ПП3 . стр. от решение по гр.д. № 279/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 629 София, 01.11. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 279 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Х. окръжен съд от 07.11.2008 г. по гр.д. № 389/2008, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за необходимостта обясненията да бъда взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с конкретни нарушения та трудовата дисциплина. По повдигнатите въпроси Върховният касационен съд намира, че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е присъствала на организираната от кмета на общината среща по повод на постъпили срещу нея жалби от родители на деца от нейната група, но няма данни тя да е била уведомена, че срещу нея се провежда дисциплинарно производство. Оправомощен да наложи дисциплинарното наказание е бил кметът, поради което дадените в последствие от нея писмени обяснения пред “средищния директор” не са дадени пред надлежното лице, разполагащо с дисциплинарна власт. В оспорваната заповед не са детайлизирани нарушенията и не е посочено времето на извършването им. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че оправомощен да наложи дисциплинарното наказание е бил кметът на общината, но в нарушение на материалния закон е приел, че участието на истцата в организирана от кмета на общината среща е правно ирелевантно. По делото е установено, че в средата на месец март кметът на общината е провел среща с родителите на децата и истцата в присъствието на средищния директор, като пряк ръководител на истцата, на която (среща) родителите отново са изложили оплакванията си и накрая е изслушана истцата, която е отрекла всички обвинения. Също в нарушение на закона въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение не са детайлизирани нарушенията и не е посочено времето на извършването им. В заповедта изрично е посочено, че нарушенията са констатирани по 10 броя жалби от родители и 2 броя жалби от обслужващия персонал на заведението. Когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на други документи (познати на работника), тяхното съдържане не е необходимо да бъде възпроизвеждано в самата заповед, а както е посочено по-горе истцата е била запозната с оплакванията на родителите. За доказването на това обстоятелство не е необходимо преписи от жалбите да са й връчвани срещу подпис. Видно от изложеното в заповедта за уволнение чрез препращането към познати на истцата документи са посочени извършените нарушения на трудовата дисциплина и е посочено времето на извършването им. Работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ като е изслушал устните обяснения на работничката преди да й връчи оспорваната Заповед № 76/18.04.2007 за уволнение. Последвалата Заповед № 78/27.04.2007 за прекратяване на трудовото правоотношение е без правно значение, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено със заповедта за уволнение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. От събраните доказателства се установява, че през месеците февруари и март 2007 г. като детска учителка в Ц. “З.”,[населено място] истцата е упражнявала психически и физически тормоз на деца от групата, не се е отнасяла с необходимото внимание към тях и е допуснала да се създаде лоша атмосфера на работа, обучение и възпитание, поради което родителите са започнали да отказват да изпращат децата си в градината. С това тя е уронила доброто име на детското заведение – тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което правилно й е наложено най-тежкото дсциплинарно наказание – уволнение. Уволнението е законно, поради което истцата не следва да бъде възстановена на предишната работа нито й се дължи обезщетение поради незаконно уволнение. Ответникът не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Х. окръжен съд от 07.11.2008 г. по гр.д. № 389/2008. ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. И. Д. от[населено място], Х. обл. срещу [община], Х. обл. за признаване на уволнението със Заповед № 76/18.04.2007 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.