Р Е Ш Е Н И Е № 566 Гр.София, 28.12.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТАТЯНА КЪНЧЕВА при секретар Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор Петя Маринова изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 552/2010 г Производството е образувано по искането на осъдения С. Г. П.-чрез защитника си, за възобновяване на въззивно нохд № 1247/2010 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, VІІІ-ми въззивен състав и отмяна на решение № 586/29.4.2010 г., с което е потвърдена присъдата от 21.10.2009 г. по нохд № 3020/2008 г. на Софийския районен съд, наказателна колегия, 1 състав, на основанията по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1 т.1 и 2 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде разгледано от друг състав на инстанция по същество, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения на закона, довели до неправилно приложение на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Поддържа, че няма процесуални нарушения, че авторството е доказано и законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира. Софийският градски съд, наказателно отделение, VІІІ-ми състав с оспореното решение по въззивно нохд № 1247/2010 г. потвърдил присъдата от 21.10.2009 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 1-ви състав, с която признал подсъдимите К. Б. Б. и С. Г. П. за виновни в това, че на 28.1.2002 г. в с.Железница се съвкупили с лице от женски пол – св. З., като я принудили към това със сила и изнасилването е извършено от две лица. На осн.чл. 152 ал.3 т.1 пр. 1 вр .ал.1 т.2 пр.1 (за подс.Б. и пр. 2) вр.чл.54 НК ги осъдил: Б. на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на осн.чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 г., а П.- на 4 г. лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при предпоставките на чл.61 вр.чл. 60 ЗИНЗС. Приложил чл.68 ал.1 НК за наказанието от 1 г. 3 м. лишаване от свобода, наложено на подсъдимия П. с влязла в сила присъда по нохд № 2597/1998 г. на Софийския районен съд. Осъдил подсъдимия П. да заплати и направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите на П. и Б.. Във въззивната жалба на П. са поддържани доводи за необоснованост, неправилност на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. В писменото допълнение към жалбата са конкретизирани част от нарушенията, с които подкрепя искането си за отмяна и връщане на делото или оправдаване, а в писмената защита, представена с молба от 23.4.2010 г. т.е. преди съдебното заседание, проведено на 26.4.2010 г., са изложени и други доводи за конкретни нарушения при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд е взел предвид материалите по делото, за които е приел, че са достатъчно и възможните за установяване на обстоятелствата по обвинителния акт, обсъдил е доводите на страните и е изпълнил задълженията си по чл.314 НПК. Постановил е решение, съответстващо на изискванията по чл.339, ал. 2 НПК-изложил е приетата за установена фактическа обстановка, обосновал е правилността на подхода на първоинстанционния съд при оценката на доказателствения материал и законосъобразността на извода за приложимия закон. Мотивирал е отказа си да приеме за основателни доводите и възраженията, поддържани от подсъдимите и съдържащи се в жалбите, вкл. и в писменото изложение на защитника на подсъдимия П. и е направил извод, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неправилното осъждане на подсъдимите по предявеното им обвинение. В молба, искане за възобновяване /както е изписано от защитника на осъдения/ се съдържат всички доводи и възражения, съдържащи се в писмената защита пред въззивния съд и представлява нейно буквално копие, без да са конкретизирани нарушенията, допуснати от въззивния съд в оспореното решение. В съдебното заседание пред настоящия състав осъденият се присъединява към становището на защитника си и в последната дума заявява искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат призовани нови свидетели, т.е. за попълване на делото с нов доказателствен материал. Искането поначало е подадено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че въззивният съд неправилно е потвърдил оценката на вещите лица д-р В. и д-р М., направена от първоинстанционния съд. По това възражение има отговор във въззивното решение и то правилно е възприето като неоснователно. Необсъждането на заключението в частта, в която е отразено, че по веществените доказателства-дрехи на пострадалата свидетелка, не са открити сперма и слюнка, не е в нарушение чл.107 ал. 3 и ал.5 НПК. Правилно заключението като цяло е оценено като обективно, пълно и непораждащо съмнение, но това е направено не изолирано, а с оглед другите доказателствени средства - и по-конкретно с показанията на св.З., че и двамата подсъдими не са еякулирали върху дрехите, й поради което обективно не могат да бъдат намерени следи без това да е обстоятелство, което единствено да има значение за авторството на деянието. Неоснователно се поддържа, че оценката на показанията на свидетелката З. е едностранна и е направена във вреда на подсъдимите. Разпитът е подробен за конкретните обстоятелства, подробен и задълбочен, а показанията са логични и последователни, поради което инстанциите по същество правилно са приели, че са достоверни, включително и за датата на инкриминираното деяние. Докладната записка не е доказателствено средство, но съдържащите се данни, че има подадена писмена жалба от пострадалата и датата, на която е посетила полицейското управление съответстват на подробните показания на свидетелката по тези въпроси. Правилно показанията на св. Н. са оценени като непоследователни, нелогични и дадени с намерение да подкрепят позицията на защита на подсъдимите. Не може да се пренебрегне установеното по делото, че е техен познат, че пострадалата З. е живяла временно в с.Железница и че няма близки или влошени отношения между нея и този свидетел, нито причина да го определя като лицето, което е било с подсъдимите, но не е бил извършител на престъплението. Демонстрираната при разпита в съдебното заседание частична амнезия относно съществени обстоятелства, отричането да е давал показания в полицейското управление по повод обвинението на З. за поведението му и това на двамата подсъдими, обяснението за положен подпис в полицейското управление насочвайки към нарушения от страна на провеждащия разследването, както и неотреченото познанство със сина на пострадалата и потвърждаването за финансови взаимоотношения са основанията съдът да ги отхвърли като недостоверни. Дали има или не образувано наказателно производство по предвидения в НПК ред срещу това лице по чл.290 НК не е обстоятелство, което да е от значение и да опорочава оценката на съда. Непровеждането на очна ставка между този свидетел и св.З. също не е нарушение от съществените, които да водят до отмяна на оспорения акт. Съдът е мотивирал подробно своите съображения, че в конкретния случай провеждането на това процесуално действие не е необходимо, защото няма да допринесе за разкриване на обективната истина. Очната ставка е процесуална възможност, предвидена от законодателя в чл.143 НПК, но за случаите, когато при констатирани противоречия действително би могло да бъдат отстранени, какъвто не е конкретния. Неоснователно е възражението, че провеждането на разпознаване или вземане на кръв само от подсъдимия Б. се отразило върху процесуалните права на П.. С оглед показанията на св.З., че не познава добре само Б. органът на досъдебното производство е провел процесуалното действие след подробното му описание и правилно е решил, че не се налага извършването му и по отношение на П.. Отказът на последния да даде кръв е довело до невъзможността да се проведе изследване и на двамата подсъдими. Предвид заключението, че изследваната по дрехите на пострадалата кръвна проба отговаря на показателите, съответстващи на нейната, а не на други лица, няма основание за извода, че има нарушение. Неотносими към предмета на доказване са обстоятелствата, посочени в искането - за установяване чия собственост е лекия автомобил, в който е извършено престъплението и индивидуализиращите го данни, кое е лицето, посочено от пострадалата с името П., както и липсата на оглед на автомобила. Последното, дори и да е нарушение, не може да бъде отстранено и не е основание за отмяна, но обобщено – неизвършването на конкретните действия не е дало отражение върху изводите на съда за вината и отговорността. Наличието на останалите, събрани по предвидения процесуален ред, доказателствени материали и оценката им с оглед действителния смисъл е основанието за извод, че правата на подсъдимия не са нарушени. От съдържанието на протоколите за проведените от първоинстанционния съд съдебни заседания следва несъмнения извод, че отговарят на изискванията по чл.311 НПК, както относно изискванията по ал.1, така и съгласно разпоредбата на ал.2 НПК-да бъдат подписани от председателя и от съдебния секретар, независимо от състава на съда, който е компетентния да разгледа делото. Правилно след произнасяне по чл.309 ал. 2 НПК определението е подписано от целия състав. Нарушението, което е допуснал председателят на състава-съдията Г. У., като се е подписвал на всички протоколи, на присъдата и мотивите по чл.305 ал. 3 НПК срещу „зам. председател на СРС” не е съществено. Няма съмнение, че подписът е положен от съдията като председател на съдебния състав, който се е произнесъл по въпросите по чл.301 НПК, които са от негова и на състава компетентност, а не по въпроси, които имат административен характер и са от компетентност на заместник председателя на съда, какъвто вероятно е бил съдията У.. Очевидно и защитникът не е приел нарушението за съществено след като не е упражнил правата си по чл.312 НПК. Само липсата на подпис от председателя на състава е равносилно на липса на протокол, а секретарят само удостоверява, че е лицето, което го е изготвило. Затова посочените като съставени в нарушение на чл.311 НПК протоколи са валидно доказателствено средство. Защитникът има право да оспорва само онази част от съдебния акт, която засяга неговия подзащитен. Въпроси като изложените в искането за допуснати нарушения при извършване на разпознаването, даване ход на делото и разглеждането му в отсъствие на защитник на друг подсъдим /който освен това изрично е заявил, че желае делото да се разгледа без адвоката му/ могат да бъдат засегнати само доколкото това се налага за защита интересите на неговия подзащитен, но не и когато не са засегнати неговите законни права, какъвто е конкретния случай. Няма нарушение, определено като липса на протокол. Съгласно мотивираното разпореждане на председателя на състава от 24.9.2009 г. делото е отсрочено за дата, различна от определената в съдебното заседание на 9.7.2009 г., за което са уведомени лицата по списъка за призоваване. Протокол за 8.10.2009 г. не е било възможно да бъде изготвен, след като не е проведено съдебно заседание, т.е. не е допуснато никакво нарушение при изготвяне на необходимите книжа. Въззивният съд не е допуснал нарушение на реда, предвиден в глава 21 „въззивно производство”. След като делото е образувано по подадените в срок жалби на подсъдимите са изпълнени процесуалните изисквания по чл.327 НПК. Изготвил е протокол за проведеното на 26.4.2010 г. съдебно заседание, съдържанието на което отговаря на предписанията по чл. 328-чл. 333 НПК. В съдебното заседание е присъствал защитникът на П.-адв.Мумджиев, който е упражнил правото си на участие в съдебните прения. Изложил е съображения и е заявил, че поддържа и изложените съображения в писмената защита /представена по делото на 23.4.2010 г./ Изводът, че не е било взето предвид съдържанието й може би е направен въз основа на съдържанието на мотивите и липсата на отговор по някои от доводите за допуснати нарушения. Този извод е неверен, защото съдържанието на решението, както беше посочено и по-горе, отговаря на изискванията по НПК, защото е даден отговор само на тези, които са съществени. Срокът за изготвяне и обявяване на решението е определен от законодателя в чл. 340 НПК - видно от данните по делото е спазен-не по-късно от 30 дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, и само по изключение - ако са налице основания от предвидените в глава 15, раздел ІІ НПК, може да се промени по волята на страна в процеса. Очевидно е, че няма задължение за съда да се произнесе в последния ден от срока, а в пределите, предвидени в НПК. Затова като се е произнесъл на 29.04.2010 год. съдът не е допуснал нарушение. Не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата и в частта относно приложимия материален закон по съображенията, че от приетите за установени фактически обстоятелства и обективираното поведение на осъдения са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението, поради което въпросите по чл.301 ал.1 т.1 и т. 2 НПК са правилно решени. Предвид изложеното за липса на касационни основания за отмяна или изменение на потвърдителното въззивно решение искането за отмяна по реда на възобновяването е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения С. Г. П. - чрез защитника, за възобновяване на въззивно нохд № 1247/2010 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, VІІІ-ми въззивен състав и отмяна на решение № 586/29.4.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: