Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр.София, 22 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 35/2011 година Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Ж. И. И. и по жалба от служебния му защитник срещу решение № 291 от 7.Х.2010 год. по внохд № 382/2010 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата от подсъдимия се твърди, че е „незаконосъобразно… потвърждаването от апелативен съд” на първоинстанционната присъда. Няма доводи в подкрепа на това твърдение, нито съответно искане. В жалбата от защитника се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК с алтернативните искания И. да бъде оправдан, или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, или обжалваното решение да се измени като се намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. З. на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила, тъй като не са допуснати сочените в жалбите нарушения. Върховният касационен съд установи: С присъда № 39 от 22.ІІ.2010 год. по нохд № 581/2008 год. на Благоевградския окръжен съд Ж. И. И. и С. Л. Д. са признати за виновни в това, че на 24.ХІ.2007 год. в[населено място], действайки в съучастие като съизвършители, а И. – и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК, с употреба на сила са откраднали от Д. И. Булаков златен синджир със златен кръст на обща стойност 660 лева, за което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 и чл.20, ал.2 НК И. е наказан с 6 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, а Д., на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 НК, е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение присъдата е изменена като е прието, че И. е участвал в грабежа като помагач, при което деянието му е преквалифицирано във вр. с чл.20, ал.4 НК. Възраженията срещу материалната законосъобразност на обжалваното решение и срещу справедливостта на наложеното на Ж.И. наказание са неоснователни. Двамата подсъдими правилно са признати за виновни в извършен в съучастие грабеж на собствените на Д.Ив.Буляков движими вещи, а и в жалбата от защитника на И. приетата за установена от двете съдебни инстанции фактическа обстановка не се оспорва. Неоснователно се явява твърдението, че жалбоподателят не е участвал в грабежа и по отношение на него неправилно е приложен материалния закон с приемането от въззивния съд умишлено да е улеснил престъплението, осуетявайки преследването на Д. от страна на пострадалия с цел да си върне неправомерно отнетото. Действително Ж.И. няма участие в насилственото отнемане от Булаков на златната верижка с кръстче и това е сторил само Д.. Веднага след отнемането на вещите обаче Д. е побягнал, а И. е притиснал вратата на автомобила, където са били Буляков и М.К.В., с което съзнателно е попречил на пострадалия да последва Д., дал е възможност на последния да се отдалечи на достатъчно разстояние да не може да бъде настигнат, след което сам е побягнал в същата посока. С тези свои действия И. е улеснил съучастника си в извършването на престъплението, отстранявайки пострадалия като възможна пречка за трайно установяване на владение върху предмета на престъплението и с признаването му за виновен по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 и чл.20, ал.4 НК не е допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание. При установен в специалната материалноправна норма минимум от 5 години и наличието на 18 предходни осъждания за тежки умишлени престъпления, вкл. за грабеж през 2005 год., определените за изтърпяване от И. 6 години лишаване от свобода са повече от снизходителни. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291 от 7.Х.2010 год. по внохд № 382/2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! /СЛ