Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * правомощия на въззивната инстанция * допълване на решение


4


Р Е Ш Е Н И Е


№ 118

София, 30.07.2018 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3047 по описа за 2017 година


Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 180/06.03.2018 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от М.Д. - прокурор в Апелативна прокуратура – София, в качеството му на представител на П. на Република България против решение № 2352/ 28.11.2016 г. по в.гр.д. № 1563/2016 г. по описа на Апелативен съд– София, с което след отмяна на решение № 1507/17.02.2016 год. по гр.д.№ 14973/2013 год. на Софийски градски съд ,постановено по реда на чл.250 ГПК,с което е отхвърлена молбата на В. П. за допълване на постановеното по съществото на спора решение № 8361/07.12.2015 г. по същото дело е постановено ново решение,с което е допълнено решението по съществото на спора с присъждане на законните лихви върху всяка отделна главница,считано от 05.11.2013 год. до окончателното им изплащане.
Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение по въпроса - може ли въззивният съд,когато е сезиран с жалба срещу решението на първоинстанционния съд,постановено в производство по реда на чл.250 ГПК,с което искането за допълване е оставено без уважение поради липса на предпоставки за такова,да се произнесе по същество на молбата с правно основание чл.250 ГПК и то в случай,когато се касае за акцесорна претенция,а производството по главната претенция все още е висящо.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 2 ГПК.
Ответника по касация – В. Т. П. не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу допълнително решение, постановено по реда на чл.250 ГПК на Софийски градски съд,с което е отхвърлена молбата на В. П. за допълване на постановеното по съществото на спора решение № 8361/07.12.2015 г. по гр.д.№ 14 973/13 г. За да се произнесе с обжалваното решение,въззивният съд е приел, че постановеното основно решение по делото е влязло в сила поради липсата на въззивни жалби от която и да е страна, без да отчете обстоятелството, че преди подаването на настоящата въззивна жалба и двете страни по спора са подали въззивни жалби срещу постановеното основно решение и е образувано гр.д. № 294/2016г. по описа на Софийски апелативен съд.
Настоящата касационна инстанция намира следното:
Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. Произнасянето на допълнително решение по чл.250, ал.1 ГПК не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. Обжалването на решението, с което се допълва основното решение, се осъществява по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Правомощията на въззивната инстанция в производството по чл. 250, ал. 3 ГПК са в обхвата, регламентиран с чл. 269 ГПК, а именно – служебно произнасяне по валидността на решението в неговата цялост, служебно произнасяне по допустимостта му – в обжалваната част, а по правилността – в рамките на заявените с въззивната жалба оплаквания.
С оглед гореизложеното се налага извода, че въззивният съд разполага с правомощието да извърши служебна проверка за допустимостта на атакуваното пред него решение, включително във връзка с наличието или липсата на надлежно сезиране. Когато въззивната инстанция констатира,че първоинстанционния съд в производство по чл.250 ГПК е отказал да разгледа молбата по същество и неговите изводи са неправилни, следва да отмени обжалвания акт и да върне делото на първата инстанция за разглеждане на искането по същество. В случая такава проверка е извършена, но формираните в резултат от нея изводи на въззивния съд са в нарушение на процесуалните правила. Видно от данните по делото страните са подали въззивни жалби срещу постановеното първоинстанционно решение. В конкретния случай Софийски апелативен съд се е произнесъл по жалбата срещу допълнителното решение ,касаещо акцесорната претенция за лихви по същество,без да се произнесе по подадените въззивни жалби срещу постановеното първоинстанционно решение по главната/обуславяща претенция.При констатирана непълнота на първоинстанционното решение въззивният съд не може да осъществи инстанционнен контрол.
Като не е процедирал по указания начин, Софийският апелативен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Това е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните.
С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото върнато на въззивния съд ,който да се произнесе по същество по подадените въззивни жалби срещу основното решение и по въззивната жалба срещу допълнителното такова.
При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските,направени в настоящото производство.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 2352/ 28.11.2016 г.постановено по в.гр.д. № 1563/2016 г. по описа на Апелативен съд– София .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: