4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 София, 18.01.2016 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 4567 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №234, постановено на 07.04.2015г. от Апелативен съд-В. по ч.гр.д.№142/2015г. е потвърдено определение №3345/18.11.2014г. по гр.д.№1407/2014г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. за главно встъпване по делото на основание чл.225 ГПК. Определението е обжалвано от Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че въззивният съд формално се е произнесъл по направените от тях възражения в частната жалба срещу първоинстанционното определение, като се е позовал единствено на факта, че към датата на подаване на въззивната жалба не са подали молба за поправка на явна фактическа грешка в решение №19.07.2000г. по адм.д.№597/1993г. по описа на В., АК, за което твърдят, че има действие и за техния наследодател Г. Н. Я., макар същият да не е вписан в диспозитива на решението, постановено по адм.д.№597/1993г. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е главно встъпване на лица, които заявяват като свои права спрямо двете страни в производството право на собственост върху идеална част от имота, предмет на спора, а не право на собственост върху целия имот; по въпроса дали дадено решение, в диспозитива на което е пропуснато името на един от жалбоподателите, посочен в мотивите на решението като жалбоподател, по чиято жалба е образувано делото, има силата на присъдено нещо и досежно този жалбоподател, когато съдът се е произнесъл по цялото спорно материално право, както и дали това обстоятелство има значение за допустимостта на молбата за главно встъпване или по съществото на спора. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по жалбата Д. И. Д., И. И. И., Р. С. Я., И. Г. Д., Е. Г. И., Р. Б. Т., Е. С. К., П. С. В., И. Д. Т., М. Т. К. и Ю. Н. Н. изразяват становище, че жалбата е основателна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос по допустимостта на главното встъпване, като е приел, че същото е недопустимо, ако искащите да встъпят главно лица не претендират наличие на самостоятелни права върху спорния имот, а твърдят съсобственост с другите ищци, както и ако в диспозитива на решението, от което искащите да встъпят главно лица извеждат правата на своя наследодател името му не е вписано /поради техническа грешка/ и не са налице доказателства за направено искане за поправка на явна фактическа грешка. Поставените от жалбоподателите въпроси допустимо ли е главно встъпване на лица, които заявяват като свои права спрямо двете страни в производството право на собственост върху идеална част от имота, предмет на спора, а не право на собственост върху целия имот, както и дали обстоятелството, че наследодателят на искащите да встъпят главно лица е посочен като жалбоподател в диспозитива на решение, постановено в административен процес за възстановяване право на собственост върху процесния недвижим имот има значение за допустимостта на молбата за главно встъпване или по съществото на спора обуславят крайния извод на съда за недопустимостта на главното встъпване, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед важността на поставените въпроси и тяхното значение за точното прилагане на закона, тъй като в актовете на ВКС, на които жалбоподателите се позовават в приложеното към жалбата изложение тези въпроси не са били поставени на разглеждане. По първия поставен въпрос настоящият състав приема, че главно встъпване в производство по предявен иск за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот е допустимо и в хипотеза, при която искащите да встъпят главно лица заявяват свои права на собственост само върху идеална част от имота. Допустимостта на главното встъпване съгласно установеното в чл.225, ал.1 ГПК изискване е обусловена само от обстоятелството дали искащото да встъпи главно лице заявява самостоятелни права върху предмета на спора, противопоставяйки ги на двете страни, но не и дали претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот или само върху идеална част от него. Още повече че в подадената на 29.10.2014г. молба изрично е посочено, че спрямо ответника в производството [фирма] правото на собственост се претендира в съсобственост с ищците по делото. По втория поставен въпрос настоящият състав приема, че обстоятелството дали наследодателят на искащите да встъпят главно лица е посочен като жалбоподател в диспозитива на решение, постановено в административен процес за възстановяване право на собственост върху процесния недвижим имот няма значение за допустимостта на молбата за главно встъпване. За да бъде допуснато главно встъпване, достатъчно е искащите да встъпят главно лица да твърдят, че притежават самостоятелни права върху имота, предмет на спора или върху идеална част от него с оглед изложените в молбата за главно встъпване фактически твърдения. Дали постановеното в административния процес решение се ползва със сила на присъдено нещо и спрямо техния наследодател е въпрос, която касае съществото на спора, а не наличието на предпоставките за допускане на главното встъпване. По така изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде допуснато главното встъпване на Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. в производството по гр.д.№1407/2014г. на Варненския окръжен съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №234 на Апелативен съд-В., постановено на 07.04.2015г. по в.ч.гр.д.№142/2015г. ОТМЕНЯ определение №234, постановено от Апелативен съд-В. на 07.04.2015г. по в.ч.гр.д.№142/2015г. и потвърденото с него определение №3345/18.11.2014г. по гр.д.№1407/2014г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА главно встъпване на Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я. в производството по гр.д.№1407/2014г. на Варненския окръжен съд по реда на чл.225 ГПК. Определението е окончателно. Председател: Членове: