Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 432 гр. София, 27.05.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на дванадесети  май през две хиляди и десета година в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1208 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 581 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 221/09 г. Окръжен съд гр. П. е отменил частично решение № 70 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 574/08 г. на Районен съд гр. П.. П. е ново решение, с което е осъдил Т. Х. Л. да предаде на О. гр. П. владението на 7/120 ид. ч. от УПИ * - 2161 в кв. 134 по плана на гр. П. м. “Б”. Отменил е нот. акт № 12 от 22.01.2007 г. за 7/120 ид. ч. Оставил е в сила решението в частта, в която искът за отмяна на нот. акт е отхвърлен за разликата от 7/120 до 1/8 ид. ч. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Т. Л. Ответникът по касация О. гр. П. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1311 от 23.11.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществени материалноправни въпроси са за приложимия закон за възстановяване на собствеността на отчужден имот и дали е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол върху решение постановено от административен съд тогава, когато ищецът е бил страна в административното производство. По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното: По реда на Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ се възстановява собствеността на имоти които са били одържавени въз основа на някои от действувалите в миналото закони, изброени в чл. 1 и 2 от закона, ако към момента на приемането му се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите в които са отчуждени. Възстановяването на собствеността на лицата от които имотите са одържавени, или на техните наследници по закон, става автоматично. Не е необходимо издаване на някакъв специален административен акт или провеждането на административна процедура за възстановяване на собствеността. На възстановяване по реда на Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, НДИ и ЗС /ЗВСВНОИ по ЗТСУ…/ подлежат имоти, които са били отчуждени по реда на благоустройствените закони, ако отчуждената сграда съществува към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът фактически не е започнало. Може да се иска отмяна на отчуждаването и ако част от отчуждения имот е застроен, но от незастроената част може да се обособи самостоятелен парцел ****ри спазване на съответните правила, норми и нормативи. Реституцията по този закон не настъпва ex lege, а с акт на административен орган. Искането за отмяна на отчуждаването се прави от собственик или наследниците му в 6-месечен срок от влизане на закона в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава въпроса по същество. Вторият формулиран от касатора съществен въпрос е намерил разрешение в Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г. В т. 4 изрично е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ … се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Ако ответникът не е участвувал като страна в административното производство, той не е обвързан от силата на присъдено нещо на реституционното решение, т. е. страната взела участие в административното производство е обвързана от решението. По основателността на касационната жалба: За да уважи иска въззивният съд е приел че на ответницата е възстановена собствеността на 1/15 ид. ч., а не на 1/8 ид. ч. Съдът е подложил на косвен контрол решението по АХД № 395/94 г. на ПОС и приел че ответницата била обвързана от приетото в административното производство, тъй като била страна по него. Тя незаконосъобразно се снабдила с нотариален акт по давност за процесните идеални части, тъй като нормата на чл. 9 от ЗВСОНИ не намира приложение, а собствеността и се възстановява по друг закон. Ответницата не можела да се позове на придобивна давност по отношение на общинския имот, въпреки че се снабдила с констативен нот. акт за 1/8 ид. ч. от УПИ *. В жалбата се твърди че наследодателят на ответницата е наследил ¼ ид. ч. от имота. Съдът допуснал грешка като и възстановил 1/15 ид. ч. вместо 1/8 ид. ч. За разликата от 7/120 кв. м. ответницата законосъобразно се снабдила с нот. акт по давност на основание чл. 9 ЗВСОНИ, тъй като в административното производство било прието че редът за възстановяване на собствеността е по ЗВСОНИ и затова незаконосъобразно съдът не е уважил иска. Установено е по делото, че имот пл. № 609 е бил собственост на К. П. , починал на 03.02.1968 г. и оставил за наследници съпруга Г, починала през 1976 г., и четири деца - П. , Х. , М. и С. Ответницата е внучка, дъщеря на Х. През 1968 г. имотът бил отчужден по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ за жилищно строителство. С решение от 16.06.1997 г. по АХД № 395/94 г. на ПОС, по молба на Т. Л. бил отменен мълчаливия отказ на кмета на общината и било отменено отчуждаването на 1/15 ид. ч. от имот пл. № 6* тъй като били налице предпоставките на чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ. С решение по АХД № 135/00 г. на ПОС, образувано по жалба на други наследници на К. П. , било отменено отчуждаването на имот пл. № 6* в частта от имота съставляващ парцел **** с площ 216 кв. м., тъй като били налице предпоставките на чл. 1 ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ … в частта съставляваща парцел ****. Прието е, че останалата част от имота е засегната от мероприятие за което е бил отчужден. Очевидно е, че при постановяване на решението по АХД № 395/94 г. съдът е допуснал грешка, като записал в мотивите че приложимият закон за възстановяване е ЗВСОНИ. С оглед отговора на първия специфичен въпрос, приложимият закон за възстановяване на собствеността е ЗВСВНОИ по ЗТСУ... Тъй като в диспозитива на решението не е записано кой е приложимият закон, не е било необходимо да се извърши поправка на решението - грешката в мотивите не е основание да се иска поправка на решението. На 16.10.2000 г. О. гр. П. съставила акт за частна общинска собственост на 41/60 ид. ч. от дворно място, цялото с площ 198 кв. м., имот пл. № 2* за който е отреден парцел ****, на основание чл. 2 ал. 1 т. 4 и 6 ЗОС вр. с § 7 ПЗР на ЗМСМА. От площта на парцела били приспаднати ¼ ид. ч. възстановени права на наследниците на П. ; ¼ ид. ч. по отношение наследниците на С. и са отписани 1/8 ид. ч. за К. /сестра на Т. Л. / като наследник на Х. Останалите 7/120 ид. ч. били общинска собственост. През 2006 г. бил съставен АОС за 5 кв. м. на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОС. С молба от 31.05.2001 г. ответницата е поискала деактуване на 1/8 ид. ч. от имот пл. № 2* който попада в парцел ****, но по молбата е постановен отказ. С нот. акт № 12 от 22.01.2007 г. Т. Л. била призната за собственик на 1/8 ид. ч. от парцел ****по давност и наследство. При така изяснената фактическа обстановка решението е незаконосъобразно. Съдът, който разглежда гражданскоправния спор за собствеността на имота, е длъжен да се съобрази със законосъобразно издадения индивидуален административен акт на органа по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ … с който е отменено отчуждаването относно материалната законосъобразност на заповедта и може по реда на косвения съдебен контрол да отрече конститутивното действие на административния акт. Действително, ответницата е била страна в административното производство и не е обжалвала същото, но в спора за собственост съдът не е обвързан с решението на административния съд досежно квотите на съсобственост. Решението на окръжния съд довършва административното производство за възстановяване на имота и замества акта на административния орган на когото със закон е възложено да се произнася по молбите за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността. Същото следва да се зачете само в частта за отмяна на отчуждаването, тъй като с оглед характера на административното производство по възстановяване собствеността на отчуждения имот, в него не се разглеждат спорове за собственост. Като е приел, че искът е основателен, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението в обжалваната част. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от ВКС, като исковата претенция се отхвърли като неоснователна. Касаторът претендира за разноски. С оглед представените доказателства, на касатора се дължат 680 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 581 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 221/09 г. на Окръжен съд гр. П. в обжалваната му част, в която искът на О. гр. П. срещу Т. Х. Л. по чл. 108 ЗС е уважен за предаване владението на 7/120 ид. ч. от дворно място с площ 216 кв. м., УПИ * - 2161 в кв. 134 по плана на гр. П. м. “Б” и е отменен нот. акт № 12 от 22.01.2007 г. за 7/120 ид. ч., както и в частта, в която на О. гр. П. са присъдени 167.41 лв. разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от О. гр. П. срещу Т. Х. Л. за предаване владението на 7/120 ид. ч. от дворно място с площ 216 кв. м., УПИ * - 2161 в кв. 134 по плана на гр. П. м. “Б”, както и иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./. ОСЪЖДА О. гр. П. да заплати на Т. Х. Л. 680 лв. разноски по делото за настоящата инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: