Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. София, 20 октомври 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурор Софиянски, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 431/2020 година и съобрази следното:
Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на адв.Т. Н., упълномощен защитник на подсъдимия А. Д. Н. срещу решение № 232 от 17.12.2019г., постановено от Апелативен съд –Пловдив по ВНОХД № 236/2019г., в частта, в която подсъдимия Н. е признат за виновен и осъден с присъда № 9 от 21.02.2019г. по НОХД № 174/2018г. на Окръжен съд Хасково за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години и глоба в размер на 5000лв.С жалбата са въведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НК, като са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната му част и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.В условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н., адв.Н. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправените искания.
Подсъдимият Н., редовно призован на съдебно заседание пред касационния съд, в лична защита заявява, че поддържа изложеното от защитника му.
При реализиране правото си на последна дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК.Пледира решението в атакуваната му част да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 9, постановена на 21.02.2018. от Хасковски окръжен съд по НОХД № 174/2018г., подсъдимият А. Д. Н. е признат за виновен за това, че на 29.10.2016г., в [населено място], без надлежно разрешително разпространил /продал на Е. С. С./ високорискови наркотични вещества:марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 47,8405грама с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8.0% на стойност 287.04лв. и амфетамин с нетно тегло 47,5203грама с активен наркотично действащ компонент амфетамин 16,9% на стойност 1 425,61лв., като на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 5000лв.
Със същата присъда, подсъдимият Е. С. С. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, за това, че на същите дата и място, без надлежно разрешително придобил и държал /закупил от А. Д. Н./ посочените по -горе по вид и грамаж високо рискови наркотични вещества, като на основание посочения текст от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 2000лв.
На основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъпление-високорисковите наркотични вещества.
На основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК са отнети в полза на държавата придобитите от подсъдимия А. Д. Н. пари- сумата от 400лв./20 банкноти с номинал от по 20лв./ и една банкнота от 5 евро.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства; възложил разноските по делото в тежест на подсъдимите Н. и С..
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия А. Н., който с въззивна жалба я оспорил, в частта, в която е признат за виновен и осъден по вмененото му обвинение.Образуваното по нея въззивно производство пред АС-Пловдив приключило с решение №232 от 17.12.2019г., постановено по ВНОХД № 236/2019г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена.
Предмет на настоящата касационна проверка е въззивния съдебен акт, в частта, в която е потвърдено осъждането на подсъдимия А. Н..
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна.
От съдържанието на касационната жалба е видно, че като касационни основания формално са изтъкнати визираните в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.След елиминиране на заявеното оплакване за необоснованост /което не е касационно основание/, както и на аргументите срещу първоинстанционната присъда /която не е предмет на касационна проверка/, по същество се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, довели до незаконосъобразното потвърждаване на осъждането на подсъдимия Н. за деяние, което той не е извършил.Поддържа се, че осъдителните изводи са били основани на недопустими доказателства, каквито са уличаващите подсъдимия Н. обяснения на подсъдимия С. /т.е. при оговор/ и резултатите от следствения експеримент, който е проведен с участието на подсъдимия С. в качеството му на свидетел.Заявено е нарушение на чл.279, ал.4 и чл.177, ал.1 от НПК, аргументирано с това, че присъдата била основана на обясненията на подсъдимия С. и данните, обективирани във ВДС, изготвени въз основа на експлоатираните СРС.Нарушен бил редът за събиране на доказателствата, както и този за приобщаването и проверката им, тъй като поставените в основата на осъдителните изводи на съда силиконови ръкавици, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие не били иззети по надлежния ред, респ. не били предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.Възразява се и срещу истинността на заявеното от подсъдимия С., като се сочат факти от съдебния и личния му статус, които компрометирали заявеното от него под формата на обяснения, до степен последните да бъдат изключени от доказателствения материал на това основание.В обжалваното решение липсвало отговор на направените защитни възражения; не били уважени и направените доказателствени искания.
Преди всичко следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат разгледани твърденията на защитата за неправилно приложение на материалния закон.
На първо място, проверката на атакувания съдебен акт не сочи той да е бил постановен в нарушение на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Пловдивският апелативен съд е приел фактическите положения за установени при съблюдаване на процесуалните правила. С цел проверка на доводите, съдържащи се във въззивната жалба срещу частта от присъдата, касаеща осъждането на касатора е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е разпитал част от поисканите от защитата свидетели.Отхвърлил е останалите доказателствени искания на защитата на подсъдимия, като на проведеното на 19.09.2020г. съдебно заседание е изложил подробни и аргументирани съждения относно причините, поради които ги е приел за неотносими към предмета на разследване.Право на решаващия съд е да отхвърли доказателствените искания на страните, при положение, че аргументира позицията си относно тяхната неоснователност или несъотносимост към предмета на разследване.Доколкото, в конкретния случай съдът е посочил причините, поради които е приел частична неоснователност на отправените защитни доказателствени искания, въведеният в жалбата упрек към тази му процесуална дейност не се споделя.Направил е собствен анализ и преценка на доказателствените материали, събрани както в хода на първоинстанционното производство, така и тези, които непосредствено е събрал.Изключил е от доказателствената съвкупност сведенията, които са дали свидетелите М. М. и Х. П., като е посочил, че в показанията си същите преразказват информацията, която са узнали посредством експлоатираните СРС. От съдържанието на мотивите към присъдата не се установява доказателствените материали да са тълкувани превратно или изопачено. Въззивният съд не е преценявал събраните от него самия доказателства изолирано, а в съответствие с процесуалните си задължения ги е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства. След като ги е обсъдил с достатъчно внимание и задълбоченост съдът е изложил аргументите си на кои дава вяра и кои не кредитира. Следва да се посочи, че съдът не може да бъде упрекнат, че не е кредитирал определени показания, стига обаче да е посочил по начин, който съответства на правилата на НПК за анализ и оценка на доказателствата, причината за това. От мотивите на решението ясно личи, че въззивният съд е изяснил релевантните факти посредством показанията на свидетелите, разгледани в съчетание с данните, изведени от писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие; тези за обиск, от веществените доказателства, от резултатите от експертните изследвания и заключенията от изготвените и приети експертизи.
На следващо място, вътрешното съдийско убеждение за фактите, включени в предмета на доказване касателно престъпната деятелност, реализирана от подсъдимия Н., изразяваща се в разпространение на високорискови наркотични вещества /продажба на марихуана и амфетамин на подсъдимия С./ не е опорочено, тъй като същото е основано на съвкупния анализ на събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, без нито един от доказателствените източници да е бил пренебрегнат или пък съдържащите се в тях фактически данни да са извратени.Приетите за установени фактически положения относно срещата между двамата подсъдими, при която подсъдимият Н. е продал на подсъдимия С. инкриминираните високорискови наркотични вещества, не са направени при недопустимо предположение и въз основа на доказателства, които са недопустими или пък без основание са били кредитирани /с изключение на резултатите от протокола за следствен експеримент, за който ще се изложат съображения по-долу/.
Неоснователен е заявеният довод, че при установяване на правнорелевантните факти още първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на волята си, като недопустимо е основал извода си за съставомерно поведение на подсъдимия Н. по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1 от НК само въз основа на уличаващите го обяснения на подсъдимия С., както и на данните, получени чрез изготвените ВДС в резултат на експлоатираните СРС.
Вярно е посочено в жалбата, инициирала настоящото производство, че в основата на осъдителните изводи на съда са поставени преимуществено обясненията на подсъдимия С.- както депозираните от него в условията на устност и непосредственост пред първоинстанционния съд, така и тези, които е дал в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НПК.Вярно е също, че процесуалният закон забранява присъдата да се основава само на обясненията на подсъдимото лице, независимо дали касаят собствената престъпна дейност или тази на посочени от него други съподсъдими.Това обаче не води до споделяне на защитното твърдение, че присъдата е основана на негодни доказателства, в частност на т.нар. „оговор“. Утвърдено в доктрината и практиката е разбирането, че обясненията на подсъдимия са важен източник на доказателства както за престъпната деятелност, която той самия е извършил, така и за такава, реализирана от други подсъдими по същото дело лица, независимо дали става въпрос за съучастие или за друга престъпна деятелност като инкриминираната по настоящото дело.Съдът не само не може и не следва да ги изключи от доказателствената съвкупност, при положение, че са събрани по надлежния процесуален ред, но напротив, длъжен е да ги подложи на критичен анализ, така както дължи такъв и на останалите събрани по делото доказателства.Доколкото за съобщените от подсъдимото лице факти, то не носи наказателна отговорност, тъй като обясненията са освен доказателствен източник още и начин на реализация на правото на защита, съдът има задължението внимателно да ги анализира както в тяхната отделност, така и при съпоставка с останалите източници на доказателства.
Споделена е констатацията на контролираната инстанция, че обясненията на подсъдимия С. не са единствен източник на доказателства относно реализираната от подс.Н. престъпна деятелност, изразяваща се в разпространение /продажба/ на високорискови наркотични вещества, за да се приеме, че осъдителната присъда спрямо последния е постановена на процесуално недопустим „оговор“, в какъвто смисъл е доводът на касатора.Подсъдимият С. от момента на разкриване на извършеното от него деяние от полицейските служители е последователен, както относно действията, които той е извършил/закупил високорисковите наркотични вещества от подс.Н., като му предоставил част от уговорената между тях сума от 400лв. и 5евро/, така и относно стореното от подсъдимия Н..Посочвайки, че е придобил инкриминираните вещества от подсъдимия Н., като именно за това е била срещата между двамата, подс.С. по никакъв начин не е смекчил собственото си наказателно положение и не се е опитал да припише неизвършени действия на подс.Н..Двамата са се намирали в добри приятелски отношение и липсват данни за наличие на основания, че умишлено дава сведения в негова вреда.Заявените от касатора факти, касаещи съдебния и личния статус на подсъдимия С., не са от естество самостоятелно да компрометират дадените от него обяснения, доколкото последните са в корелация с останалите събрани по делото доказателства- констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие и приложеният към него фотоалбум /в които са обективирани силиконовите ръкавици, които са били поставени в багажника на лекия автомобил на подс.Н., и с които последният е боравил при предаването на наркотичните вещества на подс.С./; с тези, обективирани в протокола за оглед на наркотичните вещества, като последните са именно от вида , грамажа и опаковките, сочени от подс.С.; с обективираните в протоколите за обиск, като в извършения такъв на подс.Н. са открити именно сумите, които подс.С. е заявил в дадените от него обяснения, а в извършения на подс.С. са открити наркотичните вещества, при това с формата и опаковката, която той е заявил в обясненията си .Доводът в жалбата, че силиконовите ръкавици не са иззети с протокол за изземване и не са предявени на страните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и в този смисъл съставляват негоден доказателствен източник, не се споделя.Оспорените обективни находки са обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, като по този начин не е нарушен процесуалният ред за събирането на доказателства , нито пък този за оценката им.Макар, настоящият касационен състав да споделя защитното виждане, че протокола за проведения следствен експеримент е следвало да бъде изключен от доказателствените материали, тъй като е безспорно, че същият е изготвен при участието на подс.С. в качеството му на свидетел, позоваването на резултатите от него от страна на въззивния съд не е достатъчно за да се приеме за основателен заявения на тази плоскост довод за допуснато съществено процесуално нарушение, аргументиран с това, че осъдителните изводи са основани на негодни доказателствени източници.Това е така, защото изключването на протокола за следствен експеримент от доказателствените материали по делото не променя извода за наличието на достатъчно други доказателства, изброени по –горе, които по несъмнен и категоричен начин установяват съставомерното поведение у подсъдимия Н. по смисъла на чл.354а, ал.1, изр.1, пр.1 от НК.
Изложените съображения не дават основание да се сподели защитната теза, според която оспорените обяснения на подсъдимия С. са единствен релевантен източник на факти в процеса.В този смисъл, не е нарушена забраната за осъждането на подсъдимия само въз основа на уличаващите доказателства, съдържащи се в обясненията на другия подсъдим.Достоверността на съобщените от подс.С. факти е установена от останалите доказателствени източници, които макар и по косвен път са свързани с предмета на доказване и подкрепят извода, че именно подсъдимия Н. е лицето, което е разпространило /продало/ на подс.С. инкриминираните наркотични вещества.
Не се споделя и довода за нарушение на забраната, установена в чл.177, ал.1 от НПК, като съображенията на касационния съд да не възприеме отправения с жалбата упрек в тази насока са идентични с изложените по-горе.Осъдителните изводи на контролирания съд не са основани единствено и само на резултатите от експлоатираните СРС, а са изведени след обстоен и прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства, а именно-обясненията на подсъдимия С., които намират потвърждение както в данните, обективирани в изготвените ВДС, събрани чрез експлоатираните СРС, така и в констатациите, съдържащи се в протоколите за оглед и обиск и приложените към тях фотоалбуми, а така също и в заключенията на изготвените съдебни експертизи.Неоснователно е и възражението за превратна интерпретация на разговорите, документирани в протоколите за веществени доказателствени средства, получени при експлоатиране на специални разузнавателни средства. Доводът, че им е придаден смисъл, какъвто те не притежават, би бил резонен само ако коментираното доказателствено средство се разглежда изолирано, извън контекста на останалите доказателствени източници, но тъкмо подобен подход би представлявал нарушение на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение. Именно поради това той не е бил възприет от въззивната инстанция. Съдът е анализирал детайлно не само разговорите от инкриминираната дата, но и тези, които я предшестват и е съпоставил съдържанието им с останалите събрани по делото доказателства.
В обобщение, изложените в проверявания съдебен акт мотиви позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. В пълнота са били обсъдени гласните доказателствени средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи. Въз основа на тази си дейност, въззивният съдебен състав е изградил вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата за този съд проверка на правилността на оспорената присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата му за проверка на фактическата и юридическата й обоснованост.Даден е отговор на защитните възражения, като отказа на съда да ги приеме за основателни не очертава наличие на заявените с жалбата процесуални пороци в аналитичната му дейност.
От гледна точка на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК в жалбата е изложено твърдението, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения материалният закон е бил приложен неправилно. Доколкото при проверката на въззивното решение в обжалваната му част не се констатира да са налице основанията на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, няма законово основание да се приеме, че при процесуално издържан анализ на доказателствата въззивният съд е направи неверен извод относно приложимия материален закон по отношение на обвинението по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.1 от НК спрямо подсъдимия Н., относно продажбата/разпространението на наркотични вещества. Обективираните и установени чрез доказателствената съвкупност действия на подс. Н. законосъобразно са получили своята материалноправна оценка, като липсват основания за оправдаването му за това престъпление или респективно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232/17.12.2019г. на Пловдивски апелативен съд,1 нак.състав, постановена по в.н.о.х.д. № 236/2019 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |