Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 10 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори април двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 465 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. П. В., чрез защитника му адв.А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 176/2013 г. по описа на Окръжен съд – Перник, по което с въззивно Решение № 57/30.09.2013 г. е потвърдена присъда № 428/23.04.2013 г. на РС – Перник. В искането са изложени доводи, че в решението на окръжния съд липсват мотиви, няма анализ на събраните по делото доказателства и че В. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е осъден, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК да се отмени въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседание, осъденото лице лично и чрез защитника си поддържа така депозираното искане и настоява за отмяна на въззивното решение и на присъдата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 428/23.04.2013 г. по НОХД № 1228/2012 г. на Районен съд – Перник П. П. В. е признат за виновен в това, че на 07.08.2011 г. в [населено място] чрез използване на МПС е отнел чужди движими вещи 92 бр. метални телескопични подпори на обща стойност 938,40 лв. от владението на Н. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 и вр. с чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНОВЕН за разликата до 130 бр. метални телескопични подпори, както и да е извършил второто от деянията през м. Август 2011, включено в продължаваната престъпна дейност и на основание чл.304 от НПК в този смисъл го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение, както и относно квалификацията по чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съд е постановил така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 70 лв.. По жалба на подсъдимия с Решение № 57/30.09.2013 г. по ВНОХД № 176/2013 г. на Окръжен съд – Перник присъда е потвърдена изцяло. Доводите в подкрепа на съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК са били изтъкнати и пред въззивния съд, който ги е разгледал и е изложил убедителни аргументи защо не е нарушено правото на защита на В., тъй като в обвинителния акт е посочен инкриминирания период от време, като са конкретизирани датите на двете отделни деяния за едното, от които молителят е и оправдан. Въззивният съд е възприел приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като е отговорил на доводите на защитата защо не възприема възраженията на осъдения. В случая не са разкриват пороци при формиране на вътрешното убеждение за фактическите констатации на предходните съдилища. Направеният от въззивния съд анализ на доказателствената съвкупност е съобразен с изискванията на чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК като са изложени убедителни съображения относно изведените релевантни на обвинението факти и не е налице порок при формиране на вътрешното му убеждение. С това въззивният съд е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339 ал.2 и не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Изцяло неоснователно е твърдението, че правилното прилагане на материалния закон налага В. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е формирал изводите си относно фактите, включени в предмета на доказване, въз основа на разпит на всички свидетели, които са имали отношение към него. Изводите му относно броя на отнетите метални телескопични подпори /92 броя/ и правната квалификация на деянието са изведени въз основа на точен и прецизен анализ на тези доказателства. Безспорно е, че В. заедно с други две неустановени по делото лица е участвал в изнасянето на инкриминираните вещи и товаренето им в наетия от него автомобил на свидетеля И., с който като впоследствие са ги извозвали до пункта за вторични суровини, където молителят ги е продал като отпадък за сумата от 383,81 лв. При така установените обстоятелства не могат да бъдат споделени възраженията на осъдения за недоказаност на авторството на деянието. Неоснователно се поддържа, че в мотивите на съдилищата не е посочена субективната страна на престъплението. Въззивният състав е възприел изцяло изложеното в присъдата от първоинстанционния съд, че извършеното от В. престъпление е осъществено при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. В представното му съдържание е съществувало знанието, че лишава от фактическа власт съответния владелец на чуждата вещ, предвиждал е преминаването му в негова такава и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Намерението за противозаконно присвояване е намерило обективен израз в предприетите от него действия. В останалата част доводите на защитата касаят твърдение за необоснованост на присъдата, което не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 – 3 от НПК и не може да бъде основание и за възобновяване. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице касационното основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1от НПК, което да налага упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъда и решение и върне делото за ново разглеждане. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Обсъдени са всички относими към тежестта на дължимата се санкция обстоятелства и справедливо е наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, въпреки че инкриминираното деяние е осъществено при условията на „повторност”. По делото не се установяват други обстоятелства, а и такива не се изтъкват, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество и да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание. Ето защо не е налице и основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 с ал.1 т.3 от НПК за изменяне на въззивното решение и потвърдената с него присъда. Поради изложените съображения и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения П. П. В. за възобновяване на ВНОХД № 176/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Перник. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: