5 Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 03 август 2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря............Мира Недева…………….................и с участието на прокурора...................Тома КОМОВ…......……....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 388 по описа за 2020г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Г. С. М. за възобновяване на нохд № 126/19г. на Районен съд гр. Ловеч. В искането се твърди, че съдебното производство е проведено задочно, което не е позволило на осъдения да упражни правото си на защита и да изложи лично пред съда аргументите си по обвинението. Останалите съображения в искането се отнасят до касационното основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по които касационният съд не е компетентен да се произнесе. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, както и на направеното групиране на наказания по реда на чл.25 от НК. Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения – адв. К. Т. с доводи, че са налице основания за възобновяване на производството, тъй като е даден ход на делото пред районния съд при нередовна процедура по призоваване на Г.М.. Поддържат се и съображенията относно наличие на основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В лична защита Георги М. пледира, че е осъден задочно в нарушение на правилата на процеса, с постановената присъда е наложено наказание над допустимото и е извършена абсурдна кумулация. Счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане на районния съд, за провеждане на производството с личното му участие. Заявява, че не се е укривал, има адресна регистрация и е женен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че осъденият е участвал лично в досъдебното производство, получил е препис от обвинителния акт и е бил уведомен за датата на разпоредителното заседание пред районния съд, явил се е лично и в съдебното заседание. След разрешаване на спора за подсъдност не е намерен на двата си известни адреса, което според прокурора сочи на самоволно укриване от страна на осъдения. В последната си дума осъденият настоява за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 25 от 28.11.2019г., постановена по нохд № 126/19г. по описа на районен съд гр. Ловеч, Г. С. М. е признат за виновен в това, че на 28.06.2013 г. пред надлежен орган на властта - Прокуратура на Република България, набедил И. И. М. - служител в Сектор „ООМЛС" при ГД „Национална полиция", в извършено престъпление по чл.301, aл.1 и чл.213а, ал.3, т.5 пр.1 от НК като знаел, че е невинен, поради което и на основание чл.286, ал.1 предл.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 и ал.2 от НК, на осъдения е наложено общо най-тежко наказание по същата присъда и по присъдите по нохд № 6088/2015 г. по описа на РС Бургас и по нохд № 29/2015 г. на РС Царево, в размер на четири години лишаване от свобода и обществено порицание, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година. Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 06.03.2018г. Г. С. М. бил привлечен като обвиняем по сл.дело № 7/14г. по описа на ОСлО гр. Ловеч, за престъпление по чл.286, ал.1 от НК. На същата дата М. бил разпитан като обвиняем, заявявайки, че разбира в какво е обвинен, не желае да му бъде назначен защитник и отказва да дава обяснения по обвинението. На 27.03.2018г. разследването било предявено на обвиняемия лично. По внесен в районен съд гр. Ловеч обвинителен акт било образувано нохд № 953/18г. На 31.10.2018г. било проведено разпоредително заседание по делото в присъствие на подсъдимия М. и упълномощения от него защитник адв. Н.. В същото заседание съдебното производство било прекратено и делото изпратено по компетентност на Софийския районен съд. След повдигнат спор за подсъдност и произнасяне на ВКС, делото било отново върнато за разглеждане в РС Ловеч, където било образувано нохд № 126/19г. За първото по делото съдебно заседание на 01.03.2019г. Г.М. бил нередовно призован. През периода от 01.03.2019г. до 28.11.2019г. били проведени седем съдебни заседания в рамките на които било установено, че М. не се намира на двата си известни по делото адреса в [населено място], не е напускал границите на страната и не пребивава в арести или места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Същият бил обявен и за общодържавно издирване, което не дало резултат. На 28.11.2019г. районният съд дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК в присъствието на защитника на подсъдимия – адв. Н.. На същата дата била постановена присъдата по нохд № 126/19г. на РС Ловеч. Така очертаното процесуално развитие на делото сочи на извод, че досъдебното производство е проведено в присъствието на Георги М., който е имал възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение. Нещо повече – последният е получил препис от обвинителния акт и е узнал за образуваното по същото обвинение съдебно производство. Напускането на известните по делото адреси без да се уведоми съдът, сочи на извод за съзнателно укриване с цел избягване на наказателно преследване. Предвид изложеното не са налице основания за възобновяване на производството на основание чл.423, ал.1 от НПК. С оглед наличието на алтернативно искане за възобновяване на делото на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, същото следва да се изпрати за разглеждане на съответния компетентен за това съд - Апелативен съд – гр. Велико Търново. Поради изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г.С. М. за възобновяване на производството по нохд 126/19г. на Районен съд гр. Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. Делото, ведно с искането за възобновяване, да се изпрати на Апелативен съд – гр. Велико Търново, за произнасяне по основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :