Р Е Ш Е Н И Е № 296 гр. София, 16 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети юни .......................две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 935 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 490/12/17.01.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 82/2012 г., с което е била изменена присъда № 25/23.11.2011 г. на Окръжен съд – Перник по НОХД № 227/2011 г. С тази присъда подсъдимата А. Г. В. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 203 ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 от НК за това, че при продължавано престъпление – на 20.01.2010 г. и на 21.01.2010 г., в качеството си на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК (на което е възложено да изпълнява безплатно работа, свързана с управление на чуждо имущество при ЮЛ - пълномощник на [фирма]), присвоила чужди пари на обща стойност 200 000 лв., собственост на [фирма], като сумата е в големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и във вр. с чл. 54 от НК й е било наложено наказание 13 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 203 ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК подсъдимата е била лишена от право да заема материално отговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност за срок от по 14 години и 6 месеца. На основание чл. 203 ал. 2, вр. ал. 1 от НК е била постановена конфискация на собствената й ¼ ид. част от апартамент в [населено място]. Уважен е бил предявения от управителя на [фирма] граждански иск за сумата от 200 000 лв., както и в тежест на подсъдимата са били присъдени разноските по делото. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда като е преквалифицирал деянието по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и е наложил на подсъдимата наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години. На основание чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 от НК е лишил подсъдимата от права по чл. 37, т. 6 и 7 от НК за срок от 5 години. Отменил е първоинстанционната присъда в частта относно конфискацията и е потвърдил същата в останалата й част. В касационния протест, поддържан пред ВКС от представителя на ВКП, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Твърди се, че подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1, б. „б” от НК, поради което и неправилно извършеното деяние е било преквалифицирано по чл. 206 от НК. Явната несправедливост на наказанието се аргументира с прилагането на чл. 66 ал. 1 от НК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Повереникът на гражданския ищец изразява позиция за основателност на протеста. В писмено възражение, както и в с. з. пред ВКС, подсъдимата лично и чрез служебния си защитник, моли протеста да бъде оставен без уважение. В последната си дума подсъдимата моли въззивното решение да се потвърди. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения, материалният закон е бил приложен правилно с преквалификация на извършеното от подсъдимата деяние по текста на чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК. За да приеме, че В. не е присвоила паричните средства в качеството на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, апелативният съд е изложил конкретни и убедителни съображения, подкрепени със съдебна практика, които ВКС напълно споделя. Данните по делото са сочели, че с извършеното преупълномощаване от св. Д. М. (самата тя действаща като адвокат и упълномощена от управителя на [фирма] по договор за поръчка) на подсъдимата са делегирани лимитирани права по представителството на ЮЛ пред банките. Присвояването на двете парични суми по обвинението е извършено при изпълнение на тази работа. Очевидно е при това положение, че след като подсъдимата не е служител в дружеството, респ. не е била включена в организационната му структура, както и не в такова качество й е била възложена работата, а по силата на преупълномощаване от упълномощен по договор за поръчка, то същата не може да има длъжностно качество по смисъла чл. 93, т. 1, б. „б” от НК. ВКС споделя разбирането на въззивния съд, че в тази връзка основните постулати на Тълкувателно решение № 73/1974 г. на ОСНК относно понятието „длъжностно лице”, не са загубили своето значение и при променените обществено икономически условия. В протеста не се изтъкват никакви съображения, които да налагат преосмислянето им. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанието с оглед прилагането на чл. 66 ал. 1 от НК По повод приложението на чл. 66 от НК задачата на съда е да констатира дали „целите на наказанието (вкл. изтъкнатата по чл. 36 ал. 1, т. 3 от НК) и преди всичко поправянето на осъдения” могат да бъдат постигнати без да се налага ефективно изтърпяване. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя комплекс и многообразие, оправдават заключението, че за постигането на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимата, не е нужно същата да бъде отделяна от семейната си среда и да изтърпява ефективно наложеното й наказание от 3 години лишаване от свобода. Правилно в тази връзка е оценена ниската степен на лична обществена опасност на подсъдимата с оглед нейното чисто съдебно минало и липса на криминални прояви, положителни характеристични данни, трудова заетост, тежко финансово състояние и особено семейни ангажименти към дете и безработен съпруг, които надделяват над необходимостта превъзпитанието й за извършеното престъпление, при което е била присвоена значителна сума (надхвърляща критерия за големи размери), да бъде обслужено в затворническа среда и не обуславят отдаването на приоритет на генералната превенция. В същата степен това може да бъде осигурено с отлагане на изтърпяването за срок от 5 години, което заедно с лишаването от права по чл. 206 ал. 3, вр. чл. 37, т. 6 и 7 от НК, е достатъчно строго наказание с оглед конкретните обстоятелства по делото. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 490/12/17.01.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 82/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: