Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 131   София, 18 март 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на десети март 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........М. МАРИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 82/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. Т. Ф. срещу въззивно решение № 2* постановено на 01.12. 2008 г. от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 570/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 1* постановена от Хасковския окръжен съд на 09.09.2008 г. по НОХД № 127/2008 г., подс. Г. Ф. e бил признат за виновен за това, че на 02.12.2007 г. на ул. Т. низина в гр. Х. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 260 лв. от владението на Я. Г. Д. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. Б от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за неговото авторство. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Пред касационната инстанция подс. Ф. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като уточнява касационните основания, акцентирайки върху недоказаността на авторството на деянието, предоверяване на показанията на пострадалата и недооценяване на оправдателните доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като въззивната инстанция е направила категорични изводи за авторството на деянието въз основа на точен анализ на доказателствата. Предлага на съда въззивното решение да бъде потвърдено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Хасковски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 196 ал.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. Б от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по този законов текст, осъществено от подс. Феим. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че привлеченият към наказателна отговорност подсъдим Г. Ф. не е автор на престъплението, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства – показания на свидетелите Д безпротиворечиво установяват, че около 04. 00 часа на 02.12.2007 г. в района на ул. Т. низина в гр. Х. е била противозаконно отнета дамската чанта на св. Д че в този часови интервал в района на престъплението е бил и подс. Емин, който по това време е излизал от заведение – нощен бар „Шок” и потеглил към дома си. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивният съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който оспорва факта, че в този интервал той се е намирал в района на местопрестъплението. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подс. Ф. , възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия. Пострадалата от престъплението е дала подробно описание на извършителя, посочвайки конкретните белези, по които би го разпознала /л.26/ и впоследствие действително е посочила снимката на извършителя сред предоставените й разпознаване /л.29 от досъдебното производство/. Пострадалата Д. не е имала колебание, че изправеното пред съда лице е именно извършителят на кражбата на нейната чанта. Аргументирано въззивният съд е приел, че успоредно с тези преки доказателства, е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. С доказателствената задача в настоящия процес първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможния извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Г. Ф. Безспорен остава изводът за това, че видно от справката на М-тел в телефона на пострадалата Д. на 05.12.2007 г. е била поставена сим-карта, закупена от подсъдимия Ф, който пред съда е декларирал, че ползва същия номер. Ден по-късно в телефона е поставена друга сим - карта – „Прима”, но от нея са провеждани разговори отново с номера на картата на подсъдимия Ф. Не са в подкрепа на доводите на подсъдимия за липса на доказателства за авторството на престъплението и действията на разследващите органи с оглед на твърдението му, че разпитът на пострадалата е бил извършен едва три месеца след деянието и тогава е бил разпознат. Видно от материалите по делото, пострадалата Я. Д. е сезирала полицията с изрична писмена молба за съдействие /л.5/ непосредствено след извършване на престъплението и е съобщила за извършеното спрямо нея на 02.12.2007 г. Фактът, че пострадалата впоследствие е била разпитана в хода на разследването на 11.03.2008 г. , когато е извършено и разпознаването /л.26 и л.29/, т.е. три месеца след деянието, не опорочава извършените действия, довели до събиране на доказателства относно авторството на подсъдимия. Планирането и провеждането на разследването е дейност на държавен орган, която сама по себе си не влияе на достоверността на доказателствените източници. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия Г той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. По същество е налице твърдение в жалбата и направено изявление в съдебно заседание от подсъдимия, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и несъбиране на оправдателни за подсъдимия доказателства. Твърди се, че по делото не са взети предвид показанията на св. Р, както и обясненията на самия подсъдим. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако по делото се обективира неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на която са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза въззивният съд законосъобразно е интерпретирал както показанията на св. Р, така и обясненията на подсъдимия и аргументирано е посочил защо приема за установен факта на авторството на подсъдимия Ф. В тази насока мотивите на въззивното решение /л.16-17/ са достатъчно подробни и изчерпателни и не се налага да бъдат преповтаряни. Предвид на това материалният закон е бил приложен правилно, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на установяване на фактите, послужили като доказателствена основа за правните изводи на съдебните инстанции. Не са налице касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение - оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 285/01.12.2008г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 570/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.