Р Е Ш Е Н И Е № 114 София 08.01.2021 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3989/2019г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на М. Г. С., чрез процесуалния ѝ представител адвокат Ж. З., и Р. А. Т., чрез процесуалния ѝ представител адвокат М. С., срещу въззивно решение № 215/05.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 255/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение №358/02.07.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.2,предл. трето ГПК, поради съмнения за очевидна неправилност на решението, с оглед преценката правилността на извода на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК. Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от ищците М. Г. С. и Р. А. Т. против ответника „Металик“ АД по чл.108 ЗС – за предаване владението върху недвижим имот, по чл.73,ал.1 ЗС - за заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ищците са лишени с ползването на собствения им недвижим имот от насрещната страна и по чл.86 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба – „Металик“ АД, представлявано от председателя на Съвета на директорите инж. Д. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания, приема следното: С въззивното решение е обезсилено като недопустимо решение № 442/18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1146/2017 г. по описа на Районен съд – Димитровград, и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на „Металик“ АД, с ЕИК 833067427, че ищците М. Г. С. и Р. А. Т. са собственици на недвижим имот с площ от 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК /подробно описан/, и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху посочения имот. Със същото решение първоинстанционният съд частично е уважил предявеният от М. Г. С. и Р. А. Т. против „Металик“ АД, с ЕИК 833067427, иск по чл. 73, ал. 1 ЗС, като е осъдил ответника да заплати на ищците сумата 26 551.50 лева – обезщетение за ползите, от които ги е лишил с ползването на процесния недвижим имот, както и сумата 4 648.23 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. В останалата част до пълния предявен размер от 29 640 лева искът е отхвърлен като недоказан. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 73, ал. 1 ЗС и чл. 86 ЗС. С предявения иск по чл. 73, ал. 1 ЗС ищците М. Г. С. и Р. А. Т. са претендирали заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ответникът „Металик“ АД ги е лишил с ползването на собствения им недвижим имот, и на сумата 4 914 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като е приел, че искът по чл. 73, ал. 1 ЗС, е с цена над 25 000 лева, съдът е счел, че същият е родово подсъден на съответния окръжен съд като първа инстанция при съобразяване разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Посочил е, че родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Заключил е, че при наличие на обективно съединени искове, единият от които е родово подсъден на окръжен съд, родовата подсъдност по делото следва да се определя според правилото на чл. 104, т. 6 ГПК, съгласно което на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Въззивното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от ищците М. Г. С. и Р. А. Т. против ответника „Металик“ АД по чл.108 ЗС – за предаване владението върху недвижим имот, по чл.73,ал.1 ЗС - за заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ищците са лишени с ползването на собствения им недвижим имот от насрещната страна и по чл.86 ЗЗД. Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания (каквото съединяване е налице по делото), от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, то в настоящия случай цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот.В исковата молба ищците са посочили, цена на иска по чл.108 ЗС – 25 436 лева /съгласно данъчна оценка на имота/ и на паричните претенции – общо 34 554 лева. Те са заявили, че са съсобственици на процесния недвижим имот на деривативно правно основание, съгласно нот.акт № 78/2003г. за покупко-продажба и договор за доброволна делба.Претендират предаване владението на имота от ответника и заплащане на 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които са лишени поради ползване на имота от ответника, както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 4 914 лева. При тези данни и без да изясни заявените от ищците права в съсобствеността, неправилно въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо.Неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК и е приел, че в случая исковете са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, независимо от тяхната цена, защото са съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, а първоинстанционното решение е постановено при нарушаване правилата за родовата подсъдност. Касае се за обективно и субективно съединени искове като цената на иска по чл.108 ЗС е под 50 000 лева, което изключва приложението на чл.104,т.3 ГПК. Паричните претенции са заявени от двете ищци при условията на субективно съединяване, съобразно правата в съсобствеността /при заявено деривативно придобивно основание и установено наследствено правоприемство/. При това положение, без да бъде изяснен този въпрос и да се посочи размер на претендираната сума от всяка ищца,неправилно е прието,че цената на паричните искове е над 25 000 лева и е налице недопустимост на първоинстанционното производство. Неправилните изводи на въззивния съд с оглед допуснатите от него процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл.293,ал.3 ГПК за произнасяне по предявените искове след разграничение на субективно съединените парични претенции и с оглед рамките на въззивната жалба. Не намират правна опора доводите на касаторите за недопустимост на въззивното производство в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, поради липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение от дружеството – ответник, тъй като „не е собственик, нито владелец, нито държател“. Въпросът в какво качество ответникът е в имота, не може да бъде решен в настоящото касационно производство от една страна, а от друга – с първоинстанционното решение са уважени предявените срещу дружеството искове, вкл. по чл.108 ЗС, което е обусловило и подаването от негова страна на въззивна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 215/05.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 255/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: