Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 15 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2009 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Ф. И. Г. и Г. И. Г., подадени чрез защитниците им адв. Н. и адв. А., срещу присъда № 222/ 04.05.2012 г. по внохд № 66/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата на подсъдимия Г. се мотивират оплаквания за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, като се прави искане за оправдаването му. В жалбата на подсъдимия Г. се сочат процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, ограничаващи правото на защита. Изложени са съображения за несъставомерност на деянието и се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, намери за установено следното: Благоевградският окръжен съд отменил присъда № 881/ 19.09.2011 г. по нохд № 2331/2008 г. на Районен съд гр.Петрич, с която подсъдимите са били оправдани и ги признал за виновни както следва: подс. Г. за това, че на 16.07.1999 г., като длъжностно лице, в кръга на службата си съставил официален документ- митническа декларация ЕАД № 5400/Т-40880, като в клетка „С”, заверена с личния му печат удостоверил невярно обстоятелство с цел документът да бъде използван за доказателство за легализиране на л.а. „О. В.”, поради което и на основание чл.311 ал.1 и чл.55 от НК го осъдил на глоба в размер на хиляда лева. Признал подсъдимия Г. за виновен, че на същата дата, като длъжностно лице в кръга на службата си съставил официален документ- митническа декларация ЕАД № 5400/Т-40880, като в клетка „D”, заверена с личния му печат, удостоверил невярно обстоятелство с цел документът да бъде използван за легализиране на същия автомобил и на основание чл.311 ал.1 и чл.55 от НК го осъдил на глоба в размер на хиляда лева. Жалбите са основателни. Настоящият касационен състав намира, че мотивите към въззивната присъда не отговарят на изискванията по чл. 339 ал.3 вр. чл.305 от НПК. Когато отменя първоинстанционния съдебен акт и постановява нова присъда, въззивният съд е длъжен да изложи фактическата обстановка, която приема за установена, доказателствата, които я подкрепят и правните съображения за взетото решение. В случая, Благоевградският окръжен съд е подходил формално към задълженията си и е мотивирал присъдата със съображения, които имат декларативен характер. На по-подробен анализ са подложени показанията на свидетелите А.Г., С., Ж. и Л., както и заключенията на техническите и графологическите експертизи, въз основа на които обаче са установени факти, идентични с приетите от първата инстанция, по които не се спори- че автомобилът е бил откраднат в гр.Пл. месец и половина преди инкриминираната дата, че номерът на рамата му не е оригинален, че испанският талон за регистрация също не е оригинален, както и че подписите на подсъдимите и митническите печати върху ЕАД са положени от тях. Спорните обстоятелства по делото, които съдът е бил длъжен да изясни, се свеждат до това намирал ли се е процесния автомобил на ГКПП „Кулата” и представен ли е за физическа проверка, какви са задълженията на подсъдимите при изпълнение на работата им като митнически инспектори и какви действия е бил длъжен да предприеме всеки от тях по отношение на преминаващите пътници и товари. Описвайки фактическата обстановка, която приема, съдът е отразил, че при внос на стоки при режим транзит първо се извършвал документален контрол на автомобилите, след това физически контрол, че двамата подсъдими били на смяна в нощта на 15 срещу 16 юли 1999 година, както и че автомобилът реално не е представен за митническа проверка. Тези факти са недостатъчни за преценка на дължимото поведение на подсъдимите при осъществяване на задълженията им като митнически инспектори. Незадълбочени и неубедителни са изложените от въззивния съд основания за извода му, че автомобилът въобще не е преминавал границата при ГКПП „Калотина” и не е представян за митническа проверка. Анализ на събраните доказателства в коментираната посока липсва, като съдът само е посочил, че не кредитира показанията на св. Б., защото били в противоречие с „гласните и писмени такива”. Кои са обаче другите доказателствени източници, които се противопоставят на показанията на свидетеля, съдът не е посочил. Извън полето на анализ са останали показанията на разпитаните свидетели- гранични полицаи, в които се съдържа информация за съставомерните факти и която е следвало да се интерпретира от съда при изграждане на фактическите изводи. Без обосновка е и фактическото заключение, че подсъдимият Г. е заверил клетка „С” на ЕАД, въпреки че автомобилът не е минавал границата. Този извод е напълно декларативен, защото по делото не е изяснено какви задължения имат подсъдимите, в частност Г., при осъществяване на митническата проверка. Не са коментирани и извън вниманието на съда са останали обясненията му за начина на работа на входящото трасе, както и твърдението, че работното му място е на гише в сградата на митницата и е имал задължения само по проверка на представените от декларатора документи на внасяния автомобил, което задължение той е изпълнил. Съдът не е изяснил длъжен ли е бил Г. също да се увери във физическото наличие на процесния автомобил или това е било задължение само на подс. Г., който е извършвал физическата проверка, като при положителен отговор да мотивира законовия източник на това задължение. Тези обстоятелства имат съществено значение за изясняване на обективната съставомерност на инкриминираното деяние, доколкото волеизявленията на подсъдимите, инкорпорирани в съответните клетки на ЕАД правят митническата декларация официален документ по смисъла на чл.93 т. 5 от НК. Воден от гореизложеното, касационният състав прие, че вътрешното убеждение на въззивния съд не е формирано при спазване на процесуалните изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателства, в съответствие с чл.13 и чл.14 от НПК. Въззивната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 222/ 04.05.2012 г. по внохд № 66/2012 година на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: