Р Е Ш Е Н И Е   № 448   гр.София, 22. 06.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  седемнадесети май  две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 572/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 83 на 24.03.2008 год. по в.гр.дело № 268/2007 год., с което е оставено в сила решение № 219 от 19.01.2007 год. по гр.дело № 4378/2005 год. по описа на Русенския районен съд за признаване за установено по отношение на Р. Д. К. ЕГН ********** от гр. Р. на основание чл.108 ЗС, правото на собственост на Д. Ц. Г. ЕГН ********** и М. Д. Г. ЕГН **********, двамата от гр. Р., върху ½ идеална част(ид.ч.) от апартамент на втория етаж със северозападно и югоизточно изложение от 82 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, коридор, южна тераса от 12 кв.м., килер под стълбището от 3 кв.м., шапрон и клозет от 16 кв.м., тавана над жилището, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, припадаща се към този апартамент и от общите части на сградата, антрето, стълбищата за входа и тавана, заедно с правото на преминаване през общата врата и коридора към ул.”А” и общо ползване на балкона със собственика на съседния на етажа апартамент, при съседи на жилището: северозапад-ул.”А”, североизток-съседен апартамент, който е с изложение към ул.”А”, югоизток-антре за общо ползване със съседния апартамент и тераса към вътрешния двор, югозапад-апартамент от сградата в съседния имот пл. № 1* и имот пл. № 5* отдолу-магазин, който апартамент се намира в двуетажна полумасивна сграда, застроена върху 187.40 кв.м. с фасада към ул.”А”, състояща се от сутерен и два етажа в имот в гр. Р., ул.”А” № 60, представляващо ПИ 1577 в кв.277 по плана на гр. Р. с площ по нотариален акт и скица 403 кв.м. при граници за имота: ул.”А”, имот 1570, имот 1558, имот 5090 и имот 1576, с осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху същия имот. Недоволен от въззивното решение е касаторът /ответник по ревандикационния иск/ Р. Д. К., представляван от адвокат К от АК-Русе, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е недопустимо и неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответниците по касация М. Д. Г. и Д. Ц. Г. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че безспорно ищците са собственици на ½ ид.ч. от процесния апартамент по силата на покупко-продажба съгласно нот.акт № 1* т.І, рег. № 1* н.дело № 92/2005 год., закупен на името на М. Д. Г. по време на брака й в СИО, от Е. Н. М. и Д. Г. М. , а с оглед изричното признание на ответника в с.з. на 24.11.2005 год. пред първата инстанция апартамента се ползва от ответника по спора. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./. Взето е предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ.5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което е съобразено от решаващия съд. Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е направил правилен извод, че ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материално-правни предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот, че ответникът го владее и то без правно основание до ½ ид.част. Въпросът за законосъобразността на реституцията е недопустимо да се преразглежда в настоящото производство с оглед влязлото в сила решение по гр.дело № 125/1993 год. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 323 от 27.11.1992 год. по гр.дело № 1227/1992 год. на Русенския районен съд за прогласяване нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт № 1* т.VІІІ, нот.дело № 2762/1971 год. на Русенския нотариус относно процесния имот, закупен от Р. Д. К. на основание чл.7 ЗВСОНИ и е възстановено правото на собственост на Г. М. Г. върху ½ ид.ч. от него. Ищците се легитимират като собственици на тази ½ ид.ч., закупена от посочените правоприемници на починалия Г. М. Г. и след като безспорно ответникът ползва целия апартамент са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на чл.108 ЗС за успешно провеждане на иска за ревандикация както правилно е приел и решаващия съд. Представените решения касаят различна фактическа обстановка: ТР № 1 от 17.05.1995 год. на ОСГК на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.1, чл.2, чл.3 и чл.7 ЗВСОНИ; Решение № 660 от 20.12.1988 год. по гр.дело № 660/1988 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е постановено по иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС във връзка с чл.224 ГПК/отм./; Решение № 405 от 16.05.2000 год. по гр.дело № 1556/1999 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.3 и чл.7 ЗВСОНИ във връзка с чл.14, ал.1 НПЖДЖФ/отм./. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 83 от 24.03.2008 год. по в.гр.дело № 268/2007 год. на Русенския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: