Р Е Ш Е Н И Е № 437 гр. София, 07 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....…..........Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1434 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Е. Ф. И. чрез защитника му адв. Н. К. срещу въззивна присъда № 181 от 28.05.2013 г., постановена по внохд № 1390/13г. на Софийски градски съд, НК – 5 въззивен с-в. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Изтъква се, че оценката на събраните доказателства е извършена в нарушение на чл.14 от НПК, като в резултат на тази процесуална дейност въззивният съд е направил неверен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението. Оспорва се валидността на протокола за разпознаване от св. М. с оглед допуснати според защитата нарушения на процедурата по извършване на това процесуално-следствено действие. Като явно несправедливо се преценява наложеното на подсъдимия наказание, което не съответствало на добрите характеристични данни, трудова ангажираност и стриктно процесуално поведение. В жалбата и представеното уточнение към нея се настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се предлага намаляване на наказанието под законовия минимум по реда на чл.55 от НК и отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника - адв. К. както е подадена. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата, като предлага присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.11.2012г. на Софийски районен съд, НО – 93 с-в, постановена по нохд № 9634/10г., подсъдимият Е. Ф. И. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1от НК. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура било образувано внохд № 1390/13г. на Софийски градски съд, НК – 5 въззивен с-в. С присъда № 181 от 28.05.2013 г. присъдата на районния съд била отменена и постановена нова, с която подсъдимият Е. Ф. И. бил признат за виновен в това, че на 16.03.2010г. в [населено място],[жк], отнел чужди движими вещи – пари в размер на 2095 лв. от владението на М. В. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, за каквито се твърди в жалбата. Разпознаването, проведено на досъдебното производство, при което пострадалият М. е разпознал извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия И., видно от съдържанието на приложения протокол е било проведено съгласно изискванията на процесуалния кодекс. Св. М. е бил разпитан преди разпознаването, като в протокола за разпит е посочил признаците, характеризиращи дееца – възраст, ръст, коса, телосложение, облекло. Следва да се отбележи, че при описанието на външността на извършителя, свидетелят е бил последователен във всички етапи от производството. Разпознаването е проведено в присъствието на поемни лица, били са осигурени за съпоставяне още три лица, сходни по външни белези с И., двама от които и на приблизително еднаква възраст. Протоколът е бил подписан от всички участвали в процесуално - следственото действие лица, без те да са направили възражения. Твърдението, че пострадалият е разпознал подсъдимия предвид наслагването на образ от предварително показани снимки е било предмет и на въззивната жалба. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения, поради които е отхвърлил тази теза, които доводи настоящата инстанция приема. Видно от показанията на св. М., албумите със снимки са му били показани в деня на извършване на престъплението, а разпознаването е било извършено около четири месеца по – късно, поради което доводите за опорочаване на разпознаването не могат да се възприемат. Както разпознаването, така и показанията на св. М. представляват годни доказателствени средства, върху които въззивният съд е изградил убеждението си за авторството на престъплението. В този смисъл оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с анализа и оценката на доказателствата е неоснователно. Приетата от въззивния съд фактическа обстановка сочи на осъществяване от страна на подсъдимия на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, което налага извод, че материалният закон е приложен правилно. При определяне на наказанието въззивният съд е взел предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства (положителни характеристични данни и трудова ангажираност) над отегчаващото такова – предходно осъждане за престъпление от общ характер, като е наложил наказание в рамките на минимума, предвиден за престъплението. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което искането за определяне на наказателната отговорност под законовия минимум, по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 181 от 28.05.2013 г., постановена по внохд № 1390/13г. на Софийски градски съд, НК – 5 въззивен с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: