Р Е Ш Е Н И Е № 151 София, 30.12.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4163/2014г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. П. и Т. А. Т. и двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №481/12.06.2013г. по гр.д.№ 4139/2012г. на Районен съд - Пазарджик. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочат като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК поради наличие на нови обстоятелства. Прилагат като новооткрити обстоятелства. Ответникът по молбата М. П. Д. оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение В. П. и Т. Т. са осъдени да заплатят на М. Д. сумата 8000 евро, получена на отпаднало основание – предварителен договор за строителство от 03.09.2008г., както и мораторна лихва в размер на 756,14 лева. Отхвърлени са предявените насрещни искове за заплащане договорна неустойка в размер на 5400 евро по предварителен договор за строителство от 03.09.2008г., както и за мораторна лихва. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителите сочат наличие на новооткрити обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Твърдят, че обстоятелствата са съществували към момента на устните състезания пред решаващия съд, но те не са могли да ги установят с наличните доказателствени средства. Впоследствие в протокол от 19.12.2013г. по ч.н.д. №2404/2013г. на проведен пред съда разпит М. Д. е презнала, че сумата от 8000 евро, платени от нея по договора от 03.09.2008г., е приспадната от задължението и по втория заместващ предварителен договор – от 26.04.2010г. Оттук не е налице неоснователно обогатяване на молителите. В разпит по ч.н.д.№2405/2013г. майката на Д. също свидетелствала за това обстоятелство. Изложените обстоятелства не са новооткрити по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и нямат значение за спора, разрешен с атакуваното решение. Това е така, защото се касае за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно въведената защитна теза, че претендираната сума не се дължи с оглед извършено прихващане/приспадане/ по друго облигационно правоотношение. В случая не се представят доказателства, обективиращи изложените твърдения за последващо признание от страната. Те не могат да се събират в настоящото извънинстанционно производство, а трябва да бъдат представени с молбата по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Освен това признанието или свидетелско показание, дадени в последващ процес, не съставляват новооткрито обстоятелство, което да е съществувало към момента на производството по делото, отмяната на решението по което се иска. Релевантното обстоятелство е извършването на прихващане, респ. приспадане, което страната е следвало да докаже по при инстанционното разглеждане на делото. Ето защо е неоснователно позоваването това,че са налице новооткрити обстоятелства, които не са били известни на страната и които тя не е могла да узнае. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева, съгласно приложения договор заправна защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. П. и Т. А. Т. за отмяна на влязло в сила решение №481/12.06.2013г. по гр.д.№ 4139/2012г. на Районен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА В. Д. П. и Т. А. Т. да заплатят на М. П. Д. деловодни разноски в размер на 500 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: