014г. по т.д.№1727/2013г. на ВКС, І т.о. (която настоящият състав изцяло споделя), на въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно - за допустимостта на претенцията на застрахования делинквент по застраховката „Гражданска отговорност“ да претендира от застрахователя застрахователно обезщетение без предходно да е удовлетворил пострадалите, е даден отговор, че липсата на предходно удовлетворяване на пострадалия обуславя неоснователност на предявения иск по чл.229 КЗ (отм.), но не и неговата недопустимост. Осъдителният иск, предявен от застрахования делинквент против застрахователя, основан на твърдяно застрахователно правоотношение, е допустим, като предвиденото в чл.229 КЗ (отм.), респ. в чл.435 КЗ изискване за предварителното удовлетворяване на увреденото лице касае основателността, респ. неоснователността на исковата претенция. В обжалваното определение въззивният състав е изложил мотиви за неоснователност на частната жалба, съобразявайки се с доводите на частния жалбоподател, които не включват негово твърдение, че предварителното удовлетворяване на увреденото лице е въпрос по съществото на спора по предявения иск. Съгласно разясненията, дадени в ТР №6/15.01.2019г. по тълк.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Ето защо и с оглед отговора на поставения въпрос, обжалваното определение на САС и потвърденото с него определение на СГС следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №12046/18.11.2020г., постановено по в.ч.гр.д. №1605/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, и потвърденото с него определение №30430/30.12.2019г. по гр.д.№8252/2019г. на СГС, ГО, 27 състав, с което е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за по-нататъшни съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: