5 Р Е Ш Е Н И Е №189 гр. София, 18 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември 2016 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря ............М. НЕДЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. ДОЛАПЧИЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 718/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Й. И. Д. срещу въззивно решение № 13 от 11.04.2016г., постановено по ВНОХД № 22/2016г. от Военно-апелативен съд, с което е била потвърдена присъдата по делото. С първоинстанционната присъда № 2/25.01.2016г. по НОХД № 213/2015г. по описа на Военен съд - Сливен, подс. Д. е бил признат за виновен по обвинението по чл.343б ал.1 от НК за това, че на 09.10.2015г. към 06:30 часа, на главен път Бургас – Варна, до разклона за [населено място] управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „С - Т.“ с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,3 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.54 от НК е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, както и на глоба в размер на шестстотин лева. На основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години. В касационната жалба се съдържа твърдение за незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, като се сочат касационните основния по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и присъдата на първата инстанция и постановяване на решение, с което подс. Д. да бъде оправдан. В допълнение към касационната жалба се сочат аргументите на жалбоподателя за допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Нарушението на материалния закон се аргументира с твърдението за несъставомерност на деянието, тъй като съдържанието на алкохол в кръвта не било установено по надлежния ред, указан в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (Наредба № 30 от 2001г.). Релевират се съображения, че с постановление от 01.12.2015г. на военен прокурор от Военно-окръжна прокуратура – Сливен (ВОП), на обвиняемия тогава Д. е отказан повторен химически анализ по чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001г. – нарушение, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на гледане на делото. В обхвата на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се визира порок при изготвянето на въззивното решение, което не съдържа никакви аргументи относно горепосочените възражения на защитата. Пред касационната инстанция подс. Д., редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направеното искане за отмяна на атакуваното решение и признаване подсъдимия за невиновен в извършване на инкриминираното деяние по чл.343б ал.1 от НК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като с оставянето без уважение на искането на основание чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001г. за повторно изследване на кръвната проба е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия тогава Д.. Алкохолната концентрация в кръвта му е останала неустановена, което е довело до недоказаност на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 НК, а с осъждането на подсъдимия при недоказана съставомерност на деянието съдът е допуснал нарушение на материалния закон. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Безспорно е прието от фактическа страна, че вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с единствен участник подс. Д., същият е бил подложен на изследване за употреба на алкохол от пристигналите на място полицаи от 04 РУП - Варна /свидетелите М. и А./ с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с № 0233. Уредът отчел наличие на алкохол в кръвта в количество 1,79 на хиляда. На водача Д. бил издаден талон за медицинско изследване. Същият, придружен от новозастъпили на смяна полицейски служители от посоченото РУП, скоро след произшествието посетил медицинско заведение - специализирана лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. А.“, където му била взета кръв за химическо изследване. Видно от приложените на л.48 от ДП съдебномедицинско заключение с резултатите от химическото изследване заедно с протокол за химическа експертиза № 1690/09.10.2015г., извършеното изследване на кръвта чрез газхроматографския метод констатирало наличие на етилов алкохол в количество 2,15 на хиляда към момента на вземане на пробата – около 07:30ч. Военният разследващ полицай назначил изготвяне на съдебномедицинска експертиза по писмени данни (СМЕ). От заключението на изготвената по делото СМЕ № 494-2015 /л. 44 - 45 от ДП/ се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Д. към часа на произшествието - 06:30ч, изчислена по формулата на В., е 2,3 на хиляда, която стойност е била възприета. Вещото лице, изготвило СМЕ по писмени данни, е разпитано в съдебното заседание пред първата инстанция. В мотивите към въззивния съдебен акт контролираната инстанция е приела, че към момента на ПТП подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2, а не 2,3 на хиляда, което обстоятелство е отбелязала, че не води до изменение степента на алкохолно повлияване на подсъдимия и до различен окончателен резултат - средна степен на алкохолно повлияване, както и не налага изменение на присъдата на първостепенния съд. Към така установените факти материалният закон е приложен правилно. За да се приеме, че деецът е осъществил престъпление по чл. 343б ал.1 от НК трябва по безспорен и категоричен начин да се констатира, че алкохолната концентрация над 1,2 промила е установена по „надлежния ред”, който е предписан именно в Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно чл.1 ал.2 от Наредба № 30/2001г. употребата на алкохол в кръвта се реализира посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Д. не е оспорил показанията на техническото средство, за да е необходимо назначаване на лабораторно изследване с оглед чл.2 ал.1 от Наредба № 30. Независимо от това, съгласно посочения подзаконов нормативен акт, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностно лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебно заведение, което е и сторено. Иззетата кръв от Д. е изследвана в специализирана лаборатория при МБАЛ „Св. А.“ Варна. Манипулацията е извършена в лечебно заведение, в което се изследват пробите от кръв, включено в списъка по чл.15 ал.2 на Наредба № 30/2001г. Видно от приложения в ДП протокол за химическа експертиза изследването на кръвната проба за алкохол, взета от Й. Д., е извършено при спазване на всички нормативни изисквания. Химичният лаборант е отразил, че пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001г. и нейният мирис е специфичен за мириса на кръв. Впоследствие, по искане на разследващия орган, е изготвена СМЕ по писмени данни, която да даде заключение за съдържанието на етилов алкохол в кръвта на Д. към момента на извършване на проверката от контролните органи на МВР. Употребата на алкохол от подс. Д. е установена с техническо средство - Дрегер, както и с лабораторно изследване и медицинско такова по два метода /лабораторното - по газхроматографския метод, второто - по метода на В./, които са допустими съобразно чл.16 ал.1 от Наредба № 30. Основна част от касационната жалба заема оплакването, че в досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като неоснователно обвиняемият тогава Д. е бил лишен от правото по чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001г. да оспори резултата от химическата експертиза като поиска извършването на повторен химически анализ за негова сметка. Настоящият състав на касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно. Действително, разпоредбата на чл.20 ал.3 от горепосочената наредба предвижда възможност в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б от НК изследваното лице да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл тримесечният срок за съхраняване на пробите кръв по чл.19 от наредбата. Обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК е предявено на Д. на 23.11.2015 г., а при предявяване на разследването на 26.11.2015г., в присъствие на неговия защитник, е поискано повторно извършване на химически анализ на кръвта в друга лицензирана лаборатория за сметка на изследваното лице. С постановление от 01.12.2015г. на военен прокурор при ВОП - Сливен това искане е било отхвърлено като неоснователно. Независимо че искането на Д. за повторно извършване на химичен анализ за негова сметка е останало нереализирано поради отказ на прокурора да го уважи това не може да обоснове отпадане на наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК при положение, че нито обвиняемият, нито защитата са оспорили реда, по който е установено наличието на алкохол в кръвта на Д. и точната му концентрация. Както беше очертано по-горе, предписаният в Наредба № 30/2001г. надлежен ред за установяване наличието на алкохол в кръвта на подс. Д. е спазен, с оглед на което то е „установено по надлежния ред”. Повторното изследване на кръвта за сметка на обвиняемия само по себе си не би внесло съмнение в съставомерността на деянието му, след като той не възразява срещу реда, по който е извършено първоначалното изследване. Поради това касационната инстанция счита, че като е оставил без уважение искането на обвиняемия за повторно изследване на иззетата кръвна проба, той не е допуснал съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/11.04.2016г. на Военно-апелативен съд, постановено по ВНОХД № 22/2016г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.