Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 521   София, 18 декември 2009 г.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година,  в състав :                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря ...........................Аврора Караджова...................................... и в присъствието на прокурора ......Петя Маринова............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело №655/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Д. Т. за възобновяване на производството по внохд № 258/09г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик и отмяна на постановеното решение № 92 от 14.05.2009г., с което е потвърдена присъда № 99 от 10.03.2009г., по нохд № 1987/08г. на Пазарджишки районен съд. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е допуснал за разглеждане в наказателното производство на граждански иск за неимуществени вреди, като е конституирал пострадалата в качеството на граждански ищец. Позовава се на недопустимост на иска, предвид на изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като предявяването му е станало в съдебно заседание пред първата инстанция, десет години след датата на деянието. Сочи се, че възражение за изтекла давност е било направено пред въззивната инстанция, която незаконосъобразно е потвърдила първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част. Представени са и допълнителни бележки към искането, в които се прави уточнение, че не се поддържа същото досежно твърдението, че гражданският иск е бил недопустим, поради изтекла давност. Единствено се развиват доводи, касателно неговата неоснователност. Оспорва се процесуалната годност на постановлението, изготвено на досъдебното производство, с което пострадалата е била конституирана в качеството си на граждански ищец. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа изцяло депозираното искане, ведно с направените към него писмени допълнения и моли за неговото уважаване. Частният обвинител и граждански ищец Х. , намира искането за възобновяване за неоснователно, като моли да не бъде уважавано. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането, тъй като счита, че не са налице законовите основания за възобновяване на наказателното производство. Осъденият Т. изцяло се присъединява към изразеното от неговия защитник становище. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред, тъй като не е сред актовете по чл.346 от НПК. Лицето подало искането, е осъдено за престъпление от общ характер, като не е било освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което е легитимно да поиска възобновяване. Искането е направено в законоустановения срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 99 от 10.03.2009г. РС-Пазарджик, постановена по нохд № 1987/08г. подсъдимият Д. К. Т. е бил признат за виновен в това, че на 15.08.1999г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като съизвършител с А. Ф. се е съвкупил с лице от женски пол-Ц. Х. , като я принудил към това със сила и изнасилването е извършено от две лица, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК , съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. С горепосочената присъда, Т. е бил осъден солидарно с другия подсъдим да заплати на гражданския ищец Ц. Х. сумата от 25 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С въззивно решение № 92 от 14.05.2009г. Окръжен съд- Пазарджик, по внохд № 258/09г. е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанцонна присъда. Доводите за нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както и на процесуални такива досежно гражданско-осъдителната част на въззивното решение и първоинстанционната присъда са неоснователни. Същите са били поставени и на вниманието на въззивния съд, който аргументирано ги е отхвърли. Вземането на гражданската ищца не е погасено по давност, така както се твърди в искането. Некоректно се сочи, че двете инстанции, които са по същество на делото не се приложили закона за давността, след направено искане от защитата на подсъдимия. Позоваването на изтекла давност по отношение на гражданския иск за първи път е било направено пред въззивната инстанция с подадената от защитата на осъдения Т. въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда. Доколкото пред първата инстанция не са били отправени такива искания, то тя не е имала задължение за произнасяне по този въпрос, тъй като разпоредбата на чл.120 от ЗЗД изрично визира, че погасителната давност не се прилага служебно. Независимо от факта, че искането се прави за първи път пред въззивната инстанция, то е допустимо и я ангажира с произнасяне, тъй като тя освен контролна е и инстанция по същество на спора. Правилно ОС-Пазарджик е приел, че по отношение на гражданския иск погасителната давност по чл.110 от ЗЗД не е изтекла, тъй като същата е била прекъсната с действията на органите на досъдебното производство по конституирането на Х. в качеството й на граждански ищец. Първоначалният момент, от които започва да тече погасителната давност за гражданскоправните претенции, свързани с непозволено увреждане е момента на откриване на дееца, който може да съвпада с този на извършване на деянието, но не е изключено това да е един по-късен момент. В настоящият казус момента на извършване на деянието е 15.08.1999г., а образуването на наказателното производство срещу Д. Т. и А. Ф. е станало на 12.01.2000г. В рамките на досъдебното производство с постановление от 22.03.2000г. пострадалата е била конституирана в качеството на граждански ищец. При постановяването на този акт не са били допуснати процесуални нарушения, както се твърди в искането за възобновяване. Действията на органите на досъдебното производство са били в рамките на тяхната процесуална компетентност, съобразно действащият към онзи момент процесуален закон. Горното не се променя и от начина, по който пострадалата е направила своето волеизявление пред водещия разследването, като няма пречки това да стане устно, в каквато насока се съдържат данни в самото постановление. Окончателният извод на въззивната инстанция, а именно, че гражданската претенция на Х. не е погасена по давност се споделя изцяло от касационната инстанция, тъй като същият е правилен, почива на вярно тълкуване на относимите законови разпоредби и е съобразен с трайната практика на ВКС-ТР № 5 от 05.04.2006г. на ОСГК и ОСТК. При гореизложеното, ВКС не намери основание за отмяна на оспорения акт и възобновяване на наказателното производство, досежно гражданския иск, поради което искането на осъдения Д. Т. следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.426 вр. чл.424 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. Т. за възобновяване на производството по внохд № 258/09г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.     Председател: Членове: