1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60454 гр.София, 04.06.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3698 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д., представляван от адв. А. К., срещу въззивно решение № 1029/21.05.2020 г. постановено по възз.гр.д. № 2592/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по ч.гр. д. № 354/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлена молбата на касатора за признаване и допускане изпълнението на Решение от 08.12.2016 г. по дело № В5QZ801R на Окръжен съд Бизнес Център в [населено място], Обединено Кралство и С. Ирландия, с което Б. Р. Г. е осъден да заплати на Д. Д. сумата от 10 410 британски лири, със законната лихва от 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се сочи, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по следните (уточнени от състава на ВКС) процесуалноправни въпроси: за задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на производството и за дължимите процесуални действия във връзка с доклада, задължаващи съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, респ. да им укаже обстоятелствата, които се нуждаят от доказване в производството по чл.623, ал.6, вр. с чл.622, ал.2 ГПК. Касаторът се позовава на практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Ответникът по жалбата – Б. Р. Г., представляван от адв. Т. К., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за селектиране на жалбата. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че с Решение от 08.12.2016 г. по дело № В5QZ801R на Окръжен съд Бизнес Център в [населено място], Обединено Кралство и С. Ирландия, ответникът Б. Р. Г. е бил осъден да заплати на Д. Д. общо сумата 10 410 британски лири, със законната лихва от 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Решението е постановено в отсъствие на ответника, което въззивният съд е констатирал от съдържанието на представения препис от съдебния акт. Като е съобразил, че приложим в случая е Регламент (ЕС) №1215/2012 от 12 декември 2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, въззивният съд е приел, че са налице основания да се откаже признаването и изпълнението на решението. В тази връзка е посочил, че от представените по делото писмени доказателства и удостоверението по чл.53 от Регламент (ЕС) №1215/2012 не се установява ответникът да е бил редовно уведомен за воденото производство и за постановеното срещу него решение. От вписаното в графи 4.3.2 и 4.5.1 от удостоверението е видно, че не е известна дата, на която документ за образуване на производството или еквивалентен документ да е връчен на ответника и не е известна дата, на която да му е връчено съдебното решение. За останалите представени от касатора писмени документи, включително формуляра за предявен от ответника насрещен иск, без да са обсъждани по същество, е посочено, че те също не установяват факта, че ответникът е имал процесуална възможност да реализира защитата си срещу постановения съдебен акт. В хода на производството същински доклад на въззивната жалба и отговора не са извършени, нито са давани указания към страните във връзка с подлежащите на изясняване и доказване спорни обстоятелства, касаещи уведомяването на ответника за производството пред Окръжен съд Бизнес Център в [населено място], като в мотивите на решението общо е посочено, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства в подкрепа на основателността на молбата си. В заключение е направен извод, че е налице хипотезата на чл. 45, ал.1, б. „б” от Регламент (ЕС) №1215/2012 и молбата за признаване и допускане изпълнението на съдебното решение следва да се отхвърли като неоснователна. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изведените от касатора въпроси са правно значими и въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1029 от 21.05.2020 г. постановено по възз.гр.д. № 2592/2019 г. по описа на Апелативен съд – София. УКАЗВА на касатора Д. И. Д., представляван от адв. А. К.,че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 50 лева. В противен случай производството ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.