Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност


О П Р Е Д Е Л Е Н И E


№ 164

гр.София, 26 ноември 2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение и Върховният административен съд,второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ГАЛЯ КОСТОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА


Разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА чнд № 2084/2013 год. на ВКС, ІІІ н.о., с участие с писмено становище на прокурора при ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по спор за подсъдност между общ съд и административен съд, по реда на чл. 44 Наказателно-процесуалния кодекс и по чл. 135, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс.
С определение №6299/08.10.2013 год. по адм.дело№5055/2013 год. на Административен съд София – град е прекратено съдебното производство, образувано по жалба на [фирма]-гр.Пловдив, представлявано от Г. Б. М., срещу решение №345/10.04.2013 год. на Комисията за защита на личните данни ( КЗЛД) и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд гр Пловдив. С разпореждане №14233 от 18.10.2013 год. по нахд№5596/2013 год. на Пловдивския районен съд съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд гр Пловдив и Административен съд гр.София ,по реда на чл.135, ал.4 от АПК.
Прокурорът от ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение за изпращане на делото по компетентност за разглеждане от Административен съд София -град, тъй като обжалваният акт няма характер на наказателно постановление, а на административен акт, който, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.

ПЕТЧЛЕННИЯТ СЪСТАВ НА СЪДИИТЕ ОТ ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД И ОТ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, И СЪГЛАСНО ЗАКОНА ПРИЕ СЛЕДНОТО:

По жалба от [фирма]-гр.Пловдив, представлявано от Г. Б. М., срещу решение №345/10.04.2013 год. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл.38, ал.2 и чл.42, ал.1, за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за личните данни на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 22 500 лева, е образувано административно дело №5055/2013 год. на Административен съд София-град. Поради първоначална нередовност на жалбата, тя е оставена без разглеждане, а в последствие производството по същото дело е било прекратено. С определение №12680/ от.02.10.2013 год., постановено по адм.дело№13108/2013 год. на Върховния административен съд, делото е върнато на Административния съд София – град за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата.
С определение №6299/08.10.2013 год. по адм.дело№5055/2013 год. на Административен съд София- град е прието, че съдът не е компетентен да разгледа жалбата, тъй като оспорваното решение на КЗЛД има характер на наказателно постановление. В мотивите на определението е прието, че административните наказания по Закона за защита на личните данни са установени в Глава осма „Административно-наказателни разпоредби” , където в чл. 43, ал. 4 от ЗЗЛД е регламентирано, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления за извършените нарушения се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания и съдебният контрол е по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. В обратен смисъл са мотивите на разпореждане №14233 от 18.10.2013 год. по нахд№5596/2013 год. на Пловдивския районен съд, в които е застъпено становище, че трябва да се приложи процедурата по АПК, поради специалните правила, които я регламентират.
Настоящият съдебен състав приема за правилно второто становище. Подведомствеността на спора, повдигнат с жалбата срещу решението на КЗЛД, се определя от компетентността на органа, вида и характера на дейността, при която е издаден оспорения акт. Оспорено е решение на колективен орган, издадено във формата на административен акт, с което се налага административно наказание - имуществена санкция. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по същия закон, всяко физическо лице може да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от неговото извършване. Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането, с решение, като има следните правомощия : да даде задължителни предписания ; да определи срок за отстраняване на нарушението; или да наложи административно наказание.
В конкретния случай Комисията за защита на личните данни като колективен орган, на основание чл. 38, ал. 2 от с.з., с решение е наложила административно наказание на дружество [фирма] - [населено място], изразяващо се в имуществена санкция за нарушение по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД.
Съгласно правило на чл. 38, ал. 6, вр. ал. 2 от ЗЗЛД, решенията на комисията подлежат на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им.
Тезата че обжалваното решение на КЗЛД има характер на наказателно постановление е несъвместима с императива на закона. Нормата на чл. 43 от ЗЗЛД е неприложима в случая, защото с нея е уредена процедура по издаване на наказателни постановления от административно-наказващ орган - председателя на КЗЛД, подлежащи на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно изричното правило на чл. 43, ал. 4 от ЗЗЛД. Макар и в двете процедури да са регламентирани производства по налагане на административни наказания за състави на административни нарушения, посочени в разпоредбата на чл. 42 ЗЗЛД, органите за установяването им, формата и редът на издаване на съответните административни актове, не сочат на осъществяване административно-наказателна дейност от един и същи характер. При издаване на решение от Комисията за защита на личните данни се упражняват правомощия на колективен административен орган, регламентирани по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. В закона не е предвидено този орган да съставя акт за установяване на административно нарушение, или да постановява наказателно постановление, каквото може да издаде председателят й като административно-наказващ орган, въз основа на такъв акт, издаден от неин член.
Предвид изложеното, следва да се приема, че компетентен да разгледа жалбата срещу решение на Комисията за защита на личните данни е Административният съд София-град.
Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА прекратеното нахд №5596/2013 год., по описа на Пловдивския районен съд ПО КОМПЕТЕНТНОСТ, за разглеждане от АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - град.
Препис от определението да се изпрати на Пловдивския районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ :