ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 522 [населено място], 25.10.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2118/2017 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 407 от 12.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 316/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд - Ловеч, е потвърдил определение № 39 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, с рег. № 2828 от 30.03.2017 г. на нотариус С. И., с рег. № 16 в НК, по депозирано заявление с вх. № 1838 от 07.04.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Ловеч. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е очертан предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията следва да извърши- съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал.1, б. „в“ ПВ/. В случая, решаващият състав е приел, че разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /в сила на 07.02.2017 г., съгласно пар. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ изисква да са налице изрично упоменатите в закона материалноправни предпоставки – съсобствениците, сключващи договор за аренда да притежават повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя, липсва информация, дали арендодателят С. П. И., чрез пълномощника С. М. И., като наследник на наследодателя П. И. С., в качеството на собственик или съсобственик подписва анекс към договор за аренда на земеделска земя, вписан под № 4425 от 30.06.2011 г. в Агенция по вписванията при Районен съд – Ловеч и ако е съсобственик, дали е упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от описаните имоти. Мотивирано е още, че не са налице доказателства, от които да е видно, че към заявлението са представени документи, удостоверяващи изрично предвидените изисквания на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ. При нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл. 32 а от ПВ, без да дава указания за отстраняване на нередовността. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. поставила е въпросът: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?”. Поддържано е че този материалноправен въпрос е разрешен от Окръжен съд – Ловеч в противоречие с т. 6 от тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС. Частният касатор е посочил,че е налице установена практика на ВКС, включително и задължителна, според която в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл. 577 ГПК, е недопустимо извършване на проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска – определение № 405/31.07.2017 г. по ч.т.д. № 1547/2017 г. на II т.о. на ВКС, определение № 411/02.08.2017 г. по ч.т.д. № на 1024/2017 г. на I т.о. на ВКС, определение № 426/28.07.2017 г. по ч.т.д. № 1035/2017 г. по описа на ВКС.Други доводи не са развити. С оглед дадените разрешения с т.1 ТР ОСГТК №1/09г. поставеният от касатора въпрос е релевантен. Страната е обосновала и наличие на предпоставки по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. С тази тълкувателна практика е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права, вкл. и да извършва преценка за собствеността на имота, предмет на съответната сделка, обективирана в представен за вписване акт. По своят характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.С оглед тези разрешения дадени със задължителна тълкувателна практика, се налага извод, че определението на Ловешки окръжен съд е неправилно. Както бе посочено по-горе, решаващият извод на състава е изведен от предвиденото в разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./ изискване, според което, договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 % идеални части от съсобствения имот. От цитираната разпоредба, обаче, следва да се изведе извод единствено във връзка с материалноправната легитимация на арендодателите. Доколкото установените в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изисквания касаят самото сключване на договора за аренда, то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт. Извършването на такава проверка, без това да е изрично предвидено в закона е извън правомощията на съдията по вписванията. В случая, съдебният състав, постановил атакуваното определение, е извършил преценка, надхвърляща допустимата проверка за това дали представеният анекс от 30.03.2017 г. подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В този смисъл е и определение № 420 по ч.т.д. № 1036/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение от 27.07.2017г. по ч.т.д. №1590/17г. на ВКС, ІІ т.о. и др, изброени от касатора, постановени по аналогични правни спорове. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Служба по вписвания [населено място] за извършване на исканото вписване. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 12.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 316/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. ОТМЕНЯ определение № 407 от 12.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 316/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение № 39 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, с рег. № 2828 от 30.03.2017 г. на нотариус С. И., с рег. № 16 в НК, по депозирано заявление с вх. № 1838 от 07.04.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Ловеч и ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на вписването. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: