5 Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 30.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6368 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 212 от 12.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 05.07.2013 година по гр.д. № 341/2013 година на Сливенски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Г. Г. Д. от [населено място] против Ю., ТП Д. „Т.”, [населено място]. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 344, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 127, ал.1, т.4 ГПК вр. чл. 194, ал.1 КТ относно момента, в който се преклудира възможността на ищеца по иск за отмяна на уволнение да въвежда довод за налагане на дисциплинарното наказание след сроковете по чл. 194, ал.1 КТ. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика (решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.), в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението; предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. Съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание. Всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни, но това са само сроковете за надлежното му сезиране. Съдът не може да следи служебно за преклузивните срокове, които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право, което е предмет на делото, защото съгласно чл. 6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът не следи служебно и за сроковете, които погасяват правото на иск – това са давностните срокове (чл. 120 ЗЗД). Макар да погасява правото на иск, давността се преценява с решението по съществото на делото, т.е. не обуславя допустимостта на иска, а неговата основателност. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е давностен. Всички срокове за налагане на наказания са по естеството си давностни – тези по НК, по З., както и за дисциплинарни нарушения. С изтичането на срока не се погасява отговорността за нарушението, а възможността тя да бъде реализирана. За разлика от преклузивните срокове, които текат по отношение на всички, а даденото в изпълнение на субективното право след изтичане на срока подлежи на връщане като дадено без основание, когато работодателят наложи дисциплинарно наказание след срока по чл. 194, ал.1 КТ и работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда всички правни последици – работникът не може да претендира вреди от незаконно наложено дисциплинарно наказание. Характеристиката на срока е идентична с тази по ЗЧСИ (чл. 69, ал.1 ) и ЗННД (чл. 76, ал.1), където срокът за погасяване на дисциплинарната отговорност изрично е посочен като давностен. В обжалваното въззивно решение на Сливенски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е изпълнявал длъжността „помощник лесничей” към Горско стопанство, [населено място] до 03.01.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че при извършена проверка на 29.10.2012 г. от органите на РПУ [населено място] е било установено, че ищецът в работно време е с концентрация на алкохол в кръвта 0,99 промила. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено след двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ, който е изтекъл на 02.01.2013 г., поради което уволнението е отменено като незаконно и ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Представените с въззивната жалба доказателствата за прекъсване и спиране на давността поради ползван от ищеца отпуск, не са приети от въззивната инстанция с аргумент, че не са били своевременно представени. В касационната жалба против въззивното решение на Сливенски окръжен съд, постъпила от ЮИДП ДП ТП Г. Т. се поддържа, че съдът се е произнесъл по несвоевременно въведен довод за незаконност на уволнението и в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал доказателства за прекъсването и спирането на давностния срок по чл. 194, ал.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. Г. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Доводът за налагане на наказанието в нарушение на чл. 194, ал.1 КТ не е въведен от ищеца с исковата молба, т.е. това основание е преклудирано. Доводът е въведен едва в хода на устните състезания по делото след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, поради което в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът се е произнесъл по непредявено основание за незаконност на уволнението. Неправилен е и изводът, че срокът по чл. 194, ал.1 КТ е преклузивен; че съдът следи служебно спазването му, поради което ответникът е следвало да представи доказателства за прекъсването или спирането му в срока по чл. 133 ГПК и без за това да са му дадени указания в доклада. Срокът за налагане на дисциплинарно наказание е давностен, т.е. съдът се произнася за спазването му само при довод на ищеца за нарушение на чл. 194 КТ, но дори и в случаите, когато съдът следи служебно за определи обстоятелства, правото на страната да представи доказателства за тях се преклудира едва след като са и дадени указания за това. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД-11-01 от 03.01.2013 г. следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения: Като основание за незаконност на уволнението ищецът сочи, че трудовият му договор е прекратен въпреки, че е военен инвалид, както и че е бил подведен да подпише заповедта за дисциплинарно наказание, тъй като съдържанието и му е било прочетено след връчването и. Обстоятелството дали съдържанието на заповедта за уволнение е станало известно на работника преди или след връчването и е без правно значение. Релевантно за прекратяване на трудовото правоотношение е достигането на волеизявлението на работодателя до адресата, предвид което твърдението, че съдържанието на заповедта е прочетено след връчването и не сочи за порок на уволнението. Неоснователен е и доводът, че трудовото правоотношение е прекратено въпреки инвалидизацията на ищеца. Преди извършване на уволнението, работодателят е поискал разрешение от Инспекция по труда [населено място], прилагайки експертното решение на ТЕЛК за закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ (писмо № 13-656 от 10.12.2012 г.) и е получил предварително разрешение от Инспекцията с писмо изх. № 0066-5-905 от 13.12.2012 г. (л. 38 и сл. от първоинстанционното производство по делото), поради което уволнението е извършено при спазване на изискванията на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ. Предвид изложеното и с оглед обусловеният му характер като неоснователен следва да се отхвърли и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора –ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство в размер на 340 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 05.07.2013 година по гр.д. № 341/2013 година на Сливенски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Д. от [населено място] против Ю., ТП Д. „Т.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД -11-01 от 03.01.2013 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник лесничей”. ОСЪЖДА Г. Г. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЮИДП ДП ТП Г. Т. сумата 340 (триста и четиридесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: