Р
Е Ш Е Н И Е
№ 24
София, 12.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ
МАРИНОВА
при секретаря Теодора
Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 561 по
описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. против решение № 52 от 6.02.2009 г., постановено по гр.д. № 736 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-П. , с което е отменено решение № 81 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 25 от 2007 г. на Районен съд-П. в частта, с която иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е разгледан по същество и е постановено друго за отхвърляне на предявения от О. П. против Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството установителен иск за собственост на УПИ * с площ от 7150 кв.м. в кв.306а по действащия план на гр. П..
Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, като иска да се отмени обжалваното решение с произтичащите от това последици.
Ответникът по касационната жалба Д. , представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството оспорва същата.
Третите лица-помагачи на ответната страна „У” ЕАД, гр. П. и М. университет-гр. П. не са изразили становище по касационната жалба.
С определение № 658 от 27.07.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – липса на практика по въпросите съставлява ли предвиденото в плана мероприятие „училище” основание за трансформация на държавната в общинска собственост съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
Спорът по делото е дали процесният имот – УПИ * с площ от 7150 кв.м. в кв.306а по действащия план на гр. П. е станал общинска собственост при условията на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр.96 от 5.11.1999 г./. Окръжен съд-П. е установил, че по плана на гр. П. от 1957 г. /действал и към 1991 г., 1996 г. и 1999 г./ терена е отреден за училище; застроен е със сгради, които са използвани от Д. Н.техническа гимназия, а по заповед от 1976 г. са предадени на Окръжен психодиспансер; през 1987 г. на ВМИ-гр. П. /катедра по психиатрия и медицинска психология/ е предоставена друга сграда в същия имот; понастоящем сградите са включени в капитала на „М” ЕАД, регистрирано 2000 г., в което е преобразувана съществуващата диагностично-лечебна структура на ВМИ-гр. Плевен. Счетено е, че предвиденото към 1999 г. по плана мероприятие – училище – е обществено мероприятие, което има и своето благоустройствено значение, но за изхода на спора е от значение дали предвиждането има предвид училище с общинско, областно или национално значение и доколко отреждането за едно бъдещо мероприятие е реално осъществимо. В случая формулировката на отреждането е твърде обща и не може да се каже за какъв вид училище става дума, а липсва конкретен план с графични и текстови компонентни за бъдещо застрояване, поради което е невъзможно мероприятието да се квалифицира като такова с общинско значение. Допълнително са изложени съображения, че е невъзможно реализиране на мероприятието, тъй като терена е застроен със сгради, собственост на трето лице-университетска болница, функционираща като търговско дружество с държавно имущество, а площта на терена не осигурява дори минимално необходимата площ за функциониране на сградите по предназначение.
По силата на § 42 ПЗР ЗОС /ДВ бр.92 от 5.11.1999 г./ настъпва трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. При спор между държавата и община в тежест на общината е да установи, че са налице всички елементи от фактическия състав на § 42 ПЗР ЗОС. Когато предвиденото в плана мероприятие е „училище” от значение е нормативната уредба, регламентираща характера на собствеността на училищата към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР ЗОС. Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за народната просвета, училищата са държавни, общински и частни. Държавни са училищата с национално значение /в които се обучават само ученици със специфични образователни потребности - с увреден слух, с нарушено зрение, с умствено изоставане, с езиково-говорни нарушения, с хронични заболявания, с физически увреждания или с девиантно поведение и тези, в които всички изучавани профили, професии и специалности задоволяват образователните интереси и потребности на повече от една област в страната – чл.10, ал.1 ППЗНП/ и се финансират от държавния бюджет, а общински са училищата, които са с местно значение и се финансират от общинския бюджет /чл.10, ал.3 ЗНП и чл.12, ал.2 ППЗНП/. Държавните училища се определят, откриват, преобразуват и закриват със заповед на Министъра на образованието и науката, а общинските – със заповед на Министъра на образованието и науката по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет. Следователно, когато по подробния устройствен план урегулирания поземлен имот е отреден за „училище”, за да настъпи трансформация на държавната в общинска собственост при условията на § 42 ПЗР ЗОС е необходимо към датата на влизане в сила на разпоредбата да са налице предвиждания за конкретно училище, попадащо в хипотезата на чл.10, ал.3 ЗНП и чл.12, ал.2 ППЗНП. Данните за конкретното предвиждане може да се съдържат, както в самия план, така и във всеки друг документ, съдържащ данни, че се касае до училище с местно значение.
По основателността на касационната жалба: въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. За да настъпи трансформацията на собствеността при условията на § 42 ПЗР ЗОС е необходимо към момента на влизане в сила на разпоредбата мероприятието, за което е отреден имота по подробния устройствен план да е с местен обществен или благоустройствен характер. След като законът регламентира възможност училищата да бъдат държавна, общинска или частна собственост, а вида на собствеността зависи от конкретните нужди и изпълнението на определена административна процедура, то следва предвижданията за застрояване да са достатъчно индивидуализирани, за да позволят преценка характера на предвиденото мероприятие. Съществувалото към месец ноември 1999 г. общо отреждане на процесния имот „за училище” не позволява да се прецени, че мероприятието има местно обществено и благоустройствено значение, а по делото не са представени каквито и да било други документи, позволяващи индивидуализиране на мероприятието. Доколкото предвижданията на плана са въведени като обективен елемент от фактическия състав на хипотезата на § 42 ПЗР ЗОС, то неотносими са доводите в касационната жалба относно невъзможността в О. П. да се изгради училище с областно или национално значение, както и че общината няма законово основание да прави конкретни разработки за застрояване на имота, докато не й бъде признато правото на собственост. Без правно значение е и последващото – през 2005 г. – отреждане на имота за основно училище, тъй като всички елементи на фактическия състав на § 42 ПЗР ЗОС следва да са налице към момента на влизане в сила на правната норма.
В обобщение въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 6.02.2009 г., постановено по гр.д. № 736 по описа за 2008 г. на Окръжен съд П.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: