Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 17 октомври 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря.............Аврора Караджова................и с участието на прокурора......................Красимира КОЛОВА…….…….................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1212 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдените И. К. Д. и С. К. Д. за възобновяване на нохд № 911/12г. на Районен съд гр. Габрово. В искането на И. Д. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се изтъква нарушаване правото на защита с промяната на правната квалификация на престъплението по чл.325 от НК в такава по чл.270 от НК; нарушаване на правилата на местната подсъдност, което довело до осъждането за едно и също престъпление и неправилна оценка на доказателствата. За нарушение на материалния закон се счита осъждането на Ив. Д. за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, което според последния не било осъществено от обективна страна. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В писмено изложение, представено пред касационния съд се излагат същите аргументи. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения И. Д. – адв. Д. с доводи за нарушение на закона относно обвинението по чл.144, ал.3 от НК. Доразвиват се съображения за явната несправедливост на наложеното наказание, като се посочва, че не били отчетени в достатъчна степен показанията на св. Г. за поправянето на осъдения и оказаното от последния съдействие на органите на досъдебното производство. В искането на С. Д. също се изтъква нарушение на процесуалните правила, свързано с местната подсъдност. Иска се изменение на присъдата, без да се сочи в каква насока. В допълнително изложение, представено пред ВКС се настоява за връщане на делото за ново разглеждане в компетентния според осъдения районен съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд релевираното съществено нарушение на процесуални правила се поддържа от защитника на осъдения С. Д. – адв. И. с допълнителни аргументи. Настоява се за възобновяване на делото, като алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство или намаляване на наложеното на осъдения наказание. Съображенията на защитника се развиват подробно в писмено изложение, представено пред касационния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на исканията за възобновяване. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с местната подсъдност, а прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление от въззивния съд е в рамките на неговите правомощия и съответно на приетите за установени факти. Споделя изложените аргументи в мотивите на въззивното решение относно наложените на осъдените наказания. В последната си дума осъденият И. Д. моли за намаляване на наказанието и за справедлива присъда, а осъденият С. Д. иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 911/12г. на районен съд гр. Габрово, И. К. Д. бил признат за виновен в това, че: - На 05.05.2012г. в района на [населено място] (разклон за м. „М.”) при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимия С. К. Д. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправил обидни думи и псувни към младши автоконтрольор И. П., младши полицейски инспектор И. П., полицай И. Г. и полицай Т. И., всички служители на РУ „Полиция” [населено място], като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред – отказал да изпълни разпореждане на полицейските служители във връзка с настъпило ПТП, поради което и на основание чл.325, ал.4 във вр. с ал.2 във вр . с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1 „б” от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години; - По същото време и място се заканил с убийство на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - младши полицейски инспектор в РУП Д. И. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 и във вр. с чл.1 от НК му било наложено наказание от две години „лишаване от свобода”. На основание чл.23, ал.1 от НК на И. Д. било наложено общо наказание от две години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на осъдения. Със същата присъда И. Д. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по същото време и място да е причинил лека телесна повреда на полицейски служител от РУП Д. Т. И. по повод изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, поради което бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.2, пр.4, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Със същата присъда С. К. Д. бил признат за виновен в това, че на 05.05.2012г. в района на [населено място] (разклон за м. „М.”) при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимия И. К. Д. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправил обидни думи и псувни към младши автоконтрольор И. П., младши полицейски инспектор И. П., полицай И. Г. и полицай Т. И., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред – отказал да изпълни разпореждане на полицейските служители във връзка с настъпило ПТП, поради което и на основание чл.325, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1 „б” от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален „строг” режим на изпълнение в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като бил оправдан по обвинението в частта за физическо посегателство спрямо И. Г.. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на осъдения. Със същата присъда С. Д. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по същото време и място да е причинил лека телесна повреда на младши полицейски инспектор И. П. от РУП Д. по повод изпълнение на службата му по опазване на обществения ред, поради което бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.2, пр.4, т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК. По жалба на подсъдимите било образувано внохд № 17/13г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово. С решение № 36 от 12.04.2013г., въззивният съд изменил присъдата, като преквалифицирал престъплението по чл.325, ал.4 от НК, по което подсъдимите били признати за виновни, в такова по чл.270, ал.1 от НК и намалил наложеното наказание на С. Д. на две години „ лишаване от свобода”. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Твърдението за нарушаване на правилата за определяне на местната подсъдност не намира опора в доказателствата по делото. Както в обвинителния акт, така и в присъдата, като място на осъществяване на престъпленията е посочен път № 303 + 63 км. (разклон за м.”М.). В обвинението не се твърди, че местопрестъплението е в границите на самата местност, поради което представените по делото удостоверения, че в района на Д. няма местност с такова наименование не сочат на извършване на престъплението в друг съдебен район. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели - полицейски служители се установява, че лекият автомобил, с който осъдените катастрофирали, бил изоставен на територията на община В. Т., а лицата били установени и задържани на около 200 м. преди края на обозначението за граница на [община]. Не установяването по безспорен начин на точното място на извършване на престъплението сочи като компетентен да разгледа делото този съд, в района на който е завършено досъдебното производство (чл.36, ал.3 от НПК), като това в случая е районният съд в [населено място], където е внесен и обвинителният акт. С определение на ВКС, І н.о., постановено по чнд № 1536/12г. по реда на чл.43 т.3 от НПК, подсъдността е била променена, като разглеждането на делото било възложено на районния съд в [населено място]. Така установените обстоятелства не сочат изобщо на допуснато процесуално нарушение, което да е ограничило по някакъв начин правото на защита на осъдените. Не намира подкрепа и тезата, че за едно и също деяние осъдените били признати за виновни в два съдебни района. Очевидно се касае до деяния, извършени на различно място – съответно в [населено място] и на разклона за м. „М.”, по различно време и с различни участвали в инцидентите лица, които деяния компетентните съдилища са квалифицирали по различни текстове от НК, поради което твърдението, че се касае до единно продължавано престъпление по чл.325 от НК не може да бъде възприето. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, в рамките на своите правомощия са извършили анализ на събраните гласни доказателства, като в съдебните си актове са посочили въз основа на кои доказателствени източници са приели за установени описаните в мотивите факти. Липсват процесуални нарушения в дейността на инстанционните съдилища по събиране и оценка на доказателствения материал. Твърдението в допълнителното изложение на защитата на осъдения С. Д., че не били допуснати свидетели на защитата, с което били ограничени правата му, не съответства на действителното положение. В съдебното заседание пред въззивния съд защитата на този подсъдим посочила четирима свидетели за установяване на едни и същи обстоятелства, свързани с мястото на инцидента. Видно от съдебния протокол от 13.03.2013г. на Окръжния съд гр. Габрово, подсъдимите изявили желание да бъдат разпитани само Е. Г. и Я. А., показанията на които били изслушани в съдебното заседание и съответно обсъдени в мотивите на въззивното решение. Извършената от окръжния съд преквалификация на престъплението по чл.325, ал.4 от НК в такова по чл.270, ал.1 от НК по отношение и на двамата осъдени е в рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл.337, ал.1, т.2 от НПК. В този случай не е налице ограничаване на правото на защита, тъй като подсъдимите са се защитавали по фактите, описани в обвинителния акт и е приложен закон за по - леко наказуемо престъпление. Оплакването в искането на И. Д. за допуснато нарушение на закона с осъждането му за престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се отнася до оспорване на правната квалификация, а до недоказаност на обвинението. В мотивите на присъдата е бил извършен анализ на доказателствения материал, като съдът е кредитирал показанията на св. П. и кореспондиращите им писмени доказателства, сочещи на познанство на двамата преди деянието и съответно отхвърлил като недостоверни обясненията на Ив. Д., излагайки и съображения за това, което сочи на липса на процесуално нарушение при оценката на доказателствата. Приемайки описаната в мотивите фактическа обстановка, съдът е квалифицирал правилно извършеното от осъдения като закана за убийство – чл.144, ал.3 от НК. С оглед изложеното липсва касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК за възобновяване на производството. Неоснователно на последно място е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Всички, изложени в исканията за възобновяване доводи относно намаляване на наказанието, са били наведени пред въззивния съд, който е приел, че не представляват основание за намаляване на наказанието на осъдения И. Д. и за допълнително смекчаване на санкцията по отношение на С. Д.. Независимо, че приетата от въззивния съд правна квалификация на деянието по чл.270, ал.1 от НК предвижда като алтернатива и друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, окръжният съд е приел, че по - леко по вид наказание не би допринесло за поправяне и превъзпитаване на осъдените предвид многократните им предходни осъждания и ефективно изтърпяване на наложени наказания „лишаване от свобода”. Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. Д. за възобновяване на нохд № 911/12г. на Районен съд гр. Габрово и внохд № 17/13г. на Окръжен съд гр. Габрово. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. Д. за възобновяване на нохд № 911/12г. на Районен съд гр. Габрово и внохд № 17/13г. на Окръжен съд гр. Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :