1 Р Е Ш Е Н И Е № 497 София, 13 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 14 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1488 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения С. В. С., депозирано чрез неговия защитник – адв. Н. Д. от САК, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на въззивно решение № 47 от 14. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 4403/2012 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена изцяло присъда от 04. 07. 2012 год., постановена по НОХД № 6834/2012 год. по описа на Районен съд – гр.София. В искането, поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Излагат се доводи за едностранчив подход при обсъждане на доказателствената съвкупност; допуснати нарушения на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК; неизпълнение задълженията на съда по чл. 107 ал. 2 и сл. от НПК; позоваване на негодни доказателствени средства; нарушение на материалният закон и недоказаност на повдигнатите обвинения по несъмнен начин; явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се за отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд или за намаляване размера на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото е частично основателно. Това е така поради следните съображения: С първоинстанционна присъда от 04. 07. 2012 год., постановена по НОХД № 6834 / 2012 год., състав на Районен съд – гр.София е признал подс. С. В. С. за виновен в извършване на две престъпления по чл. 150, ал. 1 от НК, за които при условията на чл. 54 от НК му наложил наказания - „лишаване от свобода”, съответно, за срок от четири години и шест месеца и за срок от шест години, както и за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на осъдения С. най-тежкото измежду определените му наказания, а именно, „лишаване от свобода” за срок от шест години. Определеното общо, най-тежко наказание било увеличено на основание чл. 24 от НК с една втора, като на С. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от девет години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. С присъдата С. бил осъден и да заплати на гражданската ищца А. Б. Д. сумите от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на едно от престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК и сумата от 15 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 198, ал. 1 от НК. Присъдата била обжалвана от защитника на осъдения с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, касаещи анализа на доказателствената съвкупност, с акцент срещу протоколите за извършените разпознавания и проведените преди тях разпити на двете пострадали. Към въззивния съд били отправени искания за оправдаване на осъдения, както и за отхвърляне на предявените срещу му, граждански искове. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 47 от 14. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 4403/2012 год. по описа на Софийския градски съд, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Оплакванията изложени в искането за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила са неоснователни. По делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Софийският градски съд е проверил изцяло правилността на обжалваната първоинстанционна присъда, съобразно пределите на въззивната проверка, визирани в разпоредбата на чл. 314 от НПК. Извършил собствен анализ на доказателствените източници, като при изграждане на фактическите положения се е основал на събраната по делото доказателствена съвкупност. Тази процесуална дейност на съда е била съобразена с принципите, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Довода за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК не може да бъде споделен – липсва каквото и да е било превратно тълкуване на събраните по делото гласни доказателства или пък елиминиране на такива, смекчаващи отговорността на осъденото лице. Всички доказателствени материали са били внимателно анализирани и ценени според тяхното действително съдържание. Лишено от основателност е и оплакването за ограничаване правото на защита на С., базирано на неуважени доказателствени искания. Видно от материалите по делото, искането за събиране на гласни доказателства е било оставено без уважение от въззивния съд с мотивирано определение, а искането за предоставяне на информация от мобилни оператори обективно не е могло да бъде уважено с оглед датата на която е било сторено и визирания в разпоредбата на чл. 250а от ЗЕС, срок. Неоснователно е и оплакването насочено към процесуалната годност на протоколите за разпознаване на лице и предхождащите ги разпити на двете пострадали. Такива доводи са били наведени и пред Софийският градски съд. В изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният съд подробно е посочил защо не ги приема /стр.7-9 от въззив.реш./, като съображенията му се споделят от ВКС, поради и което не следва да бъдат преповтаряни. Действително липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи провеждането на този способ на доказване в наказателния процес. Същевременно не може да не бъде отчетена категоричността в позициите и на двете пострадали, разпознали именно осъдения С., като своя нападател. Междувпрочем, тази категоричност е проявена от тях както по време на извършените разпознавания в рамките на досъдебното производство, така и при разпита им в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения обуславят съставомерността на извършените от осъдения две деяния по чл. 150, ал. 1 от НК, като и на това по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да има спор, че както по отношение на пострадалата Зарева, така и по отношение на пострадалата Д. /и двете навършили 14-годишна възраст/, осъденият е извършил действия, които по своето естество могат да възбудят и да удовлетворят полово желание, без съвкупление /Зарева опипвал по половите органи и седалището, след което мастурбирал и еякулирал, а Д. освен опипването на половия й орган, е била принудена към осъществяване и на орален контакт/, като е употребил сила и заплашване. Законосъобразен също така е изводът и за извършено от осъдения деяние по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през инкриминирания период С. е отнел чужди движими вещи от владението на двете пострадали, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Доводът изложен в искането, че Зарева сама е дала паричната сума на С. без упражнена от негова страна физическа принуда, е голословен. Такъв аргумент е бил изтъкнат и пред въззивния съд, който правилно е посочил, че предаването на парите от страна на Зарева на осъдения е станало в момент в който, последния е упражнявал активна физическа агресия, насочена срещу телесния й интегритет. Основателно обаче е оплакването на осъдения за явна несправедливост на наложеното му наказание и в частност, приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК. Настоящият касационен състав намира, че липсват необходимите предпоставки, определеното на С. общо най-тежко наказание, да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК. ВКС и друг път е имал повод да отбележи, че когато се решава въпроса дали да бъде увеличено общото наказание съгласно чл. 24 от НК, съдът следва да прецени броя на престъпленията, влизащи в съвкупността, тяхната последователност и тежест, както и степента на обществена опасност на личността на подсъдимия. В конкретния случай, макар и да се касае за извършени три деяния, две от които срещу половата неприкосновеност, констатираните от съдилищата релевантни за наказателната отговорност на С. обстоятелства, не налагат с абсолютна категоричност извода, че за постигане целите на специалната и генералната превенции, е необходимо определеното на осъдения общо най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, да бъде увеличавано с една втора. Атакуваното решение следва да се измени по реда на възобновяване на наказателни дела, като се отмени в частта по приложението на чл. 24 от НК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения С. следва да бъде уважено в посочения в мотивите на решението смисъл. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 , т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 47 от 14. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 4403/2012 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена присъда от 04. 07. 2012 год., постановена по НОХД № 6834/2012 год. по описа на Районен съд – гр.София, в частта по приложението на чл. 24 от НК, като ОТМЕНЯВА извършеното увеличаване с три години на определеното на осъдения С. В. С. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.