Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 400                                            София 13.05.2010г.                                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА     ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1109 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. гр. П. чрез адв. Д срещу решение № 296 от 8.10.08г.по гр.дело № 574/08г.на Пернишкия окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 468 от 14.10.08г. по гр.дело № 26/08г.на Казанлъшкия районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от П. Ц. Л.. С определение № 1* от 13.10.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете –отхвърлени. Ответникът по касационната жалба П. Ц. Л. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 53 от 16.11.07г.на кмета на О. П. ,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П. Ц. Л., на длъжност „кметски наместник”, на основание чл.325 ал.1 от КТ,е незаконосъобразна, тъй като не е спазена визираната в посочения текст процедура, предшестваща прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е относно процедурата при прекратяване на трудово правоотношение по чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с решение № 1* от 4.10.02г.по гр.дело № 1574/01г.на ІІІ г.о.на ВКС. В него е прието,че няма пречка работодателят да отправи предложение за прекратяване на трудовия договор по чл.325 т.1 от КТ чрез самата заповед,а работникът или служителят може да приеме или да не приеме предложението. Настоящият състав на ВКС,с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора,дадeни с посоченото по-горе решение и обжалвания съдебен акт,на основание чл.291 ал.1 от ГПК приема следното: На основание чл.325 т.1 от КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна,към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение,е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това,смята се,че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления,което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява,а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 от ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в обжалваното решение. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ е правилен,в съответствие със закона и доказателствата по делото. В разглеждания случай липсва писмено волеизявление на работника преди издаване на заповедта за прекратяване на договора и въззивният съд законосъобразно е приел,че фактическият състав на чл.325 ал.1 от КТ не е осъществен,което води и до незаконност на уволнението. Неоснователни са доводите на касатора,че подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор е факт,който удостоверява дадено съгласие на работника,защото в нея липсва негово волеизявление,а само подпис след като е отбелязана датата на връчването й,т.е.подписът удостоверява връчването,а не съгласие с прекратяването. По изложените съображения ВКС намира,че не са налице касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила в частта по исковете за отмяна на уволнението,възстановяването на работа и обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296 от 8.10.08г.,постановено по в.гр.дело № 574/08г.на Пернишкия окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.