Р Е Ш Е Н И Е
№ 128/2016 г.
гр. София, 12.01.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1233 по описа за 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на А. В. Д. от [населено място] и Д. В. Г. от [населено място], [община], двете чрез пълномощника им адв. М. М., против въззивното решение № 380 от 31.07.2015 год. по гр. д. № 461/2015 год. на Врачанския окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение по предявените отрицателни установителни искове за собственост е постановено друго, с което същите са уважени частично, както и частично отхвърлени и в частта /потвърдителна и отхвърлителна/ по искането за отмяна на нотариалния акт № 77/2013 год. В тази част е допуснато касационното обжалване с определение на настоящия състав № 196 от 9.05.2016 год. поради съществуваща вероятност за недопустимост на обжалваното решение с оглед произнасянето по предявените отрицателни установителни искове извън рамките на спора, очертани от твърденията и доводите на страните във въззивното производство.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради позоваването на съда на съдебна делба между страните при липса на релевирани доводи в тази насока. Позовават се и на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК с искане същото да бъде отменено с произтичащите от това последици. Претендират присъждане на направените разноски.
Ответницата С. Г. Ж., чрез пълномощника й адв. М. Г., е оспорила жалбата по съображенията в писмения й отговор.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение в частта му, с която са били уважени предявените срещу С. Ж. отрицателни установителни искове за собственост на описаните земеделски земи, въззивният съд приел, че същите са били предмет на съдебна делба между нея и ищците, въз основа на която всяка от тях е получила реален дял. Делбата е приключила с теглене на жребий между съделителите и производството по нея е прекратено с определението от 17.12.2004 год. по гр. д. № 157/2002 год., вписано в СВп [населено място] на 25.10.2013 год. заедно с решението за обявяване на окончателния проект за разделителен протокол на допуснатите до делба земеделски имоти. За да обоснове извода, че ответницата не е придобила собствеността върху имотите по давност, съдът приел, че от приключване на делбеното производство до снабдяването й с констативния нотариален акт № 77 на 4.11.2013 год. не е изтекъл необходимия срок от десет години, освен, че не е установила и да е осъществявала владение върху имотите. Съдът обаче е признал правото й на собственост върху част от спорните земеделски земи, тези, които е получила в реален дял при извършване на делбата през 2004 год. и за тях е отхвърлил предявените искове, както и искането за отмяна на нотариалния акт № 77/2013 год. относно тях, независимо, че представляват новообразувани такива от старите имоти.
Основателно е оплакването на касаторите за недопустимост на въззивното решение в тази му част, тъй като съдът се е позовал на съдебната делба при липса на доводи в тази насока – ищците, както с исковата молба, така и в хода на производството, са искали да се признае за установено, че ответницата не е собственик на имотите по давност, така, както се легитимира с нот. акт № 77/2013 год., с който се е снабдила, а и тя, в качеството си на ответник по исковете, не е релевирала възражение за собственост на основание делбата. Напротив, защитата й срещу предявените искове се изразява в доводи за осъществяване на придобивното основание давностно владение, на което основание е издаден и констативния й нотариален акт. В този смисъл е съдържанието на подадения отговор по чл. 131 ГПК, на предявения от нея в хода на първоинстанционното производство насрещен иск срещу ищците, както и съдържанието на въззивната й жалба, в рамките на която въззивният съд е следвало да се произнесе, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК. Предметът на делото не включва претендирани от страните права въз основа на приключилата между тях съдебна делба, поради което и въззивният съд е излязъл извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, като е преценявал правата на страните въз основа на приключилото делбено производство между тях. Такъв спор не е въведен в настоящето производство, както се посочи твърденията и доводите на страните касаят отричаното от ищците и претендирано от ответницата С. Ж. право на собственост върху описаните в нотариалния акт, с който се е снабдила през 2013 год., земеделски земи на посоченото в него основание, на което заявено основание въззивният съд е дължал произнасяне и до което е ограничен с оглед правомощията си на въззивен съд. Вместо това същият се е произнесъл по незаявени от страните основания за притежаваните от тях права въз основа на извършената съдебна делба, уважавайки отрицателните установителни искове относно имотите, включени в дяловете на ищците, и отхвърляйки ги относно тези в дела на ответницата /Дял втори по протокол от 17.12.2004 год. по гр. д. № 157/2002 год. на Белослатинския районен съд/, зачитайки трансформацията на същите, което не е предмет на настоящия спор.
Поради това и въззивното решение по отношение произнасянето по предявените от касаторите отрицателни установителни искове е недопустимо както в уважените части, така и в отхвърлителната такава, вкл. и в частите по иска за отмяна на констативния нотариален акт, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. В тези части то следва да се обезсили, а делото следва да се върне на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за произнасяне по предявените искове, включително и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК и в зависимост от изхода по делото.
По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 380 от 31.07.2015 год. по гр. д. № 461/2015 год. на Врачанския окръжен съд в частите му, с които след частичната отмяна на първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на ищцата А. В. Д., че ответницата С. Ж. не е собственик на поземлени имоти по картата на възстановената собственост в землището на [населено място], а именно: 6.008 дка от имот 052279 /стар/, обособени в новобразуван имот 052418 и 4.670 дка от имот 055039 /стар/, обособени в новообразуван имот 055072, по отношение на ищцата Д. В. Г. е признато за установено, че ответницата С. Ж. не е собственик на поземлени имоти в същото землище, представляващи по картата на възстановената собственост, а именно 5.781 дка от имот 046011 /стар/, обособени в новообразуван имот 046168 и имоти 015004 и 083017, като са отхвърлени исковете на А. В. Д. и Д. В. Г. против С. Г. Ж. по отношение на имотите: 3.346 дка от имот 046011 /стар/, обособени в новообразуван имот 046169, 3 дка от имот 052279 /стар/, обособени в новообразуван имот 052417 и 4.332 дка от имот 055039 /стар/, обособени в новообразуван имот 055071, както и в частите, с които за тези три имота е отхвърлено искането за отмяна на нотариалния акт № 77/2013 год, а за останалите е потвърдена отмяната на акта, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Врачанския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по предявените искове съобразно изложените съображения.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |