Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 171 С., 28.05. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 335 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. М. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. В. от АК-С., за отмяна на влязлото в сила решение № 412 от 28.10.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1899/2010 г., с което в производство по реда на чл. 290 ГПК и на основание чл. 293 ГПК е обезсилено въззивно решение от 20.07.2010 г. по в.гр.д. № 5332/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на В. М. П. срещу [фирма] и е прекратено производството по делото в тази част. Със същото решение е отменено въззивно решение от 20.07.2010 г. по в.гр.д. № 5332/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, в останалата му част и са отхвърлени предявените от В. М. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 38/25.08.2008 г. на изпълнителния директор на дружеството и срещу [фирма] и [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата 10 067,40 лв. обезщетение за принудителна безработица, за периода от 14.07.2008 г. до 14.01.2009 г. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка представя протокол от извънредно общо събрание на акционерите на [фирма] – в ликвидация, състояло се на 30.10.2009 г. и заявление за вписване на обстоятелства относно прекратяване производството по ликвидация и продължаване дейността на [фирма]. В съдебно заседание адв. В. поддържа молбата за отмяна и моли тя да бъде уважена на заявеното основание. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва молбата за отмяна като неоснователна, а ответникът [фирма] [населено място] не представя писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на ответниците юриск. Г. оспорва молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от В. М. П. срещу [фирма] и [фирма] обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е обезсилено въззивното решение като процесуално недопустимо по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, описани по-горе, са представени във въззивното производство и са приобщени към делото с протоколно определение на въззивния съд от 16.06.2010 г. по в.гр.д. № 5332/2009 г. Т.е. тези доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Тези доказателства са представени пред въззивния съд и са взети предвид, както от него, така и от касационната инстанция, чието решение се атакува по реда на отмяната. Вън от това същите са и неотносими по трудовия спор относно пасивната материалноправна легитимация, тъй като релевантен в случая е фактът на прехвърляне на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ от [фирма] на [фирма], с което последното е станало собственик на предприятието на [фирма] като съвкупност от права и задължения и фактически отношения и с това по силата на закона – чл. 123, ал. 1, т. 6 и ал. 2 КТ [фирма] е станало работодател на ищцата като съдържанието на трудовото правоотношение с нея се е запазило, поради което обстоятелството дали [фирма] е продължило търговската си дейност след като е било обявено в ликвидация е без значение в случая. Ето защо, молбата на В. М. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 412 от 28.10.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1899/2010 г., с което са отхвърлени предявените от В. М. П. срещу ответните дружества, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото в настоящото производство на ответниците по молбата следва да се присъди юриск. възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ в размер по на 240 лв. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. П. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 412 от 28.10.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1899/2010 г. по описа на съда. ОСЪЖДА В. М. П. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] и на [фирма] [населено място] направените по делото разноски за настоящото производство в размер на по 240 лв. на всеки един от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: