Р Е Ш Е Н И Е №..45 гр. София, 18.04.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№917 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Георгиеви – В. Г.“ срещу решение №72 от 08.01.2020 г. по т.д.№2327/2018 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №507 от 08.03.2018 г. по т.д.№1010/2017 г. на СГС, е уважен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и е прогласена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление на В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Георгиеви – В. Г.“ с вх.№9617/22.10.2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, а действието на прихващането в тази му част е отложено до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 от ЗБН на основание чл.59, ал.6 от ЗБН, като е оставен без разглеждане предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Георгиеви – В. Г.“ иск по чл.59, ал.3 от ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършеното прихващане с изявление от ответника с вх.№9617/22.10.2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН /ред., ДВ бр.22 от 2018 г./ и неприложимост на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр.22 от 2018 г., като противоречащ на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложението му. Моли се съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените при условията на евентуалност искове, като присъди направените разноски. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание, чрез представени писмени бележки поддържат, че разпоредбите на чл.59, ал.3 и ал.5 от ЗБН имат процесуален характер, тъй като уреждат правото на предявяване на отменителни искове в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В този смисъл излагат съображения, че датата на възникване на право на иск е от съществено значение, тъй като към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, уреждаща съществуването на потестативното процесуално право. Предвид тези доводи посочват, че приложима към процесното прихващане е редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН към 22.04.2015 г. – датата на обявяване несъстоятелността на банката, на възникване на масата на несъстоятелността, на трансформиране на кредиторите по търговски и нетърговски вземания в кредитори на несъстоятелността и на възникване на фигурата на синдика, тъй като това е моментът, в който е възникнало потестативното право по чл.59, ал.5 от ЗБН и в който това право е могло да бъде упражнено. При условие на евентуалност навеждат доводи за необходимостта от тълкуване на термина „длъжник“ в разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /в редакцията й преди изменението от 28.11.2014 г./, като твърдят, че разпоредбата визира не банка, а длъжник на банката, притежаващ и качеството кредитор. С оглед изложеното изразяват становище за основателност на предявения иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, като молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Сочат, че ако главният иск бъде отхвърлен, делото следва да бъде върнато за произнасяне по иска по чл.59, ал.3 от ЗБН, а ако бъде преценено, че е необходимо искът да бъде разгледан по същество, същият следва да бъде уважен, предвид наличие на знание на страните по процесния договор за цесия за неплатежоспособността на банката. С определение №60546 от 08.11.2021 г., решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН и да обяви за недействително процесното прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, въззивният съд е приел, че прихващането е извършено с изявление, достигнало до банката на 22.10.2014 г., след началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД /н/, поради което е приложима действащата към момента на постановяване на решението императивна норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, на която е придадено обратно действие - от 20.06.2014 г., по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН. С оглед уважаването на главния иск въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл.59, ал.3 от ЗБН, като този иск е оставен без разглеждане. Правните си изводи, въззивният съд е извел при безспорно установено от фактическа страна, че: с решение №664 от 22.04.2015 г. по т.д.№7549/2014 г. на СГС, „КТБ” АД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като началната дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г., е определена от Софийски апелативен съд с решение по т.д.№ 2216/2015 г.; на 30.01.2009 г. между „КТБ“ АД и кредитополучателя В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Георгиеви – В. Г.“ е сключен договор за банков кредит, задълженията на кредитополучателя по който към 21.10.2014 г. са в размер на 1 354 530.30 лв.; с договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., ответникът е придобил от „Кастамо трейдинг лимитид“ вземания срещу „КТБ“ АД /н/, в размер общо на сумата от 439 710.96 евро по договор за разплащателна сметка в евро, за което банката е уведомена на същата дата; с изявление за прихващане с вх.№9617/22.10.2014 г. ответникът е уведомил банката, че извършва прихващане с придобитите от него вземания и своето задължение по договор за кредит от 30.01.2009 г. до размера на по-малкото. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №60114 от 09.12.2021 г. по т.д.№1512/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60156 от 15.12.2021 г. по т.д.№2317/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60147 от 14.01.2022 г. по т.д.№1757/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №16 от 09.03.2022 г. по т.д.№2030/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн.др. Съгласно дадените от ВКС разрешения, които се споделят изцяло и от настоящия състав, нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН, която предвижда възможност, при точно определени предпоставки, да се иска обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката има материалноправен характер. Компенсацията /прихващането/ е институт на материалното право, регламентиран в чл.103 и сл. от ЗЗД като способ за погасяване на задълженията, поради което предпоставките за надлежното му упражняване, респ. за обявяването на неговата недействителност, се регламентират от материални норми. Материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила, като при изменение на материалноправна норма /какъвто е случаят с изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН с ДВ бр.98/2014 г. в сила от 28.11.2014г./, новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащи от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението. Изключение от това правило възниква единствено, когато законодателят е придал изрично обратно действие на изменението на материалноправната норма. С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019 г./, с решение №8/27.05.2021 г. по конст. д.№9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е отпаднало придадането с последната обратно действие на чл.59, ал.5 от ЗБН, поради което в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014 г. Що се отнася до предпоставките, обуславящи относителната недействителност на прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. /при липсата на изрично предвидено обратно действие на изменението на закона/, приложими са действащите норми в редакцията им към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Законодателят е приел §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г./, именно с цел да бъдат преуредени с обратна сила прихващанията, давайки възможност да се водят искове за тяхната недействителност на основания, които законът преди 28.11.2014 г. не е предвиждал за тяхното извършване, т.е. според самия законодателен орган, до приемане на §8 /обявен впоследствие за противоконституционен/, е била приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН до 28.11.2014 г. Възможността исковете за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността да бъдат предявени след откриване на производството по несъстоятелност на банката – в случая след 22.04.2015 г., не обуславя извод за приложимост на действаща към момента на упражняване на това право редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл.59 от ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не може да придаде обратно действие на изменената материалноправна норма. В този смисъл и отговорът на правния въпрос е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., обявен за противоконституционен с решение №8 от 27.05.2021 г. по конст.д.№9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002г./, действала до изменението. С оглед отговора на правния въпрос, наведените от синдиците на КТБ доводи не могат да бъдат споделени, а въззивното решение, уважаващо иска по чл.59, ал.5 от ЗБН, се явява неправилно. Атакуваното от „КТБ“ АД /н/ прихващане, обективирано в изявление с вх.№9617/22.10.2014 г. за сумата от 439 710.96 евро, е достигнало до банката преди изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН /в сила от 28.11.2014 г./ и не попада в кръга на прихващанията, които могат да бъдат обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността с оглед редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН /обн. ДВ бр.92/2002 г. в сила от 29.12.2002 г./, действаща към момента на извършване на прихващането. Съгласно посочената редакция недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Употребеното понятие „длъжника“ визира банката, който извод следва от регламентираните в ЗБН участници в производството по този закон – кредитори и банка, а и с оглед на това, че по ЗБН длъжник в несъстоятелност е винаги банка. Следователно, съгласно посочената, приложима редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН, относително недействителни са само прихващанията, извършени от банката след посочената в нормата дата, като процесното прихващане не попада в този кръг. В случая, правото на прихващане е упражнено от касатора, който е и кредитор на банката, като възможността това прихващане да е предмет на конститутивен иск по чл.59, ал.5 от ЗБН е въведено с последващото изменение на разпоредбата, в сила от 28.11.2014 г. Следва да се отбележи, че различният предмет на прихващанията, които биха могли да бъдат обявени за относително недействителни по реда на чл.59, ал.5 от ЗБН в редакциите преди и след 28.11.2014 г., е изтъкнат и в мотивите на решението на по конст.дело № 9/2020 г. на КС на РБ, в които е посочено, че чрез преуредените с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН от лица, освободили се от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката. По изложените съображения искът по чл.59, ал.5 от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като предвид отхвърлянето на този иск се възстановява висящността на евентуалния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН. Тъй като по последния отсъства произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка, след отмяна на решението на САС и отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 от ЗБН, делото следва да се върне за разглеждането му от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на спора, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски и за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №72 от 08.01.2020 г. по т.д.№2327/2018 г. на САС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу В. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Георгиеви – В. Г.“ иск по чл.59, ал.5 от ЗБН за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващане, извършено с изявление с вх.№9617/22.10.2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката, отправено от В. Н. Г., в качеството му на ЕТ „Орхидея-сем.Георгиеви – В. Г.“ с вземане срещу банката в размер на 439 710.96 евро срещу негови ликвидни задължения към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит от 30.01.2009 г. Връща делото на друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално съединения иск по чл.59, ал.3 от ЗБН. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.