Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева № 1294 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г., Д. В. С., Р. В. Р. и П. В. Р., лично и като наследници на починалия в хода на процеса ищец В. Р. Г., срещу решение № 391 от 27.11.17 г. по в. гр. д. № 774/2016 г. на Софийския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Процесният имот е имал селищен характер, не е бил включван в ТКЗС и не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, затова съдът неправилно обвързал началото на срока на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС с разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Въззивният съд не обсъдил фактите по делото в тяхната съвкупност. Искат отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от тях иск за собственост, основан на придобивна давност, започнала да тече от 1955 г.
Ответниците в производството А. Г. Ф. и Е. Г. Г. оспорват жалбата чрез особените си представители.
Останалите ответници Т. С. П., И. К. И., Г. Б. А., В. А. Д., Н. А. К., Ц. К. А., Ц. Г. Ц., Й. Ц. Й., Д. Й. П., Ц. Й. Н., В. Й. Л., В. Й. Й., И. Ц. Г., Р. Н. Г., Ц. Р. Ц., Н. Р. Ц., К. Н. Г., В. Г. В., Р. Г. Р., И. Б. И., Р. Б. И., Д. Д. Ц., П. И. П., И. К. П., В. К. П., В. К. П., С. В. Л., И. М. В., Х. М. Г., С. В. Г., Д. В. Г., Д. В. П., П. В. Г., Н. Н. К., М. В. В., С. В. С., Д. В. С., Г. И. Г., Д. И. М., И. И. Г., Л. С. Г., А. Г. Г., В. Г. Д. и държавата, представлявана от областния управител на Област София, не вземат становище по жалбата.
С определение № 445 от 08.10.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради възникнало съмнение за неговата допустимост и за проверка дали е налице съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:
Ищците В. Р. Г. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Р. П. Г., Д. В. С., Р. В. Р. и П. В. Р./ и Р. П. Г. са предявили положителен установителен иск за собственост на 1339/2839 идеални части от ПИ № ..., кв.... по плана от 1987 г. на [населено място], [община], целият с площ от 2839 кв. м., за който са отредени: УПИ ...-... с площ от 1095 кв. м.; УПИ ...-... с площ от 868 кв. м. и УПИ ...-... с площ от 963 кв. м. Ответници по този иск са останалите наследници на общия наследодател Г. Ц. Д., бивш собственик на имота, както и държавата, представлявана от областния управител на Област София. Придобивното основание, на което се позовават ищците, е давност по чл.79, ал.1 ЗС, започнала да тече от 1955 г. За остатъка от имота с площ от 1500 кв. м. и построената в тази част жилищна сграда ищците притежават нотариален акт за собственост по давност, издаден през 1975 г. Правният интерес от предявения иск е обоснован с обстоятелството, че УПИ ...-.... с площ от 1095 кв. м. и УПИ...-... с площ от 963 кв. м. са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на Г. Ц. Д. /първоначалният ищец В. Р. Г. е внук на общия наследодател Г. Д./, а по отношение на УПИ ...-... има издаден акт за държавна собственост.
С обжалваното решение е потвърдено отхвърлителното решение на първата инстанция - решение № 36 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 101/2014 г. на РС Етрополе. Решаващите изводи на съда се състоят в това, че придобивната давност върху имота е могла да започне да тече съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ едва след възстановяването на собствеността, което е станало с влизане в сила на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ на 10.04.2013 г. Към момента на постановяване на съдебното решение по настоящото дело десетгодишният давностен срок не е изтекъл. Изложените мотиви по приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ са законосъобразни. Неоснователна е тезата на жалбоподателите, че тъй като имотът е имал селищен характер и няма данни да е бил внасян в ТКЗС, той не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и затова чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не се прилага. Независимо от обстоятелството, че през 1951 г. имотът е бил включен в строителния полигон на населеното място, по делото има данни, че преди това част от него е била обобществена като земеделска земя. Тези данни се съдържат в разписния лист към плана от 1987 г., в който за имот пл. № ... е отбелязана собственост на В. Р. Г. и АПК. Същите данни се съдържат и в съставения на акт за държавна собственост на парцел ...-... с площ от 1095 кв. м., представляващ част от спорния имот. Посочено е, че бивш собственик на парцела е АПК „Чавдарци“ Е., като земята е включена в регулационния план и предоставена на ОбНС Е. безвъзмездно на основание изменението на РМС 404, вр. ПМС № 1/1981 г. Констатациите на АДС не са опровергани, т.е. трябва да се приеме, че частта от процесния имот, която попада в УПИ ...-..., е предадена от АПК безвъзмездно на общинския народен съвет въз основа на т.5 на РМС № 404 от 28.10.1968 г., изменено с § 1 от ЗР на ПМС № 1/1981 г., с възможност за общинския съвет безвъзмездно да отстъпва право на строеж върху предадения имот. Оттук и предпоставката на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота, доколкото той се е оказал незастроен.
Въззивното решение обаче е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, съдържаща вътрешно противоречиви твърдения и искания, като това противоречие не е отстранено.
От една страна ищците се позовават на нотариалния акт № .../1975 г., с който са били признати за собственици по давност на реална част от процесния имот пл. № ..., с площ на тази реална част 1500 кв. м., при съседи Т., Г. Р. Ц., В. Ц. и Н. В., а от друга страна се позовават на придобивна давност и искат да бъдат признати за собственици на основание чл.79, ал.1 ЗС на идеални части от този имот - 1339/2839 идеални части. След като ищците вече са собственици на 1500 кв. м. - реална част от целия имот с площ от 2839 кв. м., те могат да предявят единствено от иск за собственост на останалата реална част с площ от 1339 кв. м. Като са предявили иск за собственост на 1339/2839 идеални части от целия имот пл. № ..., ищците на практика са поискали от съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици и на 1339/2839 идеални части от УПИ ...-... с площ от 868 кв. м., застроен, по отношение на който реално няма спор за собственост, тъй като той нито е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, нито за него има съставен АДС. Съответно – като е отхвърлил иска за 1339/2839 идеални части от целия имот, въззивният съд е отрекъл на ищците собствеността и върху 1339/2839 идеални части от УПИ ...-... с площ от 868 кв. м., по отношение на който липсва правен спор.
Твърдението на ищците, че са собственици на реална част с площ от 1500 кв. в. от имот пл. № ... въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, изисква съответно искане – да бъдат признати за собственици на останалата реална част с площ от 1339 кв.м. Тъй като с регулационния план от 1987 г. от имот пл. № ... са били обособени три парцела, понастоящем урегулирани поземлени имоти - УПИ ...-... с площ от 1095 кв. м.; УПИ ...-.... с площ от 868 кв. м. /застроен/ и УПИ ....-... с площ от 963 кв. м. , ищците следва да посочат в исковата молба за кои от тези имоти или части от имоти се отнася нотариалният им акт от 1975 г. и съответно – за кои имоти или реални части от имоти са предявили иска по настоящото дело. Това се налага поради обстоятелството, че нотариалният акт от 1975 г. ги легитимира като собственици на имот с площ от 1500 кв. м., застроен, а според плана от 1987 г. застроен е само УПИ ...-.... с площ от 868 кв. м. Ищците следва да уточнят дали нотариалният им акт от 1975 г. се отнася само за УПИ ...-... /като се има предвид, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег/ или заедно с това и за един от съседните УПИ ...-... и УПИ ...-... или части от тях. След като очертаят имота по нотариалния акт от 1975 г. спрямо действащия кадастрален и регулационен план от 1987 г., останалата реална част може да бъде предмет на установителния иск за собственост.
Едва след отстраняване на недостатъците на исковата молба въззивният съд може да постанови съдебно решение по предявения иск. Произнасяйки се по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново произнасяне след отстраняване на посочените недостатъци на исковата молба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,



Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 391 от 27.11.2017 г. по в. гр. д. № 774/2016 г. на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при отстраняване недостатъците на исковата молба.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: