4 Р Е Ш Е Н И Е №65 Гр.София, 25.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 13 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Е., [населено място] срещу решение № 4046/31.05.13г., постановено по гр.д.№ 8792/12г. от Софийския градски съд за потвърждаване на решение от 04.04.12г. по гр.д.№ 59376/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против Г. фонд, [населено място] за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 540 лв. имуществени вреди на основание чл.88, т.1, б.”б”, пр.1 ЗЗ /отм./. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането за заплащане на обезщетение за вреди, причинени при ПТП, е погасено по давност. Изложени са съображения, че давността е започнала да тече от датата на ПТП – 07.05.04г. и към момента на предявяване на иска – 19.08.10г. е изтекла. Според решаващия състав с решение от 11.03.08г. по гр.д.№ 664/07г. на Добричкия окръжен съд искът на настоящия ищец срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е отхвърлен, а по това дело Гаранционният фонд е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответника – застраховател. С отхвърлянето на иска отпадали с обратна сила последиците от спирането на давността. С определение № 974/10.12.2014г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за течението на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу Гаранционния фонд при отхвърляне на иска му срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач, когато Гаранционният фонд е участвал в този процес като трето лице помагач. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В определението за допускане на касационното обжалване е посочено решение № 72/08.07.09г. по т.д.№ 17/09г. на ВКС, І т.о., според което изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма. Прието е, че давността се прекъсва с предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск. Целта на привличането за привличащия е свързана с евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, съобразно регламентацията на чл. 179, ал. 2 ГПК /отм./, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес. Изводът е, че искането за привличане не прекъсва давността между привличащия и привлеченото лице, тъй като за този ефект е нужно предявяване на обратен иск. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение. Решението по иска, с предявяването на който се прекъсва давността по чл.116, б.”б”, пр.1 ЗЗД, формира сила на пресъдено нещо за вземането съобразно с размера и на основанието, на което е заявена претенцията, но само по отношение на страните – чл.298, ал.1 ГПК – с предвидените изключения по чл.298, ал.2, т.3 и т.4 ГПК. Вземането, по смисъла на чл.115, б.”ж” ЗЗД, е свързано със съдебния процес, в който същото е предявено, и следователно давност не тече при предявен иск за вземане с определен размер и произтичащо от конкретно основание за времето на висящността на процеса между кредитора и длъжника. Изводът, който се налага е, че при предявяване на иск настъпват последиците на прекъсване на давността по чл.116, б.”б” ЗЗД и на спиране на давността по чл.115, б.”ж” ЗЗД по отношение на вземането, предмет на исковата претенция, и то в отношенията между ищеца и ответника по иска. Последиците на прекъсване и спиране на давността при предявен иск не се разпростират спрямо трети на правоотношението лица, които не са конституирани като главни страни в процеса. След като за прекъсване и за спиране на давността от значение е съдебно предявеното вземане на ищеца спрямо ответника, по отношение на лицата, участващи в производството като трети лица – помагачи, не настъпват както последиците на прекъсване на давността съгласно решение № 72/08.07.09г. по т.д.№ 17/09г. на ВКС, І т.о., така и последиците, произтичащи от спиране на давността по чл.115, б.”ж” ЗЗД. По изложените съображения на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори така: Погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу Гаранционния фонд тече (не следва да се счита за спряна съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД) по време на висящността на съдебното производство по иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач, включително и когато Гаранционният фонд е участвал в този процес като трето лице помагач. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос за течението на погасителната давност обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в същото правни съображения. С предявяването на иска на пострадалия от ПТП – ищец и в настоящото производство, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, се прекъсва давността на вземането за обезщетение за вреди на основание чл.407 /отм./ ТЗ. По време на висящността на съдебния процес давност не тече спрямо застрахователя. С предявяването на евентуалния иск на пострадалия срещу делинквента се прекъсва и спира давността за вземането за обезщетение за вреди на основание чл.45 ЗЗД по отношение на делинквента. Давността на вземането на пострадалия срещу Гаранционния фонд на основание чл.88, т.1 б.”б”, пр.1 и пр.2 ЗЗ /отм./ не е прекъсната и не е спряна с предявените искове по чл.407 /отм./ ТЗ и чл.45 ЗЗД, независимо че Гаранционният фонд е бил привлечен като трето лице – помагач на страната на увреденото лице (в обжалваното решение неправилно е посочено, че Гаранционният фонд е бил трето лице – помагач на застрахователя). Следователно вземането е погасено по давност, но не по аргумент от разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, както е приел въззивният съд. Вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от пет години от датата на настъпване на увреждането (07.05.2004г.) до датата на съдебното му предявяване (19.08.2010г.) съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД и чл.392 /отм./ ТЗ, респ. чл.197 КЗ. Поради тези съображения искът следва да се отхвърли поради погасяване на вземането по давност. С оглед на резултата от спора, независимо от неправилното приложение на материалния закон, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4046/31.05.13г., постановено по гр.д.№ 8792/12г. от Софийския градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.