Р Е Ш Е Н И Е   № 134   София, 24 март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 25/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия С. Д. С. против въззивно решение № 173/26.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 369/09 г. от Апелативен съд – Варна, с което е изменена частично осъдителната присъда на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционната присъда № 27 от 30.09.2009 г. по НОХД № 478/09 г., подсъдимият С. Д. С. е бил признат за виновен в това, че на 08.06.2009 г., при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. Г. и Д. И. Г. , като след деянието избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б” във вр. с ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложените наказания са при условията на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, по жалба на частните обвинители, присъдата е изменена, като е отменено приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Жалбата на подсъдимия С се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че неправилно въззивният съд е отменил условното осъждане, както и че размера на наложените наказания е завишен. Прави се основно искане за изменение на решението с приложение на чл. 66 от НК, както и намаляване размера на наложеното наказание – лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия С от процесуален представител. Частните обвинители М. П. Д. и И. Г. Д. не се явяват, редовно призовани, явява се техният повереник, който счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Доводът за явна несправедливост на наложените наказания се поддържа с твърдения, че по отношение на подсъдимия С са налице всички предпоставки за прилагането на чл. 66, ал.1 от НК, а установените данни за неговата личност и поведението му в процеса не обосновават извод, че за превъзпитанието му се налага да бъде изолиран в затворническо заведение. Твърди се още, че по отношение размера на наложените наказания, съдът не е дал аргументиран отговор на жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за намаляването им. Възраженията са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло при спазване реда по глава Двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал.2 във вр. с чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Касационната инстанция, както и предходните, е обвързана от признатите от подсъдимия фактически констатации, отразени в обвинителния акт. Няма съмнение, че въззивното решение би било по – прецизно, ако имаше ясно обособена част по двата спорни въпроса, поддържани от страните по делото – за размера на наложените наказания и относно приложението на условното осъждане. Все пак, съдът е заявил отношение по първия, като е възприел изводите на първата инстанция в тази насока. Ето защо, пресилено от гледна точка на чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК е поддържаното нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК. По отношение на дееца предходните инстанции са установили смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, липсата на негативни оценки за личността му, както и младата му възраст. В хода на досъдебното производство подсъдимият не е отричал вината си, но този факт не следва да се надценява, при все, че всички доказателства еднопосочно са подкрепяли тезата на обвинението, както и данните за поведението му след настъпването на ПТП. Изброените обстоятелства по-начало не разкриват в качествено и/или в количествено отношение предпоставките на чл. 55 от НК, а приложението на смекчената отговорност е резултат от проведената диференцирана наказателна процедура. В тази връзка, не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че са налице две квалифициращи обстоятелства, като само едното от тях е достатъчно, за да се изпълни правната квалификация по повдигнатото обвинение. Оценката им в този аспект не влиза в конфликт с разпоредбата на чл. 56 от НК, тъй като не се отнася до двойно отчитане на едно обстоятелство – за възникване на отговорността и за нейната индивидуализация. Наличието на повече квалифициращи обстоятелства е отегчаващо отговорността и е критерий за нейната степен, а не за правна квалификация. Вярно е, че наказанието лишаване от свобода е определено в размер само с шест месеца под законоустановения минимум, но и ВКС не намира същият да е несъответен на обществената опасност на деянието и дееца, както и на обстоятелствата, значими за неговата индивидуализация. Определянето на санкцията по размер – две години и шест месеца лишаване от свобода, фактът, че подсъдимият С не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, са предпоставки, при наличието на които се открива възможността за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Първата инстанция, позовавайки се на тях и с основен акцент – младата възраст на подсъдимия, е приела за справедливо приложението на условното осъждане. Въззивната инстанция е отправила упрек към тази аргументация и този упрек е съвсем основателен, защото за приложението на чл. 66, ал.1 от НК не е достатъчно да са налице само материално правните предпоставки, визирани в закона. Няма съмнение, че подсъдимият С е млад човек и е на прага на своя житейски път. Последното обаче не може да е единствената мяра при определяне справедливостта на наказанието, респективно дали от гледна точка на чл. 36 от НК, условното осъждане ще се яви целесъобразно. Степента на обществената опасност на дееца, както правилно е посочил и въззивният съд, следва да се преценява и с оглед съдържанието на инкриминираното деяние- подсъдимият С е управлявал МПС в тъмната част на денонощието, със скорост над 140 км/ч., довело до невъзможността да изпълни кривата на завоя, напускане на пътното платно и удар в дърво, при което са настъпили и съставомерните последици – смъртта на двете деца на частните обвинители – Г. Г. на 18 години и Д. Г. на 23 години. Положителните характеристични данни и младата възраст на дееца, към които обстоятелства насочва жалбата, следва да бъдат оценявани и с оглед проявлението му като водач. В рамките на по-малко от една година подсъдимият С системно е нарушавал е правилата за движение, за което е наказван двадесет пъти. Санкциониране е по административен ред, включително и заради несъблюдаване нормите на ЗДП, регламентиращи нормативно определената скорост, която водачите следва да спазват, като е прилагана и нормата на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДП. Така очертаното поведение на подсъдимия С, като водач на МПС, го характеризира като опасен за движението участник. Прилагането на административните мерки спрямо подсъдимия, в това число и посоченото вече, не са оказали необходимото възпиращо въздействие, същият е продължил да игнорира правилата, гарантиращи безопасно управление на МПС, а величината на скоростта, с която е управлявал МПС, е една от причините, поради които в крайна смета се е достигнало и до фаталния резултат. С огледа на казаното, решението на въззивния съд, че спрямо подсъдимият е необходимо по-трайно и интензивно въздействие, за да се реализира поправителния и възпитателен ефект на наказанието, е правилно.словното осъждане би било неоправдано и от гледна точка на общата превенция, също цел на наказанието. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 173/26.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 369/09 г. от Апелативен съд – Варна.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.