О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 476 гр. София, 26.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1972 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Б. А. срещу определение №1686 от 06.10.2020 г. по т.д.№2329/2020 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №3894 от 04.08.2020 г. по т.д.№3550/2015 г. на СГС, с което Д. Б. А. е освободена като синдик на „Булит 2007“ ЕООД. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Функционалните задължения на синдика /неговите правомощия/ представляват ли елемент от фактическия състав на продажбата на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността и липсата на елемент от фактическия състав на продажбата на имуществени права от масата на несъстоятелността, обуславя ли порок на продажбата, който може да бъде саниран чрез извършване на нова продан или този пропуск представлява нарушение на функционалните задължения на синдика, обуславящ отговорност за неизпълнение на задължение по смисъла на чл.657, ал.2 от ТЗ. 2. За отговорността на синдика по реда на чл.657, ал.2 от ТЗ при неясна формулировка на основанията, функцията и целите й. 3. За освобождаване на синдика по реда на чл.657, ал.2 от ТЗ при неясна формулировка на основанието „с действията си синдикът застрашава интересите на кредитора или длъжника“, която формулировка от законодателя е неопределена, декларативна, предпоставяща непредвидимост и което основание не предопределя тежест на застрашаването. 4. Представлява ли уведомяването с месечните отчети по чл.659, ал.2 от ТЗ надлежно уведомяване на съда за предприети от синдика действия по осребряване и длъжен ли е синдикът да представи нарочен доклад за извършената оценка на активите за одобрение от съда. 5. Следва ли съдът да даде указания на синдика при констатиран риск от отклонение от реда за осребряване, с оглед текущия контрол и направените от синдика уведомления и извършваните от него конкретни действия, за които съдът е уведомен с отчетите по чл.659, ал.2 от ТЗ и следва ли налагането на санкцията по чл.657, ал.2 от ТЗ да се предхожда от други правни способи за въздействие върху поведението на синдика, като указание, предупреждение и/или глоба. 6. Необходимо и задължително ли е издаването на нарочно разрешение по смисъла на чл.716, ал.2 от ТЗ на съда по несъстоятелността за извършване на продажба по реда на чл.717в от ТЗ на активи-недвижими вещи. 7. Какъв е характерът на разрешението по чл.716, ал.2 от ТЗ и възможно ли е да бъде саниран пропускът по издаване на разрешение по чл.716, ал.2 от ТЗ, до кой момент и приложими ли са по аналогия разпоредбите на ГПК, в частност чл.253 от ГПК. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че e безсъмнено, че в качеството си на постоянен синдик, Д. Б. А. е организирала и извършила продажба на имущество – поземлени имоти и сгради, включени в масата на несъстоятелността, без надлежно разрешение но съда по несъстоятелността по реда на чл.716, ал.2 от ТЗ, като е изтъкнал, че простото прилагане на електронен носител на изготвената оценка по делото, не е действие по изискване на разрешение за продажба по смисъла на цитираната норма. Счел е, че този пропуск няма как да бъде саниран, освен чрез извършване на нова продан след ново обявяване, доколкото всички елементи от фактическия състав на публичната продан по чл.717 от ТЗ подлежат на проверка за законосъобразност единствено по реда на обжалване на постановлението за възлагане, така, както съдът по несъстоятелността, произнасяйки се по чл.717з, ал.1 от ТЗ осъществява пряк контрол върху цялостното осъществяване на проданта до обявяване на купувач, но в случая постановление за възлагане не е издадено, а и съдът няма как да дава указания до синдика за саниране на допуснати от него пропуски в рамките на производството по осребряване на имуществото, поради липса на законова регламентация да това. Посочил е, че в тази самостоятелна фаза на производството по несъстоятелност, не намират приложение по аналогия процесуалните правила, касаещи извършваните от страните в гражданския процес нередовни процесуални действия - в посочената фаза съдът има контролни правомощия върху упражняваното от синдика разпореждане с активите на предприятието, като уреденото в разпоредбата на чл.716, ал.2 от ТЗ по императивен начин разрешение за продажба, задължително е предварително и предхождащо самата продажба, предвид необходимата предварителна проверка по адекватността на предложенията на синдика, в насока съобразяване на параметрите на предложената продажба с наличното имущество на длъжника, с оценката на последното, вкл. и дали същата е в съответствие с метода, определен от ОСК, и дали конкретното действие ще постигне действителната цел на осребряването. В този смисъл и като е съобразил поведението на синдика, въззивният съд е изложил съображения, че е налице нарушение, осъществено както чрез бездействие /непоискване на разрешение/, довело до невъзможност съдът да прецени дали са налице всички предпоставки за провеждане на една законосъобразна продан на длъжниковото имущество, така и чрез действие /осъществяване на самата продажба без разрешение/, при което няма яснота дали продаденото имущество действително принадлежи на длъжника, дали оценката на всеки един от имотите е адекватна и актуална, в съответствие ли е с метода, определен от ОСК и дали се постига действителната цел на осребряването. Изразил е становище, че нормата на чл.657, ал.2 от ТЗ урежда т.нар. виновни основания за освобождаване на синдика, като прекратяването на правомощията на синдика в тази хипотеза следва да се прилага единствено в случаите, в които са установени съществени, системни и/или трайни виновни /при форма на вината умисъл или небрежност, последната преценявана с оглед дължимата от синдика грижа на добрия търговец/ нарушения, като се съобразят конкретните обстоятелства на съответното производство по несъстоятелност. Изтъкнал е, че посочените действия и бездействия на синдика са съществени и виновни, при форма на вината груба небрежност, като същите са застрашаващи интересите на кредиторите и длъжника /което застрашаване не е хипотетично/, тъй като въпреки наличното имущество на длъжника, същото остава неосребрено /провеждането на процедурата по осребряване се отдалечава в още по-голям период от време/, а кредиторите – неудовлетворени /вкл. и кредиторите „КТБ“ АД с 91.23% от вземанията и НАП/, като във връзка с подготовката за осъществяване на осребряването са разходвани значителни средства /за заплащане на справки, удостоверения, възнаграждения на оценители и ежемесечното възнаграждение на синдика/, които допълнително натоварват финансово производството по несъстоятелност. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираните в изложението четвърти и пети въпрос, не са обусловили решаващата воля на съда – в определението не е коментирано наличието или не, на задължение на съда да предупреждава синдика и да му дава указания при констатиран риск от отклонение от реда за осребряване /посочено е единствено, че при осъществено от синдика несанируемо нарушение, липсва законово задължение да се дават указания как следва да се санира това нарушение/, не е възприемано и становище за необходимостта или не, на изготвяне на нарочен доклад по отношение извършена оценка на активите /посочено е, че прилагането по делото на тази оценка на електронен носител, не е равнозначно на искане на разрешение по чл.716, ал.2 от ТЗ/, като извод за наличие или липса на уведомяване на съда /с месечните отчети/ от страна на синдика, че е започнал действия по осребряване на имущество и извод за необходимост или не, на прилагането на правни способи за въздействие върху поведението на синдика, преди приложението на чл.657, ал.2 от ТЗ, също не са направени. Не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК и въпросът /втора част от първи въпрос/, дали пропускът на синдика да поиска разрешение от съда по чл.716, ал.2 от ТЗ, представлява нарушение на функционалните му задължения, обуславящ отговорност по смисъла на чл.657, ал.2 от ТЗ. Този въпрос е свързан изцяло с правилността на изводите на въззивния съд, която правилност извън въведеното с разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК основание „очевидна неправилност“, не е предмет на обсъждане в настоящия селективен стадий. По отношение на останалите въпроси, макар и свързани с предмета на спора, не се установява наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Константна е практиката на ВКС, съобразно която, синдикът следва да предприема действията си с възложената му от закона грижа, като актът на съда, постановен на основание императивната разпоредба на чл.716, ал.2 от ТЗ, представлява допълнителна санкция за гарантиране на законосъобразното прилагане на способите за осребряване, по повод на всяко отделно предложение на синдика. С предварителното разрешение за провеждане на отделните способи на осребряване, изискуемо по чл.716, ал.2 от ТЗ, съдът се произнася по адекватността на предложението на синдика, като се отчитат всички предпоставки и липса на пречки за принудителната продажба на конкретното имуществено право /вкл. недвижими имоти/, индивидуализирано в подаденото до съда искане. За да освободи синдика по реда на чл.657, ал.2 от ГПК, съдът във всеки отделен случай трябва да установи конкретните факти и да прецени по какъв начин действията, респективно бездействията на синдика се отразяват върху масата на несъстоятелността и развитието на производството по несъстоятелност. В обхвата на проверката се включва цялостното поведение на синдика, извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, указанията на съда и взетите от събранието на кредиторите решения, както и неизпълнението на нормативно установените му задължения, т. е. бездействието му. За приложение на това основание не е необходимо да са установени реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите, а е достатъчна констатация за застрашаване на техните интереси. Наличието на посочената практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло, изключва приложението на поддържаното от частния касатор селективно основание, поради което определението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изложеното и тъй като тъй като при постановяване на определението на въззивния съд не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1686 от 06.10.2020 г. по т.д.№2329/2020 г. на САС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕ Л: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.