4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София, 14.12.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 2513/2020 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. В. М., против въззивно решение № 580/22.05.2020 г., постановено по гр. д. № 305/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 5116/22.11.2019 г. по гр. д. № 5773/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С. П. В. не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 11 677,13 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. за обект с адрес на потребление в [населено място], [улица] са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?” и 2. „След отмяната на чл.1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително?”. Сочи, че съдът се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с приетото в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. по описа на ВКС, II т.о., a по втория въпрос в противоречие с приетото в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.,както и поддържа , че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – С. П. В., чрез адв. Д. П., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „Енерго - Про Продажби“ АД не е доказало, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца. По делото е установено, че на 14.12.2017 г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов. Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен КП № 880 от 01.04.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Със становище за начисление на електроенергия от 04.04.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 70 273 кВтч за периода 15.12.2017 г. - 14.12.2018 г. Корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 05.04.2019 г. за сумата от 11 677,13 лева, посочено е основание „служебно“. От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му е установено, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Въззивният съд е посочил, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ бр. 98 от 12.11.2013 г. С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г., постановено от петчленен състав на ВАС, ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 14.12.2017 г. проверка на средството за търговско измерване въззивният съд е приел, че отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Приел е, че съгласно изменението на член 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание. Посочил е, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,а по делото не е установено наличието на първата и третата предпоставки.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулираният в изложението първи процесуален въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.
Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и ще бъде обсъден при решаване на делото по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 580/22.05.2020 г., постановено по гр. д. № 305/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
УКАЗВА на касатора „Енерго - Про Продажби“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 233,54 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: