Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50806

Гр.София, 07.11. .2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2076 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Софийска апелативна прокуратура и Д. Н. Л. срещу решение №.202/16.02.22 по г.д.№.906/21 на АС София, ГО, 2с. - с което е потвърдено реш.№.260640/ 29.01.21 по г.д.№.6673/19 на СГС за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на Д. Н. Л. 9500лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 8.11.18 по нохд №.1750/18 на СРС, ведно със законната лихва от 21.03.19 до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50000лв. Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част, Прокуратурата на РБ - в осъдителната.
Д. Л. не взема становище по жалбата на Софийска апелативна прокуратура; последната не взема становище по неговата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление /по чл.209 ал.1 пр.2 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 НК/ и впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда. От фактическа страна е изяснено, че на 15.04.16 Д. Л. е бил задържан за 24часа, извършено било претърсване и изземване /протокол за претърсване и изземване от 15.04.16,/ и на 16.04.16 е бил привлечен като обвиняем /за това, че на 15.04.16, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М.С. и й причинил имотна вреда в размер на 1000евро/; на 29.01.18 бил внесен обвинителен акт в съда и образувано нохд.№.1750/18 на СРС, 96с. – по което, с присъда от 8.11.18, бил признат за невинен; с окончателно решение №.273/11.03.19 на СГС оправдателната присъда била потвърдена; самият ищец е бил дългогодишен служител на МВР, честен и съвестен човек, но след задържането се променил; чувствал се зле, затворил се в себе си, не искал да контактува с никого; обвинението му се коментирало в квартала, съседите започнали да му се подиграват и отбягват контакти с него и семейството му. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди са налице-спрямо ищеца е било повдигано обвинение за извършено престъпление и впоследствие е бил оправдан, а незаконното обвинение е рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната му неимуществени сфера - претърпял е вреди вследствие на него, чийто размер следва да се определи по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е отчел вида и тежестта на повдигнатото обвинение, предвиденото наказание, вида и характера на вземата мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство /около 3 години/, негативната промяна, която то е оказало върху социалния живот, психиката и общото самочувствие, отрицателните емоции и страх от възможността за несправедливо осъждане, възрастта на ищеца, икономическата обстановка в страната. Съобразил и, позовавайки се на практика на ВКС /реш.№.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО/, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в престъпление, което не е извършило, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността и социалното общуване. Намерил е, че в разглежданата хипотеза обезщетението, което адекватно би обезщетило ищеца в най-пълна степен за претърпените вреди, възлиза на 9500лв.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.
Касаторът Прокуратурата на РБ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди – които въпроси са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №.4/1968г., т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ съобразно чл.52 ЗЗД /реш.№.64/26.06.20 по г.д.№.3132/19, ІІІ ГО, реш.№.60289/15.12.21 по г.д.№.837/21, ІV ГО, реш.№.31/22.02.21 по г.д.№.1699/20, ІV ГО/.
Касаторът Д.Л. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за приложението на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение и въпроса следва ли съдът да съобрази настъпилата продължителна инфлация през последните години в страната при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди /т.13 ТР 3/22.04.05 ОСГК, реш.№.73/24.06.20 по г.д.№.4400/19, ІІІ ГО, реш.№.146/7.10.20 по г.д.№.2683/19, ІІІ ГО, реш. от 19.11.21 по г.д.№.281/21, ІV ГО,

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Във връзка с общия за страните въпрос - относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД – следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната практика, вкл. т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот, ценностната система; интензитета на емоционалните страдания; колко продължително са били засегнати правата на съответния индивид; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания и др.; „справедливостта" изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /вж.реш.№.146/7.10.20 по г.д.№.4129/19, г.д.№.5257/15/; размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС №4/68г., без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и като се съобразяват конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения; следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника; взел е предвид релевантните факти и обстоятелства-в това число с оглед представените доказателства във връзка с тях, посочил е изрично кои твърдяни факти са установени по делото от приложените писмени доказателства и разпитаните свидетели и ги е съобразил при определяне размера на дължимото обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство /по-малко от 3г.-която не е неразумна/, взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 24часа и извършеното претърсване и изземване, вида и тежестта на обвинението и предвиденото наказание, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, самочувствието, обществения статус на ищеца, страха от несправедливо осъждане, възрастта му, негативното отражение върху личността, достойнството и социалния живот, в това число с оглед обстоятелството, че обвинението е станало достояние на близки и съседи в квартала, в който ищецът живее заедно с други свои бивши колеги полицаи, промененото отношение на същите към него и изолирането му и затваряне в себе си, обичайните вреди, които лица в подобно положение търпят, икономическата обстановка в страната. т.е. взети са предвид както обстоятелства, които обосновават присъждане на по-висок размер на обезщетение, така и такива, които водят до намаляването му. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с наличната трайно установената – в това число и цитираната от жалбоподателите задължителна практика на ВКС, и не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляване на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът Прокуратурата на РБ не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г.
Оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК - съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, също не е конкретизирано. Налице е бланкетно позоваване на липса на мотиви. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, подобно противоречие не се наблюдава. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е посочил, че е налице причинно-следствена връзка, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление - т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии.
Касаторът ответник цели да постави и въпроса за съдържанието на понятието "справедливост" според чл.52 ЗЗД и оттам - за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. цитираната и други постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. реш.№.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д.№ 951/2010, III ГО, реш.№.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО, реш.№.111/17.03.2014г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. От друга страна, доколкото жалбоподателят сочи практика, същата не съставлява такава по сходни случаи по смисъла на реш.№ 830/20.12.10 по г.д.№.1898/09 на ВКС, ІV ГО /касае различни обвинения, време на привличане като обвиняем, продължителност на наказателното производство, възраст, социален и обществен статут на обвинените лица/.
Вторият поставен от касатора ищец въпрос не съставлява правен въпрос съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдът не е излагал мотиви във връзка с настъпила продължителна инфлация през годините в страната, нито е приемал, че е налице такава. Същевременно доколкото съгласно задължителната практика, в това число цитираната, като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането, въззивната инстанция е съобразила икономическата обстановка в страната и в съответствие с практиката я е преценила и посочила като един от релевантните критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.202/16.02.22 по г.д.№.906/21 на АС София, ГО, 2с.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: