Р Е Ш Е Н И Е № 603 гр. София, 12 януари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2807 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на осъдения И. М. П., депозирано на 26.10.11 г, за възобновяване на ВНОХД № 173/11 по описа на Ловешки окръжен съд, по което е постановено решение / наименовано присъда / № 16 от 14.09.11 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Троян, № 16 от 8.03.11 г, по НОХД № 789/10, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление / деянието е преквалифицирано по чл. 343 б, ал. 1 НК /, респективно, деецът е оправдан по първоначалното обвинение, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 21.07.2010 г, около 23, 55 часа, в [населено място], при управление на МПС, в пияно състояние / с алкохолна концентрация в кръвта 1, 37 на хиляда /, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1, чл. 21, чл. 16, ал. 1, т. 1 чл. 44, ал. 1, чл. 6, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на И. Д. К., травма на левия бъбрек, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на М. Н. Н., травма на главата, с данни за сътресение на мозъка и загуба на съзнание, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 1, пр. 2, алт. 1, б. „а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от осемнадесет месеца, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на М. Н. Н. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 559, 12 лв, и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици, а на И. Д. К., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че въззивният съд е преквалифицирал деянието по чл. 343 б, ал. 1 НК, без да опише словесната му формулировка, че мотивите към въззивния акт са неясни и непоследователни, че е допуснато нарушение на закона, като е постановено оправдаване по първоначалното обвинение, а присъдата е потвърдена в гражданскоосъдителната й част, че деянието е несъставомерно по чл. 343 б, ал. 1 НК, тъй като установената по „надлежния ред” алкохолна концентрация / тази по Наредба № 30/01/, съгласно протокола от химическото изследване на кръвта, е 1, 07 на хиляда, че ползването на СМЕ, посочила 1, 37 на хиляда, е в отклонение от „надлежния ред” по чл. 343 б, ал. 1 НК. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени постановените съдебни актове и деецът да бъде оправдан, като бъдат отхвърлени и предявените граждански искове, или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП пледира за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният акт не страда от релевираните процесуални пороци. Молителят е оправдан по първоначалното обвинение във връзка с приемане на ново фактическо положение, а именно: че пострадалите са получили леки телесни повреди, в какъвто смисъл са изслушаните във въззивното производство нови СМЕ-зи. Законосъобразно деянието е преквалифицирано по чл. 343 б, ал. 1 НК / липсата на словесното му изписване в диспозитива на въззивния акт представлява несъществено процесуално нарушение /, тъй като признаците от състава на посоченото престъпление са налице. Съображенията за това са следните: Инкриминираното деяние е извършено на 21.07.2010 г в 23, 55 часа. Молителят е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство / ”Алкотест Дрегер” /, отчело 0, 97 на хиляда. Последвало е вземането на кръвна проба от водача на 22.07.10, в 02, 10 часа. Химическото изследване на кръвта, проведено по метода на В., по протокол № 174 от 28.07.10, е посочило концентрация 1, 07 на хиляда. Обвиняемият е възразил срещу резултата, като е заявил, че преди деянието е употребил по лекарско предписание препаратите „Хлофадон” и „Шведска горчивка”. Това е наложило назначаване на СМЕ, на която е поставена и задачата: да бъде установена алкохолната концентрация в кръвта на водача, към момента на деянието / 21.07.10 г, 23, 55 часа /. По първия въпрос, вещите лица са отговорили, че резултатът от химическото изследване на кръвта не е повлиян от употребените препарати, а по втория, че, към 21.07.10, в 23, 55 часа, концентрацията на алкохол е била 1, 37 на хиляда, изчислена по метода на В. / по формулата за елиминация на алкохола от организма за един час с 0, 15 на хиляда /. Неоснователно се твърди, че установяването на алкохолната концентрация чрез експертиза е в отклонение от „надлежния ред” по чл. 343 б, ал. 1 НК. Резултатът от химическото изследване на кръвта, по Наредба № 30/01, е обвързан от момента на вземане на кръвната проба / два часа след деянието /, а, както е известно, меродавна за изхода на делото е стойността на алкохолната концентрация, към момента на деянието. При това положение, законосъобразно е ползвано заключението на СМЕ, тоест, изводите за съставомерност на деянието по чл. 343 б, ал. 1 НК почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници. На следващо място, мотивите на въззивния съд отговарят на изискванията по чл. 339 НПК. Основните съображения са във връзка с отпадането на наказателната отговорност за престъплението, предмет на първоначалното обвинение, и за преквалификация на деянието в друго, по-леко наказуемо престъпление / такова по чл. 343 б, ал. 1 НК /. Законосъобразно е произнасянето на въззивния съд по гражданската отговорност. Основанието на отговорността по чл. 45 ЗЗД е деянието, предмет на наказателното производство, и когато то представлява деликт, са налице предпоставките за реализиране на гражданската деликтна отговорност. Такъв е и настоящият случай. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание / основанието само е маркирано в искането, без излагането на съответни съображения /. Определените спрямо молителя наказания / „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС” / не влизат в противоречие с критерия за справедливост, вложен в чл. 348, ал. 5 НПК, поради което липсват основания за смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. П. за възобновяване на ВНОХД № 173/11 по описа на Ловешки окръжен съд, приключило с решение / наименовано присъда / № 16 от 14.09.11 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Троян, № 16 от 8.03.11 г, по НОХД № 789/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: