3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 707 .. С., 15.10.2010 година Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 314/2010 година Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу въззивно определение № 1806 от 01.02.2010 г. по ч.г.д. № 12707/2009 г. на С. градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определението от 09.12.2009 г. по г.д. № 40730/2009 г. на С. районен съд, 36 състав, с което е върната като процесуално недопустима исковата молба на частния жалбоподател по чл.422 ГПК срещу С. Н. Ф., починала преди подаването й в съда. Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваният акт е решен процесуалноправен въпрос, който е противоречиво разрешаван от съдилищата и е от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът развива съображения, че същественият процесуално-правен въпрос е този за допустимостта на иска по чл.422 ГПК, ответника по който е починал преди предявяването му, но след като е възразил срещу издадената срещу него заповед за изпълнение. ВКС-ТК намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателя процесуално правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция е противоречиво разрешаван от съдилищата. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която на кредитора на заявеното вземане законодателят е предоставил исковия ред да установи неговото съществуване. Целта на предявяването на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Самото подаване на възражение не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка за влизането й в сила. Тълкуването на разпоредбата, според която този иск се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК) дава основание да се приеме, че исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК е своеобразно продължение на допустимо проведеното заповедно производство. Валидно възникналите между страните по него процесуални правоотношения обуславят извода, че установителният иск срещу длъжник, починал след подаване на възражението по чл.414 ГПК, но преди предявяването му е процесуално допустим. По силата на установеното в чл.422, ал.1 ГПК правило, допустимостта на установителния иск с оглед правосубектността на страните по него следва да се преценява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не към неговото предявяване. При така възприетото становище по повдигнатия от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос настоящият състав приема, че въззивното определение е неправилно. Предявеният от настоящия жалбоподател установителен иск е насочен срещу страна, с която валидни процесуални правоотношения са възникнали в предходно развилото се заповедно производство. Следователно настъпилата след този момент загуба на нейната правосубектност не се отразява на допустимостта на образуваното исково производство, което следва да продължи срещу нейните наследници по правилата за процесуалното правоприемство – чл.227 ГПК. По изложените съображения въззивното определение, както и потвърденото с него определение следва да се отменят, а делото да се върне на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение въззивно определение № 1806 от 01.02.2010 г. по ч.г.д. № 12707/2009 г. на С. градски съд. ОТМЕНЯВА изцяло въззивно определение № 1806 от 01.02.2010 г. по ч.г.д. № 12707/2009 г. на С. градски съд и потвърденото с него определение от 09.12.2009 г. по г.д. № 40730/2009 г. на С. районен съд, 36 състав. ВРЪЩА делото на С. районен съд, ГК, 36 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: