Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 235   София, 14 септември  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година и в състав:                                                                  Председател:Иван М.Недев                                                                           Членове:Ивета Анадолска                                                                                          Николай Дърмонски   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Руско Карагогов ............. изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 131/2009 год. Производството е касационно по жалба на подсъдимия И. Ж. Ю. против въззивно решение №5/14.І.2009г по внохд 641/2008г. на АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наказанието му. Иска да се намали, а съображенията са, че не е отдадено съответното значение на младата му възраст и тежко семейно положение. В допълнение защитата му навежда довод и за съществени процесуални нарушения. Прокурорът е на становище решението да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което и решението следва да остане в сила. В производство по Глава ХХVІІ – Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, хипотезата на чл.371,т.2 НПК, подсъдимият И. Ж. Ю. е признат за виновен и осъден по чл.354а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, чл.29,ал.1,б.б „а,б”, чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 НК и чл.373,ал.2 НПК на 4(четири) години и 11(единадесет) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 14.VІІІ.2008г. в Пловдив, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал 1,2489 гр. х. на стойност 62,45лв. Подсъдимият е обжалвал първоинстанционната присъда със същото оплакване и по същите съображения – формално е приложението на чл.55,ал.1,т. НК във вр. с чл.373,ал.2 НПК защото наказанието е само с един месец под минимума на предвиденото наказание лишаване от свобода, недооценени са установените смекчаващи обстоятелства. Правилно въззивната жалба е приета за неоснователна като съдът е посочил основанията, поради които не е възприел поддържаните доводи. Степента на обществена опасност на деянието, определяща и тази на личността, предвид и сериозно обремененото съдебно минало на подсъдимия, упоритото несъобразяване с реда и морала – осем минали осъждания с ефективно търпяно наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, дават основание за извода, че в случая не е налице очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. Посоченото от защитата на подсъдимия за равностойността на наркотика и вида на осъжданията преди настоящето е вярно, но това не може да се квалифицира като абсолютно касационно основание, за което касационния съд да следи служебно. Подсъдимият е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, като и по него е реализирал правото си на защита, а наказанието е определено от първата инстанция без да е прието, че в миналото той е бил осъждан за грабежи. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът   Р Е Ш И:       Оставя в сила въззивно решение № 5/14.І.2009г. по внохд № 641/2008 г. на Апелативен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: